Гарантирани ли са спестяванията в България и до какъв размер

От няколко години насам интересът към депозирането става все по-голям. Засилва се вниманието към инвестирането като цяло, не само към познатите депозити. Не веднъж, до сега, сме казвали, че депозитът все още е традиционния начин на спестяване на българина. Това е така наистина, за това го и повтаряме. В последно време расте не само интересът към депозитите, но и се наблюдават и други показателни тенденции. Една от тях, например, е нарастване на средният размер на депозита. Понастоящем задоволителна част от населението може да си позволи да депозира сума в рамките на 3000 – 5000 лв.. Друга тенденция е нарастване на интереса към депозити за суми около и над 100000 лв. Това говори най-малко за две неща: първо, населението разполага със свободни средства и второ – има сигурен източник на такива. Свидетелство за това, че хората имат сигурен източник на доходи, е големия интерес към възможностите за довнасяне на суми по депозита.

Говорейки за нарастване на сумите, които потребителите желаят да депозират, логично можем да поставим въпроса до колко са гарантирани тези суми. С нарастването на размерът им, естествено се появяват и опасенията да не би да се случи нещо с банката и те да бъдат изгубени. Отговорът на тези опасения не е еднозначен и предполага по-детайлно разглеждане.

Бихме могли да кажем, че депозитите в българските банки са гарантирани, тъй като има създаден Фонд за гарантиране на влоговете Веднага обаче трябва да поясним, че фондът гарантира депозити до 40000 лв. или равностойността им във валута (бел. ред. - считано от 18.11.2008г. размерът на гарантираната сума е увеличен на 100000лв). Размерът на гарантираната сума бе завишен в съответствие с изискванията на европейското законодателство. След влизането на страната ни в ЕС, Законът за гарантиране на влоговете влиза в сила с новия размер на гарантираната сума. Да се върнем на размера. Посочената сума означава, че ако стане „нещо” с банката, на депозантите ще бъде изплатено всичко, което се вмества в този размер. Казано с други думи ако депозитът е за 10000 лв., то той ще бъде възстановен изцяло. Ако е за 45000 лв., 50000 лв. или повече, фондът ще възстанови точно 40000 лв. (това е споменатото по-горе ограничение). Вариант за преодоляването на този „риск” е сумата да бъде разделена на няколко по-малки депозита за суми до 40000 лв.. В този случай обаче се пропуска възможността за договаряне на индивидуална лихва (нещо за което ще стане дума малко по-късно).

Нека сега се върнем малко към началото и да разгледаме какво се случва с „големите” депозити. Понятието „голям депозит” вероятно изглежда малко особено, но как най-подходящо би могло да се нарече депозит за сума около или над 100000 лв.. Сама по себе си тази сума е достатъчна за съвсем реална инвестиция, а когато става дума за депозит в такъв размер, то той определено е голям.

Макар и малък на този етап, интерес към такива депозити има, т.е. към депозиране на подобни суми. Всеки желаещ да „остави” такава сума в банка с основание може да има известни притеснения каква ще бъде нейната съдба. За нейното запазване известна гаранция дава споменатият по-горе фонд. Когато сумата е над 40000 лв., тогава основанията за притеснение се увеличават. Въпреки това база за драматизъм и рисуване на апокалиптични картини няма. В момента банковата система е достатъчно стабилна, за да няма притеснения относно спестяванията на българите. Времето на банковите фалити мина и сега е почти невъзможно да се повторят онези събитията от недалечното минало, от които мнозина се страхуват. Допълнителна сигурност дава и факта, че една от практиките в банковия сектор е банките да си помагат, когато са в криза, а в случай че някоя от тях е заплашена от фалит - тя бива купувана. Фалитът на една банка не е в полза на никого, особено за останалите банки на пазара. Банковата паника, която предизвиква един фалит може да доведе и до други фалити и то поради изтегляне на спестяванията на населението.

Говорейки за защита и сигурност на спестяванията трябва ясно да маркираме и някои изключения. Въпреки че фондът гарантира определен размер на депозита, далеч не се гарантират всички депозити. Това са изключенията, за които стана дума.

В Законът за гарантиране на влоговете има записан текст, който е особено съществен. Чл.5(1) гласи:

„Не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на:
1. Лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители;”.

