теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Годишният процент на разход все повече предопределя избора на ипотечен кредит


от Екип MoitePari.bg
0 гласа1772 прочитания

Ползващите кредит считат, че лихвата им е фиксирана за целия срок и не знаят как е формирана
Кандидатите за кредит се насочват към по-малки суми и по-кратки срокове

Резултати от проучване проведено от MoitePari.bg сред 1120 абоната на портала с подкрепата на ЦКБ АД

Профил на анкетираните

52% от анкетираните са жени, а 48% - мъже. Възрастта на анкетираните е в границата от 35 до 45 г. Те са с висше образование (69%), предимно семейни (60%). Личният доход на анкетираните се разполага в диапазона от 500 до 1 500 лв., като лек превес има групата анкетирани с личен доход  500 - 1 000 лв.
Анкетираните живеят предимно в големите административни центрове София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.

ПОЛЗВАЩИ КРЕДИТ

Избор на кредитор и оферта

Данните от проучването сочат недвусмислено, че изборът на кредитор продължава да се базира на лични впечатления, придобити пряко. Както година по-рано, така и сега, 47% от далите отговор на въпроса как са избрали кредитора отговарят, че са сторили това след посещение на негов клон или офис. Запазва се и влиянието на препоръките на приятели и познати. На такъв подход са заложили 22% от далите отговор (23% година по-рано). Само с 1 пр. п. нарастват тези, които са предпочели сравненията в Интернет (18% от далите отговор), което фиксира и тази година третото място по предпочитание на този подход.

Резултатите от проведеното проучване сочат известна промяна в начина и нагласите при избор на оферта. Макар анкетираните, ползващи жилищен кредит, отново да посочват, че водещо при изборa им на оферта е била лихвата (20% от далите отговор; 21% година преди това), видимо нараства делът на тези, доверили се на годишния процент на разход (ГПР), като водещ критерий. Обрат настъпва именно по отношение на този показател и той вече е втори по важност. ГПР е предпочетен от 18% от далите отговор спрямо 14% преди година. Година по-рано анкетираните поставиха на второ място по значимост наличието на промоционално предложение, което е предопределило изборa им. Най-ниската месечна вноска се подрежда на трето място по предпочитание сред критериите (11% от далите отговор). Подреждането на този критерий сред най-значимите е обоснован и логично следствие от нагласите да се търсят кредити с най-изгодни лихви и ГПР.
Задоволяването на личните жилищни нужди остава водещo при избор на оферта и като мотив за търсене на кредит. Както преди година, така и сега, основният мотив за кандидатстване за кредит е покупка на жилище, в което да живее кредитоискателят (73% от далите отговор посочват тази причина; 71% година преди това). Запазва се делът на тези, които са потърсили финансиране с цел инвестиция (13% от далите отговор сега, 14% година по-рано). Увеличава се търсенето на кредити за текущи нужди - ремонт, лечение, образование, финансиране на бизнес. Въпреки, че тази остава и запазва третото си място, делът й нараства от 8% на 11% от отговорилите.

С подобряването на офертите за нов кредит, ползващите жилищен кредит показват очаквана миграция към по-изгодните предложения. Тенденцията на по-стремително подобрение на левовите кредити намира израз и в резултатите от проучването. Евровите кредити отстъпват по атрактивност спрямо левовите.

Година по-рано ползващите жилищен кредит, които са предпочели евро, бяха 54% от далите отговор, докато предпочелите българския лев бяха 40%. Сега ползващите кредит са почти поравно разпределени, като превес е даден на българския лев. Той е предпочетен от 49% от далите отговор, а 46% са с кредити в евро. Мотивът да бъде избрана тази валута, както година по-рано, така и сега е по-ниската цена на кредита. Така са отговорили 36% от далите отговор на въпроса кое е предопределило изборa на тази валута (37% година по-рано). За да бъде избрана тази валута все по-малко значение има препоръката на познат, кредитен консултант или служител на кредитора. На този подход са се доверили 25% от далите отговор на зададен такъв въпрос (28% година по-рано). Замествайки препоръките на познати и специалисти, ползващите жилищен кредит все повече залагат на обосновката, че кредитът трябва да е във валутата, в която се получава дохода. Това е мнението на 29% от далите отговор (22% година по-рано).

