Финансовата грамотност има ключово значение, смята Росица Вартоник

Росица Вартоник  е изпълнителен директор и основател на фондация „Инициатива за финансова грамотност“. Тя има дългогодишен опит при разработването и реализирането на образователни проекти за повишаване на финансовата грамотност и информираност на различни аудитории и широката публика, както и в областта на публичните комуникации и стратегическото планиране. Отговаряла е за публичните комуникации, финансовите образователни програми, както и за потребителския информационен център на Комисията за финансов надзор (КФН).  Професионалният й път започва в „Българска фондова борса – София“, след това е била съветник по финансово образование към проект „Регулации на капиталовите пазари“, финансиран от USAID. Росица Вартоник е дипломиран финансов консултант, член на ИДФК. Завършила е „Икономика и мениджмънт” по съвместна програма на Стопански факултет  на СУ и на факултет по икономически науки на Университет „Еразмус”, Ротердам, и „Славянски филологии”, СУ “Климент Охридски”.  Тя е член на Финансовия надзорен съвет на Бългаското дружество за връзки с обществеността. Има множество специализации в областта на публичните комуникации и обучителни подходи за финансово обучение и участия като лектор в редица публични прояви в страната и чужбина.

1.    Световният икономически форум определя няколко основни компетенции, които съвременните младежи трябва да притежават. Кои са те и какво е тяхното значение?

Всички ние, в различните си социални роли – родители, професионалисти, педагози – си даваме сметка, че светът около нас се променя с невиждани за човешката история темпове. А този нов свят изисква различни умения и способности, за да можем успешно да „навигираме“ в живота. Това, в още по-пълна степен важи за нашите деца и за бъдещите поколения. Именно в тази връзка експертите от Световния икономически форум са разработили модел на компететностите (грамотностите), уменията и личните качества, които дават базата на един успешен живот. Основните компетентности, които те изтъкват са – математическа, езикова, научна, дигитална, финансова и културна. Доколкото останалите са ясно обясними, ще се спра на финансовата и културната. Културната компетентност се отнася основно до разбирането и приемането на различията в обществата, общностите, държавите – нещо, особено важно в глобалния свят. Обяснима е и необходимостта от финансови умения – та нали, каквото и да правим, то успехът ни, така както го дефинираме, зависи от способността ни да финансираме целите си.

2. Какви според вас са съвременните деца и готови ли са те да използват тези компетенции?

Те са дигитални деца, изпълнени са с любопитство и енергия, които учат и искат да учат за света по по-различен от традиционния начин. Те имат достъп до море от информация чрез дигиталните технологии. Всичко това, обаче, представлява и възможност, и заплаха. И наша е отговорността да намерим начин да ги научим да учат, в най-общия смисъл на думата, да умеят да използват по продуктивен начин информационния поток. Повечето от коментираните компетентости се адресират чрез учебните програми, дори и обучението по финансова грамотност вече навлиза в училищата. Но бих искала да подчертая, че наред със знанията, от изключително значение са и умения и качества, които не се придобиват от учебника – като работа в екип, критично мислене, ориентирано към решаване на проблеми, инициативност, адаптивност, емоционална интелигентност. И тук е голямото предизвикателство към нас – знаем, че е важно; въпросът е как да го направим. 

3.    Какво е мястото на финансовата грамотност сред останалите компетенции? Защо тя е важна?

Финансовата грамотност е един от „крайъгълните“ камъни, защото независимо какъв път децата ни ще изберат в живота, те безусловно ще трябва да боравят безпроблемно с финансовата материя; ще трябва да умеят да управляват парите в условия на по-висока непредвидимост, на по-висока лична отговорност за собственото си благосъстояние, на по-комплексна финансова среда и по-голям натиск за потребление.

4. От какво най-често зависи нивото на финансова грамотност?

Както при всичко останало и в това отношение основната база полагат родителите. Няма как да възпитаме финансово грамотни деца, ако ние самите не сме такива. Как ще се научат да си правят бюджет, ако виждат че ние не го правим; че харчим импулсивно и често оставаме без пари. След това идва и ролята на училището, най-малкото защото по идея би трябвало да осигурява равен достъп до знания без оглед на семейната среда. С други думи, би могло поне в известна степен да компенсира липсата на финансова грамотност у родителите. Но поне на този етап не мисля, че българското училище би могло да осигури това ниво на „компенсиране“ по редица причини. 

