Законът за потребителския кредит след ремонта - закъсняло обвързване на лихвите с пазарен индекс

Автор: Иван Стойков
старши анализатор потребителски финанси, МОИТЕ ПАРИ


Корекциите в Закона за потребителския кредит (ЗПК) обхващат различни направления по отношение третиране на жилищните и ипотечни кредити, но въпросът за формирането на лихвите считаме за един от основните. Докато промените, свързани с отпадането на някои такси имат еднократен, моментен характер, лихвите са фактор, който е с дългосрочно въздействие и вече предимно той ще предопределя разходите по кредита.

Новото

След приетитe промени в Закона за потребителския кредит, лихвите по новоотпускани жилищни и ипотечни кредити ще трябва да се обвързват с пазарно определян индекс. Това гласи едно от измененията в Допълнителните разпоредби в закона:

„6. „Референтен лихвен процент” е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за потребителски кредит променлив лихвен процент по кредита. Той представлява пазарно определян индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR или комбинация от тях и/или индикатори, публикувани от БНБ и Националния статистически институт.”

Приложимите пазарни индекси, заложени в закона, са обективни, именно защото се определят от фактори извън прекия контрол на конкретната банка. Законът, обаче, дава възможността да се използват и други публични показатели, които бяха дискутирани в публичното пространство, че нямат пряко отношение към формирането на лихвите. Такива показатели са например инфлация, безработица, растеж на БВП, средна работна заплата и други, т.е. все показатели, които по-скоро биха служили като основа при определянето на рисковата премия, заложена в лихвите.

Индексите, заложени в закона, сами по себе си са подходящи, защото са пазарни, определят се независимо, прозрачни са и са лесно приложими. Стойностите на тези пазарни индекси са проследими във времето и до известна степен прогнозируеми за някакъв бъдещ период от време. Исторически стойности на тези индекси вече са достъпни и на MoitePari.bg.

Въпреки всички положителни характеристики на тези индекси, налагането им да бъдат използвани, от конюнктурна гледна точка, в момента може да се окаже, че не е най-изгодно. Прилагането им щеше да е с по-добър резултат за кредитополучателите, ако бяха наложени още преди 5-6 г., още в началото на финансовата криза.

Закъснелите промени

Дискусията за прозрачното формиране на лихвите е с няколкогодишна история. Основните аргументи бяха, че лихвите се определят по неразбираем за потребителите начин и техният размер е необоснован, пък били те високи или ниски. Още в началото на финансовата криза се заговори за промяна на формулата за образуване на лихвите и за необходимостта в нейната основа да бъде поставен пазарен индекс. Резултатът – това не се случи, а трябваше. Предвид това, че банките основно получаваха финансиране от своите централи, логично беше лихвите да се базират на тази основа. Във времето, по-голяма част от тях, без нормативно налагане, промениха своите формули за изчисляване на лихвите. Промените в закона идват сега, със закъснение, когато пазарните индекси са на исторически най-ниски нива и занапред може да се очаква отново и единствено покачването им..

Пропуснати ползи

Ако още в началото на финансовата криза бяха предприети законодателни промени и приетото сега, беше прието спешно още през 2009 г. например, лихвите по отпуснати жилищни кредити можеха видимо да се подобрят. Само за пример: 3М и 6М EURIBOR в периода 2009 – 2014 г. са се понижили с почти 3 пункта. Аналозите им, 3М и 6М SOFIBOR, за същия период бележат по-впечатляващо понижение – съответно 5 и 7 пункта. Ненавременното налагане на тези индекси при формиране на лихвите, лишиха получилите вече кредит, към днешна дата да имат значително по-лесни за обслужване кредити и вероятно нямаше да сме свидетели на настоящия размер лоши кредити (около 20% от всички отпуснати кредити).