Условия по кредита

Данните от проведеното проучване сочат, че ползващите жилищен кредит имат този дълг от над 5 години. Това е преобладаващата група от хората отговорили на въпроса от колко време имат жилищен кредит, макар малко да намалява делът им (65% от далите отговор спрямо 69% година по-рано). Намалението на хората ползващи кредит от над 5 г. е за сметка на леко увеличение на дела на тези, които ползват такъв продукт от сравнително по-скоро. От 11% през 2014 г., ползващите ипотечен кредит от 1-3 г. вече нарастват до 13% от далите отговор. Почти двойно нараства делът на тези, които ползват кредит от съвсем скоро (под 1 г.). Посочилите такъв отговор нарастват от 4% на 7%.

Най-предпочитани продължават да бъдат кредитите за суми от 25 000 до 75 000 лв. Както година по-рано, така и сега, това е диапазонът в сумите на кредитите, който най-много привлича кандидатите за кредит. С видим превес, обаче, са кредитите в размер от 25 000 до 50 000 лв., нещо повече, предпочитането към тях се увеличава от 28% от далите отговор на въпрос за първоначалната сума на кредита година по-рано, на 35% сега. Отчита се лек спад в интереса към втората голяма група кредити – от 50 000 до 75 000 лв. Такъв кредит са предпочели 25% от отговорилите, спрямо 27% една година по-рано.

Без промяна остава процентът на финансиране при усвоените кредити. Най-често, както преди година, така и сега, банките отпускат заеми за жилища в размер на 70 – 80% от стойността на имота. 23% от далите отговор на въпрос за процента финансиране са посочили именно този диапазон (25% година по-рано). Втората голяма група са тези, получили финансиране в размер на 80 – 90% от стойността на имота. Техният дял остава без промяна – 19% от далите отговор.

Анализът на резултатите от проучването сочи, че се повтаря схващането, че лихвата по кредита е фиксирана за целия срок. Макар делът на тези, които мислят по този начин да намалява, той остава най-висок. 40% от далите отговор на въпрос за типа лихва считат, че лихвата им е фиксирана за целия срок на кредита (44% година по-рано). Негативната констатация, че кредитополучателите не знаят как е формирана лихвата по кредита им отново е сред основните изводи от проведеното проучване.

Положителна промяна, която се наблюдава, е че намалява делът на анкетираните, които не знаят как е формирана тяхната лихва. На въпрос за формирането й, 39% от далите отговор отговарят, че не знаят как (46% година по-рано).

Нараства двойно делът на далите отговор, че лихвата им е формирана на база пазарен индекс и надбавка (20%; 10% година по-рано).

Подобна промяна може да се приеме за очаквана, предвид промените в Закона за потребителския кредит (ЗПК) от лятото на 2014 г. След тях, всички новоотпуснати кредити трябва да са с формирана лихва именно по този начин. Голям остава делът и не тези, при които лихвата е образувана на база базов лихвен процент на банката и фиксирана надбавка. Той остава почти непроменен – 19% от далите отговор спрямо 21% година по-рано. Много голяма част от лихвите преди промените в ЗПК бяха формирани по тази формула и предвид това, че повечето ползващи жилищен кредит ползват такъв над 5 г., резултатите от проучването в тази посока са очаквани и закономерни.

Един от основните елементи в офертата за кредит е неговият срок. Анализът на данните от проучването потвърждава предпочитанията на ползващите жилищен кредит към заеми със срок от 15 до 20 г. Делът (25% сега и преди година) на отговорилите на въпрос за срока кредита посочват именно този диапазон. Наред с това, анализът показва също и общо скъсяване на предпочитаните срокове. Вторият диапазон, който ползвателите на жилищни кредити са предпочели е 20-25 г. (23% от далите отговор; 21% година по-рано). Така предпочитанията за срок на кредита оформят общ диапазон от 15-25 г. За сравнение с предходното проучване, предпочитанията на ползващите жилищен кредит бяха в границите 15-30 г., т.е. с 5 г. по-дълъг максимално предпочитан срок.

Промоционални условия по кредита


След отшумяването на финансовата криза, офертите с по-ниска лихва за даден период възвърнаха популярността си. Най-честите предложения са за фиксиране на лихвата за първите 1 до 3 години. Данните от проведеното проучване сочат, че ползващите жилищен кредит в момента не ползват промоционални условия (72%). Неползването на промоционални условия може да се обясни с констатацията, че кредитите са с над 5-годишна давност и ако е имало промоционални условия по тях, те вече са отминали.

