Десислава Николова, финансов анализатор в MoitePari.bg

Въпрос: През 1994 г. с бонови книжки, в които имаше 25 000 точки, всеки пълнолетен българин участва в масовата приватизация, като „закупи“ акции в раздържавявани държавни предприятия или в приватизационни фондове по свое решение. Читателите непрекъснато питат: какво да правя с боновата книжка?

Като икономически процес масовата приватизация представлява форма, при която собствеността на голям брой държавни предприятия се продава на търг, като успоредно с това се разпределят масово и средства за придобиване на дял от тази собственост (бонове или други книжа). Целта е била трансформиране на голям брой държавни предприятия в частни фирми, за да бъде създадена пазарна икономика. Това на практика доведе до раздробяване в акционерния капитал на приватизираните дружества, защото се оказа, че повечето собственици на бонови книжки са закупили такива, съдържащи 25 000 инвестиционни бона, което в момента при масовия случай се равнява на 25 бр. акции. 

Важно е да се знае, че боновата книжка не е документ, удостоверяващ собствеността върху акции. В нея се съдържа историческа информация за броят на акциите, както и името или абревиатурата на приватизационния фонд, в който са закупени акциите. Документът за собственост на акции от публична компания се нарича „депозитарна разписка” (ново наименование „Удостоверение за притежавани акции“). Той се издава от Централен депозитар АД, но не можете да си извадите документа директно от него. Депозитарът работи само с дружества, лицензирани като посредници, но не и с физически лица. Всъщност всички услуги, свързани с ценни книжа се извършват с помощта на инвестиционни посредници. Ако искате например да продадете своите акции, трябва да отидете в някои от офисите на инвестиционен посредник, който ще начисли такса или комисионна за продажбата. В голяма част от случаите този разход не успява да покрие приходите от продажбата на дялове и води до отказ от извършване на такава сделка. 

Въпрос: Министър Горанов предложи на обществено обсъждане  концепция, с която държавата да изземе принудително акциите от масовата приватизация, ако не си ги потърсим до 6 години. Оказва се, че 2 млн. души не са потърсили своите акции на стойност 2 млрд. лева. Значи ли, че значителна част от гражданите (при население 7 млн. души) са си потърсили акциите? Какви права имат участниците в масовата приватизация чрез бонови книжки?

Моите наблюдения са, че могат да бъдат особени две основни групи, притежатели на бонови книжки. Едната група от тези лица са пасивни, поради причината, че се превърнаха в дребни акционери, без да са наясно с правата, които имат. Така например най-честият въпрос, който се задава е: „Какви дивиденти имам да получавам?“. Правото на дивидент е основно акционерно право, но то е условно. За да бъде получен дивидент на първо място трябва фонда да е реализирал положителен финансов резултат от дейността си и също така да е взето и гласувано решение за разпределяне на дивидент на Общото събрание на акционерите. Всъщност приватизационните фондове, които са с високи пазарни ценни на акциите предпочитат да реинвестират тази печалба, като използват тези средства за финансиране на нови или съществуващи дейности. На практика това е доста по-разумен начин за управление на дружеството, вместо да бъдат изплащани дивиденти между много на брой инвеститори, като в преобладаващата част от случаите изплащаният дивидент е в размер на 0,10 лв. до 1 лв. на акция. Много важно е да се знае, че има срок, в рамките на който дружеството има ангажимент за изплащане на дивидентите. Този срок е 5 години, което означава, че дивиденти, разпределяни преди този срок, фондът не е длъжен да изплати. Също така дивидентът трябва да бъде поискан. Фондът няма ангажимент да го изплати, ако не направите това.

Чести са случаите и при които дружествата не изплащат дивидент, дори и при наличие на печалба от дейността, поради покриване на загуби от минали години. Собствениците на бонови книжки трябва да се възприемат като акционери и да използват дадените им права. Такова право например е правото на глас при гласуване на решения в Общото събрание на акционерите. Принципът е, че всяка акция е равна на 1 глас. Смисълът от упражняване на правото на глас в голяма степен зависи от акционерната структура на дружеството. Така например, ако мажоритарите (тези, които общо или самостоятелно притежават над 50% от акциите на дружеството) не желаят да разпределят дивидент, трудно би се постигнало обратното. 

