Населението в трудоспособна възраст към края на 2009 г. е 4 773.9 хил. души или 63.1% от цялото население, показват данни на Националния статистически институт. В сравнение с предходната година тази категория население е намаляла с близо 32 хил. души.

Намалява населението и в останалите две възрастови групи. Населението над трудоспособна възраст през 2009 г. е 1 690.7 хил. души. Спрямо предходната година то е намаляло с близо 10 хил. души. Без съществена промяна е броят на населението под трудоспособна възраст. В края на 2009 г. то е 1 099.0 хил. души, или с 911 по-малко от 2008 година.

Постоянното население на България в края на 2009 г. е 7 563 710 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 42 841 души, или с 0.6% в резултат на естествения и външномиграционния прираст. Намалението на мъжете е 21 969 души, а на жените - 20 872. В общия брой на населението жените са по- голямата част от него (51.6%), или на 1 000 мъже се падат 1 067 жени.

В края на 2009 г. в градовете живеят 5 401 214 души, или 71.4% от населението на страната, а в селата - 2 162 496, или 28.6%. Разпределението на населението между градовете и селата в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение, а така също и от обявяването на селата Черноморец и Ахелой за градове (с общо население 4 417 души) и присъединяването на селата Банево и Ветрен (с общо население 3 949 души) към гр. Бургас.

Формираната възрастова структура на населението в резултат на демографските процеси в страната силно въздейства пряко и косвено върху броя и възрастовия състав на трудовите ресурси. Във връзка с това като остър демографски проблем, се очертава продължаващия процес на остаряване на населението. Той се изразява в непрекъснато нарастване на показателя за средната възраст на населението през последните години. През 2001 г. този показател е бил 40.4 , а през 2008 г. - 41.7 години. Сега средната възраст на населението общо за страната е 41.8 години. Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е по-висока в сравнение с тази в градовете - съответно 45.5 и 40.3 години.

Тенденцията на остаряване на населението се изразява и в промените на неговата основна възрастова структура - разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст.

Общият коефициент на възрастова зависимост е 45.1%. Това съотношение в градовете е по-благоприятно - 39.0%, отколкото в селата - 63.1%.

Процесът на остаряване на населението е характерен за по-голямата част от страните в Европейския съюз. С еднакъв относителен дял на населението на 65 и повече години (17 - 18 %) освен България са и Австрия, Белгия, Естония, Латвия, Португалия и Швеция. По-висок е този дял в Германия - 20.4%, Италия - 20.0%, и Гърция - 18.7%. В останалите страни делът на най-възрастното население е под 17%.

От позицията на бъдещото развитие трябва да се отбележи, че сериозен демографски проблем за България е значително ниският относителен дял на населението от 0 до 14 години – 13.4%. Под 14% е делът на най-младото население в Германия и Латвия, а за Словения, Италия и Чехия е около 14%. Малко по-висок е този дял в Гърция – 14.3%, а в останалите страни от ЕС той е над 15%.

Друг показател, показващ остротата на посочения проблем, е коефициентът на демографско заместване. На всеки 100 души, които излизат от населението в трудоспособна възраст през 2001 г., тяхното заместване се е осъществявало от по- голям брой млади хора - 124 души. След 2008 г. това съотношение е обратно - 100 души излизащи от трудоспособна възраст са замествани от 91, а през 2009 г. от 82души. Това показва, че в страната вече настъпва стагнация по отношение на подмладяването и развитието на трудоспособното население.

Възпроизводството на трудоспособното население в градовете и селата е различно. Коефициентът на демографско заместване в градовете показва, че през 2009 г. всеки 100 от излизащите от трудоспособна възраст се заместват от 85 души.

В селата този процес се очертава като изключително негативен – 100 излизащи се заместват от 74 души младо население.

Механично движение на населението

От 2007 г. в системата на демографската статистика при проследяване на механичното движение на населението се включват лицата, които са променили настоящия си адрес в рамките на страната и извън нея.

През 2009 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 135 788 души, които са с близо 16 хиляди повече в сравнение с предходната година.

От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 46% са мъже и 54% - жени.

По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се вътре в страната са лицата във възрастовата група 20 - 39 години - 38%. Следваща по големина група е тази на лицата под 20 години - 26%.

Значително по-малък е делът (17%) на 40 - 59 годишните, а на тези над 60 години е близо 20 %.

В резултат на преселванията между градовете и селата населението на селата е намаляло с 2 850 души, респ. с толкова се е увеличило населението в градовете.

През 2008 г. намалението на населението в селата в резултат на вътрешната миграция е с 11 630 души.

През 2009 г. са обработени 19 хил. съобщения за промяна на настоящ адрес от България с адрес в чужбина и над 3 хиляди за промяна на адрес от чужбина с настоящ адрес в България. Съгласно българското законодателство промяната на настоящия адрес в страната се регистрира в населеното място, където лицето пребивава. Българските граждани, които живеят предимно в чужбина, заявяват настоящия си адрес в съответната държава, в която пребивават, чрез Заявление за издаване (респ. преиздаване) на български документи за самоличност. В този смисъл обработените през 2009 г. съобщения за промяна на адреса от България в чужбина се отнасят до лица, които са напуснали страната и преди 2009 г., но срокът на валидност на техните документи е изтекъл през тази година, т.е. това са емигранти от страната.

Общият брой на лицата, регистрирали настоящ адрес в чужбина е 19 039 души. От тях близо 44% са мъже и 56% - жени. Близо 52% от емигрантите са на възраст 20 - 39 години. Във възрастовата група 40 - 59 г. относителният дял на емигрантите е 24%. Най-младите емигранти (под 20 г.) съставляват 21%, а тези на 60 г. - близо 3%.

потокът на имиграцията включва български граждани и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. Регистрация за постоянно пребиваване в страната са заявили 3 310 лица. Относителният дял на мъжете е 58%, а на жените - 42%. Сред дошлите да живеят в страната близо 44% са във възрастовата група 20 - 39 г., а 24% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите (под 20 г.) съставляват 19%, а най-възрастните, над 60 години - 13 %.

По данни от провежданото извадково наблюдение от НСИ на пътникопотока през границите на страната се установява, че за близо 52% от емигрантите напускането на страната е свързано с осъществяване на постоянна работа, за 15% причината е продължаване на образованието и за 10% причините са брак, преселване или друга. Около 20% от преселените в чужбина са придружаващи  лица, включително и деца.

За близо 18% от дошлите да живеят в страната преселването е свързано с тяхната постоянна работа. Значително по-голям е относителният дял на тези, които идват в страната поради преселване, сключване на брак или друга причина - 49%.

Придружаващите лица, включително и деца, са 33%.

Автор: www.economynews.bg