Ползващите промоционални условия и по-конкретно по-ниска лихва за определен период от време, посочват че тя в този период е в размер на 5,50 – 6,50%. Размерът на месечната погасителна вноска в промоционалния период е в диапазона от 200 до 500 лв. Любопитен резултат от проведеното проучване е, че анкетираните, които ползват продукт с промоционална лихва, респ. с промоционална месечна вноска, не знаят какъв ще е нейния размер след изтичане на промоционалния период (19% от отговорилите). Тези, които са наясно с това, посочват месечна вноска след промоционалния период в много широк диапазон - от 200 до 600 лв. (сумарно 56% от отговорилите), без да има ясно изразен превес в определени конкретни граници.

Цена на кредита

Като един от водещите критерии при избор на офертата, лихвата е в основата на определянето на цената на кредита. Резултатите от проведените до тук две проучвания показват, че както в първото, така и в настоящото делът на анкетираните отговорили, че размерът на лихвата им е в границите 6,50 – 7%, се запазва. Този диапазон са посочили 14% от далите отговор (15% година по-рано).

На второ място (13% от далите отговор) анкетираните посочват, че лихвата им е в границите 7 – 7,50%. Същият процент от далите отговори в предходното проучване са посочили диапазонът 7,50 – 8%, който от своя страна също беше на второ място по популярност. Така може да се направи извод, че по отношение на първичната цена на кредита (лихвата), също се наблюдава развитие - към поевтиняване на кредитите.

Диапазонът на най-често срещаните лихви при ползващите жилищен кредит сега се заключва в границите 6,50 – 7,50%, за разлика от година по-рано, когато той беше от 6,50% до 8%.
По отношение на месечната вноска, резултатите от проучването показват известни размествания в отговорите на анкетираните спрямо проучването миналата година. Превес вече имат отговорите, които сочат месечна вноска в диапазона от 400 до 500 лв. (18% от далите отговор). На второ място са посочилите месечна вноска в рамките на 300 - 400 лв. (16% от далите отговор; на първо място година преди това). Прави впечатление, че вноските в диапазона от 500 до 600 лв. година по-рано, сега отстъпват мястото си на тези в границите от 200 до 300 лв. Така разпределени отговорите сочат за понижение на месечните вноски, което е резултат на подобрените лихвени и други параметри по кредитите. Данните от настоящото проучване фиксират широк диапазон на месечните вноски в границите от 200 до 500 лв., който е със 100 лв. по-нисък в сравнение с този, година по-рано (300 – 600 лв.).

ГПР, като изразител на реалната цена на кредита, отново е показател, който анкетираните не помнят, но уверяват, че го имат записан в договора. Положителна промяна е, че делът на тези, които не го помнят, намалява (23% от далите отговор на въпрос за размера на ГПР; 29% година по-рано) и анкетираните демонстрират все по-голяма информираност. Докато основните отговори в предходното проучване демонстрираха незнание, или незаинтересованост по една или друга причина, сега отговорилите на този въпрос съвсем ясно посочват конкретни размери на ГПР. Диапазонът 6 – 7% е посочен от 15% от отговорилите, толкова са и тези посочили границата 7 – 8%. Посочените граници на ГПР, ползващите жилищен кредит определят като високи. 30% от далите отговор на въпрос как определят цената (ГПР) на кредита посочват отговор „Висока“. Този отговор повтаря оценката от предходното проучване, когато 33% от далите отговор на този въпрос, отговарят по същия начин. Положителна промяна е изместването на оценката „Много висока“ (26% от далите отговор година по-рано) с „Умерена“ (29% сега).

Данните от проведеното проучване сочат, че ползващите жилищен кредит имат това задължение от над 5 години. Това е преобладаващата група от хората отговорили на въпроса от колко време имат жилищен кредит, макар малко да намалява делът им (65% от далите отговор спрямо 69% година по-рано). Намалението на хората ползващи кредит от над 5 г. е за сметка на леко увеличение на дела на тези, които ползват такъв продукт от сравнително по-скоро. От 11% през 2014 г. ползващите ипотечен кредит от 1-3 г. вече нарастват до 13% от далите отговор. Почти двойно нараства делът на тези, които ползват кредит от съвсем скоро (под 1 г.). Посочилите такъв отговор нарастват от 4% на 7%.

Обслужване на кредита

Както вече стана ясно от анализа до тук, ползващите жилищен кредит все още го считат за скъп продукт. Причина за това най-вече е виждането, че лихвата е висока. Препоръката на анкетираните за подобряване на условията по кредити все по-отчетливо е насочена в тази посока. 41% от далите отговор на въпрос какво може да се подобри в условията посочват именно този параметър (28% година по-рано). След отпадането на таксата за предсрочно погасяване след първата година, таксата за управление се превърна във втори по значимост параметър, който анкетираните считат, че би могло да бъде подобрен. Желание именно тази такса да бъде понижена изразяват 16% от далите отговор на този въпрос.