Предложението за формиране на лихвите по този начин, обаче, беше контрирано от банковия сектор с мотивацията, че те не получават ресурс от пазарите, на които се образуват тези индекси. Банките бяха прави. По данни на БНБ към 28.02.2009 г. 87% от левовия ресурс и 55% от евровия (заедно 70% от целия привлечен ресурс) е осигурен от фирми, домакинства и отделни физически лица. Този факт като че ли беше пренебрегнат и дебат за подходящ индекс, върху който да се базират лихвите, така и не се състоя. За база, например, можеше да се използва средната лихва по новопривлечен ресурс от фирми, домакинства и физически лица. Налична е методология, която можеше и може да бъде адаптирана за изчисляването на подобен индекс и още през 2012 г. www.MoitePari.bg писа за това. В случай, че беше разработен индекс, осредняващ лихвите по новопривлечени средства със срочност 6-12 м. (те са с най-голям дял в привлечените средства), сега лихвите по кредити в лева, базирани на този индекс, щяха да са с около 4* пункта по-ниски, а в евро – с около 3* пункта спрямо тези през 2009 г. (* Допусканията са на база лихви по срочни депозити в посочените валути и срочности към 28.02.2009 г.).

Тук трябва да отчетем факта, че ако все пак беше приложен един такъв индекс, почти сигурно щеше да има временен ръст на лихвите, но след него – стремително понижение, каквото междувпрочем, наблюдаваме при лихвите по депозити вече повече от 5 години. Разбира се, индексът може би нямаше да е панацеята при формирането на лихвите, но липсата на внимание към такава възможност сама по себе си показва, че дори и да е имало някакви ползи за кредитополучателите в бъдещ план, те вече са пропуснати, или в голяма част са похабени.

Накъде след промените в закона?

Така чаканата прозрачност при формирането на лихвите вече е факт, но какво от това. Това, което може да се очаква от тук-нататък е пазарните индекси в даден момент да започнат отново да растат. По чисто пазарен принцип, когато се покачват тези базови индекси, ще се покачват и лихвите. Понеже така формираните лихви в бъдещ момент ще попаднат в графата „лихви по стари кредити”, когато започне ръст на индексите, банките няма да могат да правят корекции в тях. Тогава тези лихви наистина ще се определят от пазарните индекси и по-скоро биха се покачвали. Като мярка за защита от рязко покачване на лихвите може да е поставяне на достатъчно висок праг на изменение на индекса, което да предизвика корекция на лихвата. Това е в „ръцете” на банките. Те, обаче, не са длъжни да го правят и биха могли да се възползват от възходящия тренд на международните лихви, изпълнявайки точно предписаното в закона. Ако лихвите по даден кредит нараснат прекомерно, възможност за клиентите е да търсят начин да рефинансират кредита си при по-изгодни условия. С отпадането на таксата за предсрочно погасяване това ще се улесни значително.

Макар разработването на индекс, отразяващ по-реално цената на ресурса на банките, да беше пропуснат и в тази редакция на закона, необходимостта му остава на дневен ред. Данните на БНБ към 28.02.2014 г. за привлечените средства в банковата система ясно и категорично показват тази нужда. Вече 97% от левовия и 69% от евровия ресурс се осигуряват от населението и фирмите (заедно 84% от целия привлечен ресурс). Делът на външното финансиране се свива до 12% към 28.02.2014 г., спрямо 27% през същия период на 2009 г.

Купуването на жилище с кредит не е и не бива да бъде предмет на спекулация за покачване или понижаване на лихвите, а следва да е добре обмислено решение на едно домакинство съобразно възможността му да обслужва редовно кредита за един дълъг период. Създаването и добавянето на още един индекс в закона все още не е безвъзвратно закъсняло. За това е нужно желание, най-вече воля и още една, съвсем малка поправка в текстовете.

Подобни категории

Свързани статии

Свързани продукти и институции

Коментари и отговори

Не пълен, имиджов закон! Не лихвите са проблема, а ГПР! А и не се прие закон за фалит на физическите лица!
Въведете вашият коментар тук:
  
  
  
Моля, отговорете на въпроса:

Нашият редактор ще прецени дали коментарът ви да бъде публикуван под статията/новината отчитайки релевантността му към темата.