теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Изгодни депозити и скъпи заеми предлагат банките у нас


4 гласа9084 прочитания

Финансовата криза беляза целия финансов сектор, а вече твърде осезателно се усеща и в реалния. В тези условия някои намериха изгоден момент да спечелят от депозит, други понесоха и понасят тежестта на по-скъпите си вече заеми. Банките продължават своята работа, като не престават да предлагат досегашните си продукти. Някои от тях дори предлагат и нови такива, особено при депозитите. Трябва да се отчете също, че редица продукти отпаднаха от портфейлите на трезорите и ако не никога, то поне скоро няма да се върнат там.Дали предложенията на банките са станали по-изгодни или не нека всеки сам да прецени. Едно е сигурно, обаче, кредити и депозити са със завишени стойности на лихвите. Предложенията на банките вече изглеждат по различен начин.

Потребителски кредити

Високата цена за набавяне на ресурс неизбежно оскъпи заемите. Ако се вгледаме в най-добрите предложения на банките в момента, ясно ще видим, че няма лихва по-ниска от около 14% за потребителски кредит, при който не се изисква поръчител (виж. табл. 1).

Таблица 1
Разликата между най-високата и най-ниската лихва, сред тези 5 най-добри предложения, е над 2 п.п.. И нека да припомним, че разглежданите оферти са петте най-добри на пазара при тези параметри. Коментарът за останалите кредитни продукти на посочените банки и за предложенията на другите трезори, става излишен. Вероятно ще се появят мнения, че лихвите от преди година, дори две бяха твърде ниски и настоящите отразяват по-добре реалността. Със сигурност част от изказващите подобно мнение ще имат право. Факт е, обаче, че в момента заемите са по-неизгодни в сравнение с преди 1-2 години.

Кризата принуди банките да преразгледат начина си на работа и кредитирането вече не е това, което беше. Всеки, който е опитвал да вземе заем в последната една година, много добре е усетил тези промени. Вариантите например да се вземе кредит не само без поръчител, но и без доказан доход вече са само в спомените ни. Изискванията към клиентите са завишени, а паралелно с привнесените рискове в икономиката допълнително се затегна кредитирането. Малко по-различно изглеждат заемите с поръчител. Там условията са малко по-изгодни, което е нормално предвид факта, че заетата сума е гарантирана от поне още едно лице. Прегледът на предложенията на банките може да потвърди тази констатация (виж табл. 2).

Таблица 2
Видно е, че обезпечените потребителски кредити струват по-малко на заемателите. Дори една оферта за по-голяма сума (в сл. 5000 лв.), но за същия срок струва поне с 2 п.п. по-малко от по-малък кредит (в сл. за 3000 лв.). Показателен за това е Годишният процент на разход (ГПР) по всяко едно от предложенията. Дори и само лихвите да вземем за сравнение, разликата е очевидна.
Прави впечатление и изискването, независимо дали става дума за кредит с или без поръчител, че повечето кредитори поставят като задължително условие и превод на работна заплата. В условията на криза, трезорите си осигуряват допълнителна гаранция и обезпечение по бъдещия заем.

В числово изражение кредит с поръчител винаги е бил и продължава да бъде по-добрия избор. Възниква, обаче, въпрос дали сега, когато банките са по-стриктни към заемателите, респ. поръчителите, един кредит с поръчител наистина е по-изгоден. Това е фактор, който не може да се измери с число, но може да промени предпочитанието към даден продукт. Осигуряването на поръчител, особено в настоящия момент, става все по-трудно и дори предложението на банката да изглежда изгодно, без гарант няма да се случи. И тогава ще се наложи пак да се прибегне до варианта кредит без поръчител. Конкретните обстоятелства налагат и конкретен подход, който понякога може да противоречи на математическата логика, но да е по-добрия избор.

Жилищни кредити

Финансирането за жилище се превърна в сериозно перо в дейността на банките у нас. Годишен ръст от 50% - 60% на отпуснатите заеми се беше превърнал в обичаен. Кризата, обаче коригира и този сегмент. Ниските лихви, с които свикнахме, вече ги няма и по мнение на банкери надали скоро ще се върнат на тези нива. Само за няколко месеца от началото на кризата лихвите по ипотечните кредити скочиха с 2 – 3 пункта. Това веднага се отрази върху ГПР на офертите. Колко поскъпнаха заемите може да се види от следните две сравнения на кредит в лева и еквивалентът му в евро:

Таблица 3
Таблица 4
Веднага се вижда до какви нива достигнаха лихвите, респ. общата цена на заемите. Нещото, което продължава да е отличаваща се черта при ипотечните заеми са цените им в различните валути. Винаги евровите заеми са били с доминираща позиция, когато говорим за най-изгодни предложения на банките. Сега, макар и поскъпнали, заемите отново са диференцирани по този признак. Евровият заем продължава да е по-добрият избор. Прави впечатление и нещо друго. Ножицата в лихвените нива по еврови и левови заеми започна да се свива. Казано с други думи, евровите кредити по цена започват да се приближават до левовите. За съжаление все още не сме станали свидетели на обратното, а именно цените на левовите кредити да се приближават към тези на евровите. Това би означавало поевтиняване на заемите в националната ни валута. По различни причини засега подобен сценарий не се е реализирал, а и липсват предпоставки да се случи в бъдеще. Въпреки доближаването, лихвите съвсем не са толкова близки, просто напоследък евровите заеми поскъпнаха малко повече (в процент) от левовите.