Въпреки общата оценка за скъпи жилищни кредити, кредитополучателите са изрядни платци. Резултатите от проучването потвърждават констатацията от предходната година.

Тогава 67% от далите отговор на въпрос дали са допускали просрочия, отговарят негативно. В настоящото проучване делът на отговорилите по този начин нараства до 73%. Една от причините за това е подобрението на кредитните портфейли на банките и овладяване на размера на лошите кредити. Просрочия, разбира се, е възможно да се допуснат и това посочват 27% от далите отговор. Най-често срещаните просрочия са за период до 1 месец (12% от далите отговор; 16% година по-рано), които на практика се класифицират като редовни кредити. Така делът на ползващите жилищен кредит със статус „редовно обслужван“ сумарно формират дял от 85% от всички отговори (83% година по-рано). Както година по-рано, така и сега най-честите реални просрочия по кредити са за период от 1 до 3 месеца (8% от далите отговор). На фона на това високо ниво на обслужване на кредитите расте и увереността, че в средносрочен план заемателите няма да имат проблеми и занапред. Такава увереност демонстрират 35% от далите отговор на такъв въпрос (26% година по-рано). Очакванията за временни затруднения година по-рано (34% от далите отговор), отстъпват на второ място по значимост (27% от отговорилите).

Желанието за рефинансиране на кредита придобива пълен обрат. 43% от далите отговор, година по-рано, на въпрос дали биха рефинансирали задължението си след промените в ЗПК, показват скептична позиция. Причината за това беше, че считат, че промените ще бъдат приложени само за новите кредити, а таксите от друга страна обезсмислят рефинансирането. След приемането на промените в закона, нагласите са коренно различни – логична промяна на позицията, предвид корекциите, които бяха нанесени в закона. Вече 45% от далите отговор са убедени, че биха се възползвали от рефинансиране, ако открият изгоден вариант за това.

Допълнителни продукти към кредита

Намалява ползването на допълнителни продукти към кредита. Докато година по-рано 92% от ползващите жилищен кредит дали отговор на въпрос дали ползват допълнителен продукт да отговарят положително, резултатите от настоящото проучване сочат коренна промяна. Ползващите допълнителен продукт или пакет от услуги намалява до 54% от далите отговор. Най-често използвани са пакетите от услуги (Интернет банкиране, плащане на битови сметки, SMS известяване и др.) - 46% от далите отговор използват именно такива. Ползващите отделен продукт са 8% от отговорилите. Сред най-често ползваните допълнителни продукти са задължителните застраховки „Живот“ и „Имот“.

НЕПОЛЗВАЩИ, НО ЖЕЛАЕЩИ ДА ПОЛЗВАТ

Избор на кредитор и оферта

Сравнението с миналогодишните резултати показват, че основните подходи при избор на кредитор отново са същите. Разликата е в това, че те сменят позициите си по предпочитание. 41% от далите отговор на въпрос как биха подходили при избор на кредитор заявяват, че ще се доверят на сравнения на оферти в Интернет (33% година по-рано). На второ място остава личното посещение на клонове и офиси на кредитора (34% от далите отговор; 41% година по-рано).

ГПР и лихвата отново ще са водещите критерии при избор на оферта. Това са двата показателя, които не само запазват позициите си като водещи, но и увеличават своето влияние.

Като водещ критерий за неползващите кредит при избор на оферта би бил ГПР (30% от далите отговор; 21% година по-рано). Лихвата ще бъде водещ показател за 25% от далите отговор (20% година по-рано). Далеч назад остава критерият най-ниска месечна вноска. Той е важен само за 12% от отговорилите, които биха желали да ползват жилищен кредит.

Основната цел, за която биха потърсили финансиране неползващите кредит отново е, за да живеят в него. Това е предпочитанието на 52% от далите отговор на въпрос за какви цели имат нужда от финансиране. Макар делът им да е най-висок от всички отговори, забелязва се чувствително намаление спрямо проучването преди година (72%). Преориентирането на неползващите кредит към други цели или възникването на други нужди е ясно видимо. Покупката на жилище с инвестиционна цел е мотив за 21% от далите отговор да потърсят финансиране (13% година по-рано). Засилва се и търсенето на кредити с цел покриване на текущи нужди – 19% от далите отговор (6% година по-рано).