Бих искала накратко са разясня основните акционерни права, които има всеки акционер/ притежател на бонова книжка. Те са:
- Право на дивидент
- Право на глас в ОС
- Право на ликвидационен дял
- Право да се запише пропорционална част от новите акции при увеличаване на капитала

В голяма степен проблемите с масовата приватизация се дължат на обстоятелството, че голям брой лица се превърнаха в акционери, без да са подготвени за това. Друга част от проблемите са свързани с начинът, по който се управляваха една немалка част от приватизационните фондове. На практика след преобразуването всички фондове в холдинги те промениха имената си, както и адресите си на управление, което на практика направи тези дружества много трудни за откриване. 

Друга група, която може да се обособи са онези, които са много добре запознати с дейността на дружеството, в което имат участие – следят пазарната стойност на акциите, запознати са с решенията на ОСА, но по една или друга причина (ще ги посоча по-долу) не желаят да се разпореждат с тях.  

Въпрос: На сайта на Централния депозитар всеки гражданин с Персонален идентификационен код и ЕГН може да провери къде са акциите му. А по-нататък?

Услугата, която стартира Централния депозитар в началото на 2018 г. е чудесна възможност да се проверят от разстояние какви финансови инструменти притежават гражданите. Не бива да забравяме обаче, че голяма част от притежателите на лични сметки от масовата приватизация са пенсионери и гореописаните начини за проверка на наличност на ценни книжа са неподходящи и трудно приложими. Всъщност Централният депозитар заема активна позиция през последните няколко години и полага усилия да подпомогне процеса, свързан с активизиране на притежателите на бонови книжки.

След като бъде направена такава справка и бъде установено в кое или кои дружества лицето има участие, следващата стъпка е да се установи дали тези дружества са публични или са били отписани от борсовата търговия. Ако лицето има участие в публично дружество (което се търгува на борсата), то много лесно може да бъде намерена информация за него. Така например, ако иска да провери каква е текущата пазарна стойност на една акция, може да го направи в сайта на Българска фондова борса по борсов код на дружеството. Там може да бъде намерена и информация кога и дали изобщо дружеството е изплащало дивидент. Друга полезна информация е, че там са качени протоколи от ОСА, от които може да бъдат проследени решенията, които са взети на него. Има и информация (телефон за връзка и електронна поща) на директора за връзка с инвеститорите, който всъщност трябва да бъде търсен за разясняване на казуси, свързани с бонови книжки например. 

По данни на ЦДАД публичните дружества от масовата приватизация са 91 от общо 265, непубличните дружества от масовата приватизация са 545 от общо 942. 

Далеч по-трудни е ситуацията, при която дружеството, в което лицето има участие е отписано от списъка на публичните дружества. В този случай има два варианта. 

1. Дружеството е ликвидирано или е в процес на ликвидация. Ако процедурата по ликвидация не е приключила, можете да поискате своя ликвидационен дял. Шансът да си възстановите парите тук е много малък, да не кажа нищожен, тъй като активите служат за покриване на задължения към кредиторите и държавата.

2. Дружеството дa не ce търгува нa борсата (например било в публично, а вече е отписано като такова), но то продължава дa съществува и дa функционира. B този случай, зa дa продадете (aĸo желаете) акциите си трябва ce обърнете към инвестиционен посредник или бaнĸa, зa дa потърсят ĸyпyвaч. Продажбата нa aĸции нa непублични дpyжecтвa обаче e зaтpyднeнo, тъй ĸaтo нямa организирана тъpгoвия c тяx, pecп. нямa цeни зa ĸyпyвa или пpoдaвa. Книжата нa такива дружества също могат дa ce пpeдлoжaт зa изĸyпyвaнe oт останалите акционери – т.нap. „вътpeшнo изĸyпyвaнe”, нo зa процедурата и възможността тpябвa дa ce обърнете към самото дружество.

Въпрос: Как да изберем инвестиционен посредник?

