теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Как ни въздействат отрицателните лихви

Ефектите от тези политики засягат всички нас, като започнем от населението със спестявания в банки и стигнем до пенсионни фонове, търговски банки и други по-големи инвеститори
от Десислава Николова
0 гласа962 прочитания

Десислава Николова - MoitePari.bg

Времената, в които живеем са интересни и представляват обект за анализ на много макроикономисти и финансисти. Интересни са преди всичко, заради ефектите, които предизвикват политиките на централните банки, съпроводени с въвеждане на отрицателни лихви. Те най-общо казано представляват ликвидни улеснения, чиято цел е да стимулират икономиките.  Всеки един от вас ще каже: „Това е сложна материя и не е нужно да го знам!“. Да, но не е съвсем така, защото всъщност ефектите, които тези политики предизвикват засягат всички нас, като започнем от населението със спестявания в банки и стигнем до пенсионни фонове, взаимни фондове и други по-големи инвеститори. Накратко тези ефекти касаят всички – от обикновените вложители до големите инвеститори. По линия на финансовите пазари тази политика директно се отразява върху реализираната доходност на тези институции и мениджърите им в момента са изправени пред големи предизвикателства, за да успеят да осигурят доход за инвеститорите и в същото време да реализират печалба от дейността си. Ситуацията е още по-сложна и непосилна, когато държавата чрез законов или подзаконов нормативен акт ограничава вида на активите, в който може да инвестира определен бизнес. Пример за такова ограничение са инвестициите в ценни книжа на Универсалните пенсионни фондове, с цел гарантиране сигурността на вложителите в тях. При търговските банки пък предизвикателството се явява под формата на свръхликвидност, което ги принуждава да управляват спестяванията (пасива) с нулеви или вече отрицателни лихви в някои европейски страни, от което страдат най-вече по-големите вложители. Евтиният ресурс и високата ликвидност от своя страна прави цената кредитният ресурс по-ниска, отколкото би била при други обстоятелства. Конкуренцията между банките и апетитът към печалба също ги принуждава допълнително да понижават лихвените проценти.


 

Какъв трябва да е размерът на лихвата по кредит


Така си задаваме въпроса: „Какъв размер трябва да е лихвата по кредита?“. Лихвата се определя от цената на привлеченият ресурс + рискова надбавка. Това се случи след влизането в сила на нов европейски регламент от 1.07.2018 г. , с който лихвеният индекс СОФИБОР преустанови своето съществуване. 


При нулева или отрицателна цена на привлечения ресурс, можем да твърдим, че лихвата в момента се формира само и единствено от размера на рисковата премия. В даден момент обаче при неизменно понижаване на лихвите по заеми, нараства опасността лихвеният процент да не отрази напълно (да е по-нисък) равнището на риск (кредитен, оперативен, пазарен, политически и др.), който би могъл да възникне. Търговските банки в България трябва да бъдат много предпазливи в това отношение, защото в условия на действащ Валутен борд БНБ не може да бъде кредитор от последна инстанция. БНБ може да ги кредитира, но при определени условия (по изискванията на подзаконов нормативен акт). От друга страна онези, които взимат кредити в момента рядко си дават сметка, че лихвеният процент в договора им може да се промени. Банките имат това право и със сигурност ще го използват, когато цената на ресурсът, който използват нарастне (с изключение на кредитите с фиксиран лихвен процент).

 

Отрицателните лихви в теорията на финансите


Често се случва да ми задават въпроса: „Нормална и естествена ли е тази среда на отрицателни лихви?“. Отговорът е много кратък и той е – НЕ! Не, защото лихвата е цена на парите. Това го учи всеки в начален курс по финанси. Лихвата представлява възнаграждение на този, който разполага с пари за това, че отлага настоящо потребление (отказва се от текуща ликвидност), срещу което получава доход (лихва).  В този ред на мисли отрицателната лихва наказва този, който разполага с пари в момента, защото той не получава доход от лихвата, а реализира загуба от нея. Накратко на падежа той ще получи по-малка сума, отколкото е притежавал преди това. Така стигаме до ситуация, при която инвеститорите са изправени пред ситуация, в която избират да инвестират в активи и ценни книжа, които ще им донесат на-малка бъдеща загуба. 

Накратко: Политиката на отрицателни лихвени проценти на централните банки наказва онези, които имат спестявания и насърчава задлъжнялостта.

Отрицателни лихви и спестявания


Един регресионен анализ, целящ да изследва зависимостите между лихвите по депозити и лихвата по депозитни улеснения на ЕЦБ от 2014 г. до момента би доказал наличието или липса на зависимост. За улеснение обаче приемаме, че тази зависимост е положителна и в подкрепа на по-горните разсъждения, т.е. всяко понижение на основната лихва на ЕЦБ намира отражение в размера на средната лихва по депозити у нас. Приемаме, че връзката е положителна, тъй като от 06.2014 г., (датата, от която ЕЦБ въведе отрицателна лихва от 0.10% върху депозитното улеснение) до момента (последни данни към 08.2019 г.), средната лихва по срочни депозити за Домакинства и НТООД е спаднала с 96% при депозити в лева и с близо 95% за тези в евро. 

Отрицателни лихви и кредити


По аналогичен начин установяваме, че средните лихвени проценти по новоотпуснати кредити за потребление за домакинства и НТООД от 06.2014 г. до момента са се понижили с близо 27% в лева и с почти 50% за тези в евро. За разглеждания период средните лихви по новоотпуснати жилищни кредити са се понижи с 54% в лева и с 50% в евро. 


Тук не бива да се пренебрегва и инфлацията. Според средносрочната бюджетна прогноза на министерство на финансите средногодишният темп на инфлация, измерена с Хармонизирания индекс на потребителски цени (ХИПЦ) за 2019г. се очаква тя да е в размер на 1,80%. След отчитане нейният ефект още повече се засилва ефекта от предпочитанието на населението да задлъжнява, тъй като в период на инфлация тези индивиди са най-печеливши.

Със сигурност има какво още да каже по темата. Настоящият материал не претендира за изчерпателност и ще продължим да я развиваме. В следващият материал очаквайте да представим каква е реалната доходност от депозит, инвестиции във взаимен фонд и фонд за допълнително доброволно обществено осигуряване.