Макар целите да са ясни, неползващите кредит показват известна колебливост кога планират да пристъпят към реално осъществяване на намеренията си. Докато година по-рано на въпрос кога възнамеряват да кандидатстват за кредит, 28% от далите отговор посочват срок до 3 месеца, сега ситуацията е коренно различна. Подобен хоризонт в бъдещето посочват 20% от далите отговор. Преобладава групата са тези, които все още не са решили кога ще предприемат тази стъпка (22% от отговорилите). Тези, които все пак имат някаква яснота, планират кандидатстването за кредит за след 6 до 12 месеца. Това са намеренията на 21% от далите отговор (19% година по-рано). Изводът от тези данни е, че интересът към жилищните кредити остава, но реалните стъпки за неговото получаване се изместват още по-напред във времето, в сравнение с нагласите от миналата година.

Подобряването на офертите по кредити и по-чувствително на тези в български лева логично задържа и дори повишава интереса на бъдещите кредитоискатели към тази валута. На въпрос каква валута предпочитат за бъдещия си кредит, 64% от далите отговор посочват именно националната валута (58% година по-рано). Запазва се делът на тези, за които валутата няма значение, ако офертата е достатъчно изгодна (21% от отговорилите).

Както вече беше споменато, през лятото на 2014 г. ЗПК беше коригиран и редица новости влязоха в сила. Това, за жалост, не даде увереност на желаещите кредит, че промените са в положителна посока и в полза за бъдещите кредитоискатели. На въпрос дали промените в законодателството дадоха възможност на повече хора да се възползват от жилищен/ипотечен кредит, 31% от отговорилите нямат ясна представа, не могат да преценят. Година по-рано делът на оптимистите беше 22% от далите отговор. Висок е и процентът на тези, които считат, че промените в законодателството не създават условия за по-голям достъп до кредити, тъй като това зависи от икономическата обстановка, а не от промени в законите. Това е мнението на 30% от далите отговор (19% година по-рано).

Условия по кредита

След промените в ЗПК бъдещите кредитоискатели имат възможност и свобода за избор каква имуществена отговорност да поемат – пълна или ограничена. Нагласите в тази посока според проведеното проучване сочат, че Анкетираните демонстрират склонност да приемат по-висока цена на кредита, ако тяхната имуществена отговорност ще бъде ограничена – до стойността на имота.


На въпрос каква опция биха избрали по отношение на обезпечението при кандидатстване за кредит само 30% са готови да поемат пълна имуществена отговорност (кредитополучателят отговаря с цялото си имущество за покриване на кредита).

Желаещите да ползват кредит предпочитат заеми в диапазона от 10 000 до 75 000 лв. С малък превес те предпочитат кредитите в размер от 25 000 до 50 000 лв. Макар да са най-предпочитани, интересът към кредити в този диапазон, намалява. Данните от проучването сочат, че кредит в тези граници биха ползвали 28% от далите отговор (34% година по-рано) на въпроса за размера на кредита, от който се нуждаят. Неползващите към момента жилищен кредит пренасочват желанията си към по-малки кредити. Кредитите в диапазона 10 000 – 25 000 лв. стават все по-популярни. От такъв размер кредит биха се възползвали 23% от далите отговор (17% година по-рано). Запазва се позицията на кредитите в границите 50 000 – 75 000 лв. Както година по-рано, така и сега от такъв кредит биха се възползвали 25% от далите отговор, което подрежда този диапазон на второ място по популярност сред желаещите кредит.

Без промяна остава и процентът на финансиране, който биха желали кандидатите за кредит. Отново финансиране над 90% е желанието на бъдещите кредитоискатели. 25% от далите отговор на въпрос за процента финансиране са посочили именно този диапазон (26% година по-рано). Чувствително намалява делът на тези, които желаят финансиране от 80 до 90%. Само 14% от далите отговор разчитат на такова при бъдещо кандидатстване за кредит (20% година по-рано). Отливът на желаещи за такова финансиране се пренасочва в диапазоните на по-нисък процент участие на банката. Нараства интересът за финансирания в границите до 30%, от 40 до 50% и от 70 до 80%. Всички те са предпочетени поравно – по 13% от далите отговор.

Анализът на резултатите от проучването сочи, че желанието за фиксирана лихва за целия срок на кредита остава, дори расте. Запитани с какви лихвени условия биха желали да е кредита, 65% от далите отговор посочват именно това (58% година преди това). Все по-малко са тези, които не могат да формират собствена преценка – 15% от далите отговор (19% година по-рано).