Набавяне на валута

Важно е да се анализират факторите определящи цената на дадена валута, защото това пряко влияе върху цената на заема после.Факторите са различни, но най-известните са цената на набавянето на съответната валута и източниците, от където може да се осигури. Всъщност източникът, от където може да се набави нужната валута основно определя и цената, по която ще се осъществи то. Схемата е елементарна – голям пазар => голямо предлагане => ниска цена. На обратния полюс е другата схема: ограничен/единствен пазар => слабо предлагане => висока цена.

Източниците на валута

Източниците на валута основно са два – международните пазари (основно за чужда валута) и местния (основно за национална валута). Когато финансовата криза се превърна в глобална, финансирането зад граница на българските банки стана твърде ограничено. В случаите, когато все пак се случваше да се получи такова, то е или скъпо, и/или недостатъчно като обем. Още по-показателно за скъпия ресурс са лихвите по левови заеми. Тъй като такъв ресурс може да се набави само и единствено от България, банките се принудиха да платят скъпо за него. Свидетелство за това са лихвите по левовите депозити. Но не само те нараснаха, нараснаха и тези по евровите. След като задграничните генератори на ресурс секнаха, банките се насочиха към активно привличане на средствата генерирани и натрупани във фирмите и населението.

Валутен риск

Говорейки за цената на кредитите, да не пропускаме и валутният риск (рискът дадена валута да се обезцени спрямо друга), който банките залагат при формирането на лихвите. Стабилността на една валута до голяма степен се предопределя от състоянието на икономиката на страната. Счита се, че единната европейска валута е сред най-стабилните, поне в Европа. От тази гледна точка, рисковете от обезценката й са сравнително ниски. От тази следна точка, липсват предпоставки за включване на висока рискова премия при формирането на лихва по евров кредит. Така основната причина за покачването на тези лихви вероятно се корени именно в цената на ресурса. На обратния полюс се намират „рисковите” валути, на рисковите икономики. За жалост България все още се счита за страна с повишен икономически риск и не съвсем стабилна икономика. Допълнителен негатив понасяме и от световната криза, която се отразява осезаемо върху малките икономики, като нашата. Всичко това привнася опасения за бъдещето на страната и икономическата й стабилност. А това няма как да не резултира върху лихвите по левови заеми в частност. Все пак в момента националната ни валута е защитена от Валутен борд и това й дава известна стабилност. Съвсем по различен начин би изглеждало доверието към лева, ако бордът не функционираше. Със сигурност тогава лихвите биха били осезаемо по-високи.

След като заговорихме вече за това, че лихвите по кредити зависят много от лихвите по депозити, да видим какво предлагат банките в тази посока. Ресурса във фирми и домакинства беше и е сред основните цели на банките, когато други източници на такъв практически почти липсват. В резултат на тази тенденция немалка част от българите намериха алтернатива да спечелят нещо, въпреки кризата. За хората със свободни средства депозирането се оказа благодатна почва за извличане на доход, когато повечето от другите варианти са по-скоро губещи. Какви са предложенията на банките, нека видим примерно сравнение (виж табл. 5 и 6).

Срочни депозити

Таблица 5
Таблица 6
От началото на кризата до сега банките предложиха на своите клиенти различни варианти за депозиране на спестяванията им. Първоначално акцентите бяха върху едномесечните депозити в опита на трезорите да набавят краткосрочна ликвидност. Постепенно най-добрите предложения станаха 3-месечните депозити. Сега, вече една година в условията на криза банките се преориентират към 6-месечните депозити, дори към едногодишните. Независимо от това, 3-месечните предложения продължават да са едни от най-изгодните варианти за депозиране. Както се вижда от горните сравнения няма депозит, който да е с по-ниска лихва от 6.50%, независимо от валутата. Вижда се също, че лихвите по левовите депозити са значително по-високи. Това прави тези депозити изключително атрактивни за добър доход в кратък срок.

Разгледаните примери по-горе са базирани на срочност 3 месеца и суми 5000 лв. / 2500 евро. Мотивът да се избере именно този срок вероятно вече е ясен. Но защо подбрахме тези суми? Според статистиката на търсенията на депозитни продукти на сайта на МОИТЕ ПАРИ, българинът проявява предпочитание към депозити в размер между 1000 – 5000 лв. (22.40% от всички търсения). Интересно е да се отбележи, че българинът се интересува в почти еднаква степен от предложенията на банките за суми от 5000 до 10 000 лв. и тези от 10 000 до 50 000 лв. Заключението, което можем да направим е, че интересът на бъдещите депозанти приоритетно е в диапазона 1 000 – 50 000 лв. В този диапазон почти половината от търсенията са насочени към депозити за суми до 5 000 лв. Останалата част е почти поравно разделена между диапазоните 5000 – 10 000 лв. и 10 000 – 50 000 лв.