Относно услугите, извършвани от инвестиционни посредници, тук трябва да се внимава при избора на такъв, за да не станете жертва на измама. В сайта на Комисия за финансов надзор може да намерите пълен списък с лицензираните инвестиционни посредници, като всички банки също са инвестиционни посредници, но не всеки банков клон работи като такъв. Таксите за извършване на сделки с акции се определят от тарифа на посредника. Обикновено те са определен процент от стойността на акциите, като в някои случаи се прилага такса, не по-ниска от определен от инвестиционният посредник размер. Поради ниската пазарна стойност на акциите на голяма част от приватизационните фондове се оказва така, че не само собствениците на такива, но и самите инвестиционни посредници нямат интерес да извършват сделки с тях. В този ред на мисли, за да има предпоставки собствениците на бонови книжки да се активизират, то трябва да бъде решен проблемът с таксите аз извършване на сделки по продажби, които начисляват инвестиционните посредници. От друга страна пък, ако отпадне или се ограничи размера на тези такси, то самите посредници съвсем ще изгубят интерес. 

Въпрос: Къде се оказаха по-добрите инвестиции – в раздържавените държавни предприятия или в приватизационните фондове?

Приватизацията е процес на раздържавяване. По мои наблюдения едва десетина от всички приватизационни фондове, които са публични са с по-високи цени за брой акция. Това са: Стара планина Холд, Холдинг „Варна“, Индустриален капитал холдинг, Холдинг „Нов век“, Албена, Еврохолд България, Индустриален холдинг България, Синергон, Доверие обединен холдинг, Сила холдинг. Така, че собствениците на бонови книжки с участие в тези фондове ще реализират печалба при тяхната продажба. Съвсем друг е въпроса дали е удачно точно в този момент те да бъдат продавани, като тази тема ще коментирам по-долу в следващите въпроси, относно предложенията на финансовия министър. 
 
Въпрос: Някои наричат идеята държавата да поеме управлението на акциите на хора, които не се интересуват от тях, грабеж. Какво мислите?

Причините собствениците на бонови книжки да не се интересуват от тях са няколко. От една страна предвид възрастта, на която са придобивани акциите, може да се окаже, че голяма част от тях не са живи. Наследниците от своя страна не знаят, че те се наследяват и не предприемат никакви мерки. От друга страна пасивността се дължи на това, че не считат, че момента за продажба на дяловете им в подходящ. Те биха могли да изчакват  момент, в който биха могли да продадат дяловете си на по-висока цена. Това разбира се е рядко срещано явление, имайки предвид колко малка част от приватизационните фондове са с по-високи цени на акциите. Трета група, която може да бъде обособена са онези, за които споменах по-горе, за които няма икономически смисъл да продават дяловете си. Четвърта група са онези, които имат дялове във вече отдавна фалирали структури. 

Законодателните промени придават усещане, че притежателите на бонови книжки трябва едва ли не да бъдат наказани (ако мога така да се изразя), затова, че не са били активни през годините, а всъщност са налице обективни причини за това поведение, посочени по-горе.

Накратко за предвижданите промени. Министерството на финансите е разработило „Концепция за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен депозитар АД(ЦДАД) в т. нар. регистър А“. Според нея всички акции на публични дружества,държани по лични сметки на лицата от Регистър А следва да се прехвърлят по подсметки на лицата към инвестиционен посредник в Регистър Б (с изключение на държавата и общините) в определен нормативно-установен срок от 1 година. След изтичане на този срок, ако те не са прехвърлени от техните притежатели и те продължават да проявяват незаинтересованост, дяловете ще бъдат прехвърлени в инвестиционен фонд, управляван от УД, като лицата ще получат дялове от фонда, равностойни на притежаваните от тях акции. След изтичане на срок от 5 години, ако лицата или законните наследници не поискат от фонда обратно изкупуване или не „потвърдят желанието си да останат дялопритежатели“, средствата от тези дялове ще бъдат прехвърлени в името на „обществения интерес“ – в сметката на Сребърния фонд, в подкрепа на държавната пенсионна система. Съвсем друг е въпроса дали изобщо ще бъдат пренасочени някакви средства във фонда, тъй като интересът към търговията на акции от масовата приватизация е слаб. За да бъдат продадени тези акции, трябва да има купувач за тях. В този ред на мисли най-вероятно няма да бъде реализирана крайната цел на МФ за увеличаване на свободните ценни книжа в обръщение и повишаване ликвидността на дружествата и капиталовия пазар като цяло. 