Под влогове с привилегировани лихвени условия могат да се приемат именно депозитите за суми около и над 100000 лв.. Обикновено за такива суми банките предоставят възможност за индивидуално договаряне на лихвата. Разбира се тази лихва ще бъде различна малко или много от стандартните. Наличието на този факт поставя депозита в категорията описана по-горе. Бъдещите депозанти трябва да знаят тази подробност, когато депозират подобни суми при такива условия. Те имат шанс да договорят за себе си по-висока лихва, но рискуват депозираната сума да не бъде покрита при евентуални проблеми с банката.

В същата алинея на закона има и друг съществен текст, който не трябва да се подминава. Гарантираните суми не се изплащат на съпрузи или роднини:

„5. Съпрузите и роднините по права и съребрена линия до втора степен включително лицата по т.2, 3 и 4;”.

Текстът ясно посочва, че право на ползване на депозита има само неговият титуляр или лицето, в чиято полза е направен той. От такава гледна точка спестяванията не са напълно гарантирани за този, който ги е направил. При определени обстоятелства само той може да получи сумата. В случаите, когато по обективни причини титуляра или ползващото лице не са в състояние да получат сумата (при смърт например), въпросът какво се случва с депозита остава открит. Вероятно са възможни и други варианти, но като цяло това предвижда законът.

На последно място, но не и по значение е третирането на депозитите служещи за обезпечение при кредити. Законът предвижда от депозит с тежести или служещ за обезпечение да се приспаднат от размера на гаранцията задълженията на титуляра към банката (чл.6(6)).

Отчитайки стабилността на банковата система в страната, основание за притеснения относно сигурността на влоговете няма. Всичко, за което стана дума до тук е съвсем бегъл поглед на ситуацията в момента и законодателството третиращо тези проблеми. Цитираните особености биха били полезна предварителна информация за всеки бъдещ депозант.

Подобни категории

Свързани статии

Свързани продукти и институции

Коментари и отговори

Въпрос: При влог във валута (американски долари или евро) как се процедира при изплащане на гарантираната сума по депозит при фалит на банка - в съответната валута или в лева? Ако е в лева при какъв курс? Къде може да се провери в кои банки са наистина защитени влоговете от този Фонд?
Дейността на Фондът за гарантиране на влоговете е регламентирана чрез Закон за гарантиране на влоговете, а условията и редът на изплащане на сумите по влоговете са регламентирани чрез Наредба 23 на БНБ. Съгласно чл.23 (6) от Закона при влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога (суми до 40 000 лв.) по курса на БНБ в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете. Фондът изплаща гарантираните до размера суми единствено в национална валута, независимо от валутата на гарантирания депозит. Максималният срок за изплащане на гарантираните суми е 45 дни най-късно от решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност. Ако гарантираните средства са в чужда валута те се изплащат в левовата им равностойност от фонда по курс, определен от БНБ в деня, в който БНБ е отнела лицензията на банката.

Всички банки, при които в лицензията им е посочено, че могат да извършват приемане на влогове са длъжни да участват с системата за гарантиране на влоговете. Въпреки това информация за списъкът от банки, които участват във Фонда може да намерите тук.

Искрено се надяваме, че сме съумяли да отговорим на въпросът Ви.

Поздрави,
Екипът на МОИТЕ ПАРИ
Ot napisanoto po-gore razbrah, che ptri falit na bankata 40000 leva sa garantirani,samo che rodnini na vlojitelia ne mogat da gi poluchat. Az sam v chujbina, parite mi sa v balgarska banka, a maika mi pritejava zavereno polnomoshtno, che moje da operira s parite mi. V sluchai na falit na bankata, tia - maika mi - ne bi li mogla da poluchi garantiranite pari? Blagodarnosti - Diana
След като сте издали Нотариално заверено пълномощно на майка си да оперира и да се разпорежда със средствата по отрити от Вас разплащателни сметки и депозити, няма за какво да се притеснявате. Чрез издаденият от Вас документ тя ще може да получи сумите по депозитът, но до гарантираните от държавата размери (до 40 000лв.). Повече информация относно регламентирането на гаранциите по депозитите може да прочетете тук.