5. Как определяте равнището на финансова грамотност в страната като цяло и конкретно сред децата?

Няма много сравнителни изследвания, но обобщено може да се каже, че българите са по-скоро в долните нива на финансова грамотност. Като цяло, са сравнително добри в краткосрочното управление на парите си; слабото място е в дългосрочното финансово планиране във всичките му аспекти. Последното изследване сред учениците в страната сочи по-скоро приемливо общо ниво на финансова грамотност, но има области, в които се виждат сериозни проблеми, например познаването на основни финансови продукти – пенсионно осигуряване, защита срещу  различни рискове посредством застраховка „Живот”, основни икономически принципи и т.н. Интересното е, че по-малките деца са много по-спестовни; явно с възрастта желанието за потребление оказва сериозен натиск върху традиционната българска пестеливост. 

6. Какво е необходимо да се направи, за да може децата ни да растат по-подготвени и информирани за финансовите избори, които им предстоят да направят?

Знанията за управление на личните финанси могат да си останат чиста теория и съответно напълно безполезни, ако не се превърнат в поведение. С други думи, знаем, че трябва да си водим бюджет, но не го правим. В този смисъл, най-важната интервенция е как да развием устойчиво адекватно поведение по отношение на личните ни финанси. А това става чрез практика. 

7. Какво означава разумно потребление и трябва ли да учим децата на това? А концепцията за отлагане на удоволствието?

Умението да потребяваме разумно е особено важно, не напразно е и един от акцентите в нашите програми. Просто защото натискът за потребление, подсилен от дигиталните технологии, маркетингови похвати и т.н., нараства стремително. И ако нашите деца не развият механизми за реална преценка на нуждите и възможностите си, то пътят към финансовите проблеми е съвсем кратък. Умението да отлагаш удоволствието е съществена част от разумната потребителска преценка, защото овладяването на емоцията и желанието да задоволим моментна прищявка е базовата предпоставка за балансиран финансов живот. 

8. Може ли темата за финансите да се представи на децата по забавен начин?

Не само че може, но това е един от най-ефективните начини за усвояване на знания и умения. Именно това е и философията ни, залегнала при разработването на финансовите работилници „За парите и други важни неща“, съвместно с NN България. Даваме си сметка, че учебната програма е претоварена, че финансите се въприемат като сложни и скучни и именно затова предлагаме нов подход, който ангажира децата и ги прави от слушатели в активни участници. А и резултатите са наистина впечатляващи – децата и учат, и искат още и още „игри“ от учителите, и родителите стават съпричастни. 

„За живота и други важни неща: Първи стъпки“ и „За парите и други важни неща“ са съвместни проекти на NN България и Фондация Инициатива за финансова грамотност.
ЗА ПРОЕКТИТЕ
Какво общо има между бонбоните и сложната лихва, пътуването във времето и осигуровките, детективската работа и бюджетирането? Звучи необичайно, но със сигурност  - интригуващо!

Проект Детски финансови работилници „За парите и други важни неща: Първи стъпки" съществува от ноември 2017 г.. С финансовите работилници „За парите и други важни неща: Първи стъпки" децата се превръщат в изследователи и детективи, в творци и актьори, разбиват тайни шифри, спасяват света, помагат на приятел. И така усвояват важни уроци за парите. 

По проекта е разработено ръководство, състоящо от  от девет  работилници с над 25 активни игри и един урок-спектакъл. Предназначено е за педагози и други професионалисти, работещи с деца на възраст 6-11 години. В него по атрактивен за децата начин се преминава през теми, свързани с мотивацията и себепознаване, откриване на индивидуалните заложби, професионално ориентиране и предприемачество към управлението личните финанси, разумното потребителско поведение.

Финансовите работилници за най-малките са  продължение на  друг съвместен и много успешен проект на –NN България и Фондация Инициатива за финансова грамотност „За парите и други важни неща" - 10 теми с 25 финансови работилници за тийнейджъри, като през обучение за прилагането на ръководството са преминали над 200 учители от цялата страна.