Предвижданите мерки карат някак под натиск собствениците на бонови книжки да се разпоредят в точно определен срок, с техен личен актив, което е абсурдно като идея. Още по-абсурдно е средствата от непотърсените акции да бъдат насочвани в пенсионната система и по-конкретно в Сребърния фонд. Опитите това да бъде направено говорят за нуждата от реформи в сегашната пенсионна система. Нужно е да бъдат предприети реформи в нея, но това да не е за сметка на участниците в процеса на раздържавяване, защото противоречи на първоначалната идея на приватизацията Идеята беше държавната собственост да премине в частна. Сега 20 години след този процес се правят опити за обратния процес – от частна собствеността да премине отново в държавна, като аргументът за това е в „името на общественото благо“. Освен това средствата от Сребърния фонд се съхраняват по сметка в БНБ, който от 2017 г. по решение на БНБ се определя отрицателна лихва в размер на 0,10%. 

От министерството на финансите аргументират нуждата от създаване на инвестиционен фонд, в който да се прехвърлят акциите с това, че ще се постигне защита интересите на лицата, придобили акции от масовата приватизация. Аргументът е, че емитентите се възползват от незнанието на акционерите, вследствие на което дружествата се управляват с миноритарен дял и се прилагат недобри корпоративни практики, които не са в интерес на миноритарните акционери. Това е така, доколкото в акционерната структура на тези предприятия собствениците на акции от масовата приватизация имат участие в нея. Така например при дружества, в които 80 или 90% от капитала се състои от юридически лица и едва останалата част от физически, няма как гласовете на ОСА да повлияят върху начинът, по който се управлява това дружество, независимо дали те ще бъдат представлявани от самите себе си или от представител на новосъздадения фонд.

Предимствата от създаване на такъв инвестиционен фонд, в който ще бъдат прехвърлени акциите се определят от следните няколко фактора, които бих могла да обособя и по-конкретно:
- Фондът трябва да функционира при пълна прозрачност
- Наличие на точни и ясни критерии, при които ще бъде избран инвестиционният посредник (предложението е той ще бъде избран от УС на Сребърния фонд) 
- По какъв начин ще бъде осигурена ликвидност на фонда, която да осигури средствата за обратно изкупуване на желаещите да продадат акциите си
- При какви разходи (такси) ще се извършва прехвърлянето на акциите по сметка на инвестиционния посредник, както и при продажбата на тези акции

Въпрос: Окрупняването на акциите от масовата приватизация (дали чрез продажбата им чрез инвестиционен посредник или ако ги поеме държавата) за кого би било добре?

Надявам се все пак в полза на акционерите. Едно по-активно разпродаване на акции, например, може допълнително да свали цената им (пример сривът на фондовата борса в началото на финансовата криза). Това надали би било в полза на акционерите. От друга страна, ако държавата поеме контрола, тогава акционерите наистина биха имали по-силна представителност пред дружествата, в които имат акции. Дали тази представителност ще гарантира ограничаване на недобрите практики не може да се на този етап. Ако държавата съумее правилно да структурира фонд с акциите от приватизацията и избере подходящо управляващо дружество, смятам че това би било положително.

Има много проблеми, неясноти и трудности, свързани с масовата приватизация. Концепцията много добре ги описва и, ако бъдат изслушани аргументите ЗА и ПРОТИВ на участвалите в приватизацията, на финансистите, на асет мениджърите и въобще на цялата общност, която е компетентна по темата, считам че може да се намери работещо решение. Надявам се, че концепцията ще бъде внимателно обсъдена и да е първата крачка за решаване на казуса в полза на всички заинтересовани, най-вече за участвалите в приватизацията.