Поздрави,
Екипът на МОИТЕ ПАРИ
Съгласно чл. 3 от Наредба № 23 от 04.02.1999 г. за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнета лицензия до гарантирания размер (издадена на основание чл. 23 от Закона), размерът на гаранцията се изчислява по пропорционален начин, но не може да надвиши 5 000 + 1 900 = 6900 лева. Вярно е, че наредбата е доста стара, но не е отменена. Моля за Вашият коментар - какъв е все пак РЕАЛНИЯТ размер на гаранцията? С уважение - Г. Тенев
Наредба 23 за условията и реда на изплащане на суми по влогове в банка с отнета лицензия, приета на 04.02.1999 г. все още е в сила. Споменатият от Вас чл.3 от Наредбата регламентира установяването на размера на гарантираните депозити в размер до 2 милиона и над 2 милиона лева. Това се регламентира, тъй като както вече е известно депозитите се гарантират в пълен размер (100%) ако са в размер до 40 000лв. За по-високи равнища и суми по тях се прилага известен процент от тях, който се гарантира. По този начин според т.1 от Наредбата, когато общата сума по влоговете на един вложител е до 2 милиона лева, от тази сума се изчисляват и изплащат 95 на сто от техният размер. Тук не трябва да се разбира, че в този диапазон влизат и депозитите в размер до 40 000лв, а по-скоро тези над 40 000 лв. и под 2 милиона лева. Колкото е по-голяма сумата над гарантирания размер, толкова по-малък става процентът на гарантирания депозит.

Искрено се надяваме, че информацията ще Ви бъде полезна.

Поздрави,
Екипът на МОИТЕ ПАРИ
V nachaloto na parvata statia se spomenava: "Веднага обаче трябва да поясним, че фондът гарантира депозити до 40000 лв. или равностойността им във валута. Размерът на гарантираната сума бе завишен в съответствие с изискванията на европейското законодателство. След влизането на страната ни в ЕС, Законът за гарантиране на влоговете влиза в сила с новия размер на гарантираната сума." Kakav e razmerat na garantiranta suma -40,000lv ili druga suma?
Размерът понастоящем е 40 000 лв. или равностойността му в съответната валута. Изречението: „Размерът на гарантираната сума бе завишен в съответствие с изискванията на европейското законодателство.”, както и последващите поясняват именно това, т.е. сумата бе повишена до 40 хил. лв. в съответствие с изискванията на европейското законодателство. Може би от изказа не е станало достатъчно ясно, но идеята е такава.

Надяваме се че бяхме полезни.

Поздрави,
Екипът на МОИТЕ ПАРИ
Здравейте, От казаното разбрах, че ако едно лице има няколко депозита в една банка се гарантира сумата на всеки депозит до 40000лв. въпреки че общата сума може да е по-голяма. Но тълкуването на документа към който ни препращате е друг. чл.6 ал.1 - там пише че се събират всички вложения на лицето и се гарантира до 40000 лв. от тях. Кое е правилно?
В посоченият от Вас чл.6 (1) от Закон за гарантиране на влоговете е записано: „Общият размер на задължението на банката към един вложител се определя, като влоговете му, включително начислените върху тях лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката, се събират”. Тълкуванието на този член от Закона е, че ако имате няколко открити депозита или влогове в една банкова институция, ако се случи нещо с конкретната банка независимо от броя ще Ви бъдат изплатени в пълен размер сумите до 40 000 лв. За да стане по-ясно ще дадем един пример. Така ако имате в една банкова институция три депозита - единият в размер 20 000 лв., вторият отново за 20 000лв. и третият за 10 000 лв., ако бъде отнет лиценза на тази банка поради неплатежоспособност, ще Ви бъдат изплатени не общият размер на депозитите (50 000 лв.), а до размера на гарантираните от държавата суми, т.е.40 000 лв. Това означава, че гаранцията не се отнася за всеки отделен депозит, а за тяхната сумарна величина, когато депозитите са открити в една банкова институция.

В същото време ако тези три депозита се намират в различни банки (самостоятелни юридически единици), гарантираният размер в случай на фалит и на трите институции, е техният общ размер, т.е. 50 000 лв. Повече информация за това как се избягва рискът при депозиране на по-големи суми може да намерите тук.

Надяваме се, че сме отговорили на поставеният от Вас въпрос.

