Теч на лични данни от НАП и кредити

Темата за изтеклите лични данни на 5 млн. български граждани от регистрите на НАП предизвикаха сериозни опасения, че с тези данни може да се злоупотреби. В публичното пространство мненията бяха единодушни, че с изтичането на тези данни не съществува риск от възникване на злоупотреба с тях. Казано на достъпен език това означава, че няма опасност трета недобросъвестна страна, разполагайки с тях, да поеме задължения от Ваше име било то чрез придобиване на недвижим имот или взимане на заем от кредитираща институция (банка, лизинг, небанкова финансова институция). Опровержението на риска от злоупотреби, което направиха от НАП беше, че неправомерно разпространените данни са „частични“, като на близо 200 човека ще се наложи да се сменят личните си карти, тъй като при тях са разпространени номер на лична карта, дата на издаване и валидност, трите имена, ЕГН и адрес.

Може ли някой да е изтеглил бърз кредит, без да знам


Специално внимание беше обърнато на риска от злоупотреби с т.нар. „бързи кредити“ от небанкови финансови институции, основно заради облекчения им режим на отпускане. Бяха подхвърлени идеи за затягане режима на отпускането им, като до момента липсват конкретни текстови промени. Всеки, който е наясно с механизма на одобрение и отпускане на тези заеми е наясно, че фирмите за бързи кредити имат задължението и практиката да извършват допълнителна идентификация на лицето, на което отпускат заема (чрез телефонни разговори и интервюта, изискване за представяне на лична карта и сверяване на данните от нея, сверка на IBAN на лицето, кандидатствало за кредит и това на което се отпуска такъв и т.н.). Това на практика обезсмисля допълнителни регулации в тази посока. Още повече, че всеки опит за регулация в този сектор до момента показва, че фирмите така реагират на промените, че в крайна сметка потребителите са тези ,които са потърпевши и търпят негативи от тях (за справка промените в ЗПК, чрез които беше поставен таван върху размера на Годишния процент на разходите).

Наблюденията ни по този казус сочат, че злоупотреба може да бъде извършена единствено със знанието и съдействието на лице, работещо в небанковата финансова институция.

Появиха се спекулации, че са изтекли електронни подписи. Електронният подпис има силата и действието на собственоръчно поставен подпис, но такъв риск не съществува, защото той се използва с парола и отделно изисква достъп до физически носител (най-често USB). 

Наблюденията ни по този казус сочат, че злоупотреба може да бъде извършена единствено със знанието и съдействието на лице, работещо в небанковата финансова институция. Всъщност до момента всички злоупотреби са били извършвани именно по този начин. Повече по тази тема може да намерите на „По-опасни ли са бързите кредити след теча на данни от НАП? “.

Къде мога да проверя дали някой е изтеглил кредит вместо мен


И все пак, ако някой се притеснява за това дали друг е изтеглил кредит от негово име (въпреки уверението на специалистите), може да направи справка в Централен кредитен регистър на БНБ. Справката може да бъде направена и по електронен път, но лицето трябва да притежава квалифицирано удостоверение за електронен подпис, съдържащ ЕГН на физическото лице. Другият начин, по който може да бъде направена справка е на място в БНБ, подавайки заявление по образец. Справката е безплатна и се получава в 14-дневен срок. Заявлението може да бъде подадено и по пощата, като има изискване подписът на заявителя да бъде нотариално заверен. Повече за това как функционира регистъра може да прочетете на: „Кредитната история – нож с две остриета“.