В продължение на статията ми „Пенсия за хора с доходи над 3000 лв.“ реших да споделя опит и по темата за ранно пенсиониране. За да бъда максимално изчерпателна, ми се иска да отговоря на един много важен въпрос, а именно –
Какво е „пенсиониране“?
Моят отговор на този въпрос, е: моментът в живота ни, в който пасивният доход от притежаваните от нас активи е достатъчен, за да подсигури желания от нас стандарт на живот до края на дните ни, така че да не ни се налага да работим активно, освен ако не желаем.
Да, има държавно пенсиониране – обикновено на 65 г, но това по никакъв начин не означава, че човек задължително трябва да се пенсионира на тази възраст. За клиентите ми с отговорни позиции и амортизираща работа това често е въпрос на необходимост, не просто на прищявка.
Какво трябва да вземем предвид при планирането на целта ранно пенсиониране?
Първото и най-важно нещо – да я съобразим с останалите ни цели. Ранното пенсиониране е цел, която се планира, само когато е планирана и подсигурена пенсията след 65 г. Само така можем да сме спокойни, че няма да ни се наложи да разчитаме единствено на държавната пенсия на по-късни години, тъй като сме се фокусирали възможно най-рано да спрем активна работа и сме похарчили всички натрупани средства.
Защо това е статия за хора с доход над 3000лв? Като начало – хората с по-високи доходи, по-често се замислят за такива възможности. Разбира се не изключвам възможността да се направи план за ранно пенсиониране и на хора с по-ниски доходи.
Какво трябва да предвидим?
• Кога искаме да се пенсионираме? – Съответно колко време има до тогава.
• Какъв размер пасивен доход на месец желаем? – Трябва да се има предвид, че тук говорим за години, в които все още сме доста активни и вероятно искаме да поддържаме стандарта си на живот от преди момента на спиране на активна работа.
• След 65-годишна възраст ще разчитаме ли и на държавната пенсия? – Ако да, за периода между ранно и държавно пенсиониране, може да се наложи да предвидим разходи за вноски за осигуровки.
• Какви доходи ще имаме, точно преди да се пенсионираме? – Прогнозното увеличаване на заплатата, съответно обективно определяне на сумата, необходима за поддържането на този стандарт на живот.
• Очакван размер на инфлацията.
• И не на последно място – имаме ли големи житейски цели, които ще постигнем СЛЕД ранното си пенсиониране? – Съответно да предвидим тези суми да са натрупани, още преди да се пенсионираме, защото след това няма да имаме доходи от активна работа.
Всички тези неща изискват някой отстрани да погледне ситуацията ни, съответно да подходи максимално обективно и да ни помогне с различни калкулации. Ще дам пример с недействителен човек на име Петър Иванов.
Петър е на 32 г., доходът му е 6000 лв. (нето) – несемеен. Работата му е много амортизираща и иска да се пенсионира на 55 г. От първи и втори стълб на пенсионната ни система очаква около 1500 лв. (оптимистично), след навършване на 65 г. Размерът на желаната от него пенсия е 4000 лв. (в момента харчи около 3800 – 4000 лв. на месец).
Какво означава това – за периода 65-85 г. (85 г. е средна продължителност на живота на хората достигнали пенсионна възраст) на него му трябват 2500 лв. в допълнение към държавната пенсия. Но за периода от 55 г. до 65 г. трябва да се предвидят още около 900 лв. на месец за осигуровки на максималния осигурителен доход от 3000 лв., така че Петър да получи очакваната максимална държавна пенсия.
Ако направим калкулацията за необходимия фонд за ранно пенсиониране в номинална стойност, то на Петър му е нужен еквивалента на 1 188 000 лв. като покупателна способност на 55 г. за да изпълни целта си. Ако успеем да инвестираме събраните от Петър пари при реална доходност от 2% за периода 55-85 г., то необходимата сума намалява до 894 хил. лв. Това пък означава, че ако Петър започва да събира от 0 лв. във финансов инструмент, който носи реална доходност 4% годишно, той трябва да заделя по 1980 лв. на месец от 32 до 55 г.
В толкова опростен казус изглежда, че това е напълно възможно. В действителността нещата рядко са така прости. Ние имаме повече цели, а клиентите ми често започват заделянето на средства на по-късен етап от живота си (ако Петър беше на 42 г., щяха да са му нужни около 4400 лв. на месец вместо посочените по-горе 1980 лв. за натрупване на същата сума).
Изводът – ранното пенсиониране е възможно при добро планиране, съобразено с различни сценарии и обстоятелства и най-вече при целенасочени усилия. За съжаление изключително важен фактор, който не може да се компенсира във финансовото планиране, е времето.
Автор: Стефания Мутафчиева, MoitePari Consult