България да развива зимен, балнео и исторически туризъм, съветват ни турските партньори. В областта на туризма България изпуска огромни инвестиции, заради утежнения визов режим с Турция, отбеляза на българо-турски икономически форум наскоро Зафер Сойлу, търговски съветник към посолството на Турция у нас, съобщава БТА.

За сравнение той посочи факта, че от 4 227 000 туристи, посетили България през миналата година, едва 26 670 са били от Турция. Транзитно преминаващите са 3 750 000 уточни, но те обаче разбира се не носят приходи, смята Зеки Байрам, управител на Турско-българската търговско-индустриална камара /ТБТИК/. Съседите ни препоръчаха да не наблягаме на морските курорти, които силно се конкурират на Балканите, а да наблегнем на ски, балнео и историческия туризъм, към който турците проявявали огромен интерес. Освен това те са категорични, че не може да се мисли отделно и изолирано за туристическия сектор от общите търговско-икономически взаимоотношения между двете страни.

По последни данни населението на Турция е 74 млн. души, но брутния вътрешен продукт постоянно се увеличава, както и покупателната възможност на населението. Вследствие на това броят на туристите от Турция по света нараства с всяка изминала година значително. Това налага България да увеличи потенциала и да се възползва от това, смята Зафер Сойлу.

Много голям брой турски туристи искат да посетят България. Страната ни има прекалено много природни дадености и термални извори. Излишно е да казвам за ски-центровете, Черноморието, културно-историческото наследство, каза Сойлу.

Най-големият проблем за турските граждани да харчат парите си в България е визовият проблем, смята Сойлу. Когато се преодолее визовият проблем, основният сегмент, който двете страни ще развиват, ще бъде туризмът, категоричен е той. От 74 млн. турци само 26 хил. са дошли в България. Когато погледнем обаче обратния поток - на български туристи към Турция, виждаме, че при 7,5 милионна България броят на туристите в нашата страна е много по-голям, отбелязва търговският съветник. Според него най-евтиния начин да се увеличат търговско-икономическите взаимоотношения между двете страни е като се насърчава туризма. Двете страни са конкурентни само по отношение на туристите от трети страни и биха могли да участват с общи пакети, смята още Сойлу.

"Съседните на страната ни Гърция и Турция имат наистина традиции в морския туризъм и когато тръгнете да се конкурирате с тях в тази област винаги ще бъдете бити", коментира още той. С мнение по темата е и Зеки Байрам, който не скрива недоумението си, защо България не използва невероятните възможности и дадености, по думите му, по отношение на зимния туризъм, термалния туризъм, алтернативния туризъм, историческото наследство.

"Ако можеше дори само 20 процента от огромните инвестиции, които направихте по Черноморието, да се насочат в тези региони, България сега щеше да бъде една от основните исторически дестинации в Европейския съюз", заявява турският бизнесмен. Заради усложнената политическа обстановка в Египет и останалите арабски държави в региона, южната ни съседка очаква увеличен приток на туризма. Въпрос на добър мениджмънт е всяка страна, в това и число и на България, да намери точното си място на този пазар, коментират бизнесмените.

Според тях България и Турция са част от една и съща география - навиците, културата, дори и кухнята ни са много сходни. В чужбина лесно и от километри познавам турците, но в България, ако срещна турчин, рядко го различавам. Така Зафер Сойлу описва сходствата и разликите в двата народа.

Той е категоричен, че двете страни не са конкуренти в областта на икономиката, а са по-скоро допълващи се. Българските МОЛ- ове са пълни с турски стоки, докато българските - не се виждат на турските пазари и не стигат до крайния потребител, защото са предимно суровини. Все пак стокообменът е балансиран - с по 1,6 млрд. евро за всяка от двете страни, аргументира се бизнесменът.

Освен търговските отношения, двете страни наливат сериозни инвестиции една в друга, смята Зафер Сойлу. България е врата на Турция за западноевропейския пазар. Всяка година почти 400 турски ТИР-а преминават границите ни със стока за Западна Европа. Износът на България към Турция е 1,5 млрд. евро, а обратния - 1,1 млрд. евро. През 2010 г. има сериозно увеличение на търговския стокообмен в полза на България. Основна причина за това е, че Турция много бързо преодолява кризата с икономически растеж от 8,9 на сто. Стоманената индустрия повишава нивото си в южната ни съседка именно през изминалата година - с 15 процента. Това от своя страна е причина за сериозно увеличения износ на суровини от България за желязната и стоманената промишленост в Турция.

С близо 60 процента обаче, износът за Турция от България бележи абсолютен рекорд, отбелязват турските ни партньори. Ръстът при обратния стокообмен от Турция - за България е с 12 процента, което е резултат от бавните темпове, с които страната ни излиза от кризата и намалената покупателна способност на българите. Бизнесмените отчитат, че потенциалът е много по-голям и в бъдеще той ще се развива.

Като член на ЕС България е с бляскаво бъдеще, но като съседни страни очакваме много по-сериозно развитие на двустранните отношения, смятат турските ни партньори. "Когато разгледаме данните от търговията, икономиката, от строителството, земеделието и инвестициите, смятаме, че не сме на нивото, на което можем да бъдем и има още много какво да се направи. Пример в това отношение могат да ни бъдат съседните помежду си страни от ЕС, чийто стокообмен надхвърля обикновено 50 процента, казва Зафер Сойлу.

Автор: DarikFinance.bg