Желаещите жилищен кредит продължават да не предявяват конкретно предпочитание по отношение формиране на лихвата. Както година по-рано, така и сега от най-голямо значение е тя да е ясно и разбираемо обяснена и да е прогнозируема. На въпрос за желанието за начина на формиране на лихвата, 36% от далите отговор ще заложат именно на това (33% година по-рано). Затвърждава се доверието в кредитните консултанти. На тяхната препоръка относно формирането на лихвата ще се доверят 23% от далите отговор (21% година по-рано).

Бъдещите кандидати за кредит запазват предпочитанията си към кредити в диапазона от 5 до 15 г. Въпреки това, промяна настъпва и тук. Ориентацията към по-краткосрочни кредити е видна. На въпрос за какъв срок биха желали да е бъдещият им кредит, 27% от далите отговор посочват срок между 5 и 10 г. (20% година по-рано). На второ място са предпочитанията за срочност между 10 и 15 г. Такъв срок желаят 19% от далите отговор (24% година по-рано). Чувствително намаляват желаещите кредит за срок между 15 и 20 г. Само 13% от далите отговор биха се насочили към такава оферта (18% година по-рано).

Цена и обслужване на кредита

Въпросът за размера на месечната вноска е не по-малко важен и за желаещите да ползват кредит. Като важно перо в семейния бюджет, тя оказва съществено влияние върху финансовото състояние на домакинството. От проведеното проучване става видно, че желаещите кредит както година по-рано, така и сега са готови да отделят между 200 и 500 лв. месечно за погасяването му. Преобладава групата на тези, които могат да си позволят месечна вноска в размер от 300 до 400 лв. (22% от далите отговор на въпрос каква месечна вноска могат да си позволят; 20% година по-рано).

Както ползващите, така и неползващите жилищен кредит считат, че тези продукти все още са скъпи. Мнението, че лихвата е висока е застъпено и сред неползващите кредит, макар някои от тях досега на да не са имали опит с подобни продукти. На въпрос кои параметри считат за високи, 33% от далите отговор посочват именно лихвата (27% година по-рано). Първоначалните еднократни такси също са препятствие пред желаещите да ползват кредит. 20% от далите отговор определят именно тях като високи.

Неползващите жилищен кредит, изразявайки своето желание да ползват такъв, демонстрират увереност, че няма да имат проблеми с неговото обслужване. Убедени в това са 53% от далите отговор на въпрос дали в средносрочен план биха погасявали без проблем вноските си по кредита (51% година по-рано). Тези, които очакват временни затруднения, с които ще се справят запазват дела си – 20% от далите отговор.

Допълнителни продукти към кредита

Интересът към допълнителни продукти към кредита намалява и сред неползващите кредит. Година по-рано на въпрос дали биха ползвали допълнителен продукт, 83% от отговорилите дават положителен отговор. Настоящото проучване сочи, че сега такова желание изявяват 65% от далите отговор. 49% от отговорилите предпочитат пакет от услуги (Интернет банкиране, плащане на битови сметки, SMS известяване и др.), а 16% самостоятелен продукт. Сред самостоятелните продукти най-предпочитани са застраховка „Живот“ и Интернет банкиране.

Освен свързаните продукти, които неползващите кредит биха ползвали, те вече ползват и други банкови продукти. На въпрос какви банкови продукти ползват към момента, 22% от отговорилите посочват дебитната карта. Така тя запазва позицията си на един от най-често ползваните банкови продукти. Електронното банкиране, ползването на разплащателна сметка, кредитна карта и потребителски кредит с леки размествания в предпочитанията, запазват своята популярност сред неползващите жилищен кредит.

НЕПОЛЗВАЩИ И НЕЖЕЛАЕЩИ

Няма промяна в позицията на неползващите и нежелаещи да ползват жилищен кредит. Помолени да посочат причините, поради които жилищните кредити не представляват интерес за тях, 29% от отговорилите посочват, че имат собствено жилище и нямат нужда от кредит за ново (31% година по-рано). Несъгласието с политиката на банките за едностранна промяна на условията по кредитите и при настоящото проучване е сред водещите. 23% от отговорилите изтъкват това като основен мотив да се въздържат от ползването на жилищен кредит (31% година по-рано). Желанието да не задлъжняват е изразено сред 16% от далите отговор на този въпрос.