„Какъв пасивен доход бихте искали да получавате след пенсиониране?“ е въпрос, по който клиентите ми често не са мислили. Някои хора считат, че ще могат да преживяват със значително по-малко средства от нужните сега. Други мечтаят да разполагат с дори повече, което да им даде възможност да имат по-висок стандарт на живот, щом спрат активна работа.

Считам, че правилната нагласа е да се стремим към пенсионен доход между 75% и 100% от стандарта ни на живот като работещи. Обръщам внимание, че стандартът на живот се определя от това колко харчим, а не колко получаваме.

Същевременно, реалността е такава, че никой от нас няма да получи 75% заместваемост на доходите само от пенсионната ни система. Причините за това се дискутират често и затова няма да се спирам на тях сега.

Най-сериозен ще е шокът за хората, получаващи доходи над осигурителния праг от 3000 лв., тъй като пенсионните отчисления при тях са именно върху този праг. Така, в най-оптимистичните сценарии, тази група може да очаква пенсия в общ размер до 50% от осигурителния си доход (ДОО + УПФ). Така, въпреки че месечен доход от 1 500 лв. със сигурност не е нисък, за човек, който цял живот живее с двойно, тройно или повече средства, такава промяна би била разтърсваща.

Когато доходът на човек падне толкова драстично, се появяват редица проблеми – колата не е избрана, за да е достатъчно икономична, апартаментът и сметките в него не са съобразени с новия стандарт на живот, цените в магазина имат толкова по-голямо значение, почивките приключват и какво ли още не.

Мой клиент е споделял, че се свързва с мен, защото майка му току що е получила първата си пенсия и разстроена му е казала: „Това е равносметката за цял един живот труд, умора, и ограничено време със семейството“.

Следва най-важният въпрос пред всеки един човек с доход над 3 000 лв. – „Какво мога да направя?“.

  • Мога да се примиря, да се оставя на течението и да живея с това, което държавата може да ми осигури.
  • Мога да разчитам на децата си да ме издържат, след като се пенсионирам.
  • Мога да натрупам паричен фонд, с който да си осигуря достойни златни години в пенсионна възраст.

Решението е въпрос на избор и всеки има право да го направи за себе си. Дълг на финансовия консултант е да даде шанс на клиентите си да вземат това решение информирано.

Ако човек реши да бъде отговорен към бъдещето си и да действа сега, равносметката е следната – за да разполага с 2 000 лв. в допълнение към държавната си пенсия в продължение на 20 години (за периода от 65 г. до 85 г.), е необходимо да натрупа фонд от близо 400 хил. лв. (при условие, че парите се управляват с годишна доходност от 2% през пенсионния период).

Постигането на гореспоменатия фонд е нелесна задача и изисква действия сега. Ето колко трябва да започнем да заделяме месечно, за да постигнем такъв фонд при реална доходност от 4% на година:

  • Човек на 30 г. – 440 лв. на месец (заделени общо 185 хил. лв.)
  • Човек на 40 г. – 780 лв. на месец (заделени общо 234 хил. лв.),
  • Човек на 50 г. – 1 625 лв. на месец (заделени общо 293 хил. лв.),

Дадох примера, за да да илюстрирам, че има значение кога човек ще започне да полага усилия за бъдещето си. А разликата в горния пример е 108 хил. лв. при започване на заделяне на 50 г. вместо на 30 г.

Важно е да отбележим, че в периода от 30 г. до 65 г. всички имаме и много други приоритети, които да финансираме. През този период децата порастват, влизат в университет, закупува се/изплаща се жилище, ходи се на ежегодни почивки, сменят се 2-3 коли, сменя се работа и какво ли още не. Именно поради това рискуваме да отложим заделянето за по-късни години прекалено много.

Равносметката колко средства и в какъв финансов инструмент да заделяме за всяка от житейските ни цели изисква редовно да правим калкулации, сравнения и проучвания на възможностите. Работата с финансов консултант може сериозно да ни облекчи при вземането на тези важни решения и да ни предпази от сериозни грешки.

Автор: Стефания Мутафчиева, MoitePari Consult