Поздрави,
Екипът на МОИТЕ ПАРИ
До колко Чл.5(1) за привилегированите лихвени условия се отнася до промоционалните лихви, които в момента обявяват почти всички банки в Бълагия по срочните си депозити?
Наистина според Закон за гарантиране на влоговете в чл.5 (1) са посочени изключенията или случаите, в които Фонда не изплаща гарантираните размери на влоговете при изпадане в несъстоятелност на банка. В тези изключения са „лицата, на които са предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители.”.
Тук трябва да бъде направено едно уточнение какво точно се има в предвид под „привилегировани лихвени условия”. Влог, при който са предоставени привилегировани лихвени условия, означава влог, който е сключен при лихвени условия, които са по-благоприятни, отколкото публично обявените от банката условия. Друга причина, поради която фондът не осигурява защита на тези влогове е, че банката предоставя по-високи лихвени условия, които са в отклонение от обявените от банката условия. Това означава, че стартиралите напоследък промоционални предложения по срочни депозити са гарантирани до 40 000 лв. Това е така, тъй като банката не предоставя промоционалните си условия на един много тесен кръг от вложители, а на по-голямата част от вложителите. Обикновено привилегировани лихвени условия се предоставят по „големите” по размер влогове, които надвишават размера на гаранцията  – суми около и над 100 000 лв. Тази допълнителна доходност, която се предоставя по тези вложения е възнаграждение за по-високият риск, който депозанта поема.

Надяваме се, че сме отговорили на въпросът Ви.

Поздрави,
Екипът на МОИТЕ ПАРИ
От коментара на Екипа на МОИТЕ ПАРИ от 21.04.2008 оставам с разбирането, че ако имам депозит от 10 000 евро в банка, чиято лицензия БНБ отнеме на 01.01.2009 (просто пример), най-късно до 15.02.2009 ще мога да получа 19 558.30 лева (ако настоящия курс лев / евро е валиден към 01.01.2009), но не и еврата които съм депозирал. В тази връзка моля за Вашите коментари на следните 2 въпроса: 1. Ако си представим, че от 01.02.2009 няма валутен борд, как ще бъда защитен от риска, че на 45-я ден 19 558.30 лв няма да струват 5000 евро? 2. Какъв е законоустановения времеви период между отказа на банката да изплаща депозити и отнемането на лиценза и от БНБ? Благодаря Ви предварително.
На първо място искаме да уточним, че според чл.23 (5) от Закон за гарантиране на влоговете изплащането на суми от Фонда започва не по-късно от 45 дни (работни дни) от датата на решението на БНБ за отнемане на лицензията. Също така при влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога (към настоящият момент суми до 40 000 лв.) по курса на БНБ в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете. Началният ден за изплащане на гарантираните суми се оповестява от  Фонда за гарантиране на влоговете след като бъде избрана обслужваща банка, чрез която да се осъществи изплащането на сумите.

Относно първият Ви въпрос е много важно да бъде направено едно уточнение и то е, че Фондът за гарантиране на влоговете не осигурява защита на вложителите срещу обезценка на валутата, в която се държат спестяванията. Това не е негова функция, тъй като валутният риск би засегнал не само вложителите в банковите институции, но и цялото население. Възникване на валутен риск по отношение на обезценка на еврото няма пряко отношение с фактът, че в страната ни е наложен Валутен борд, тъй като той цели преди всичко запазване и гарантиране покупателната способност на лева, а не на еврото. Едва ли ще бъде адекватно този паричен режим да бъде премахнат преди страната ни да приеме еврото като официална платежна единица.

На вторият Ви въпрос Според Закон за кредитните институции чл.36 (2) БНБ задължително отнема лиценза за извършване на банкова дейност, когато:
  1. В срок от 7 дни банката не изпълнява свое изискуемо парично задължение;
  2. Собственият капитал е отрицателна величина.
Според Закона след отнемането на лиценза БНБ отправя искане до търговския регистър за вписване прекратяването на дейността, след което решението за отнемане на лиценза влиза в сила след обнародването му в Държавен вестник. Не съществува законоустановен срок, регламентиращ времевия период от отказа на банката да изплаща депозити и отнемането на лицензията й за извършване на банкова дейност, но тълкуването е, че тези срокове БНБ отнема лиценза ако банката не е изпълнила в срок от 7 дни свое изискуемо парично задължение.

Надяваме се, че информацията ще Ви бъде полезна.

Поздрави,
Екипът на МОИТЕ ПАРИ
Въведете вашият коментар тук:
  
  
  
Моля, отговорете на въпроса:

Нашият редактор ще прецени дали коментарът ви да бъде публикуван под статията/новината отчитайки релевантността му към темата.