Най-новото явление в българския банков сектор е концентрирането на кредити в София. Допитвания показват, че основните препятствия пред средния и малкия бизнес извън София е невъзможността за ползване на банкови кредити при условия, обезпечения и изисквания като такива, които работят в столицата. Многократно се изтъкват случаи в които размерът на обезпечението е 5 пъти размерът на кредита изразени в номинална стойност, тромаво взимане на решение, и предразсъдъци. Силната централизация при банките затруднява достъпа до финансиране.

Причината, поради която МСП-та от провинцията нямат същия достъп до финансиране като МСП-та от столицата е, че някои банки одобряват заеми само в централата, а други са с лимити на клоновете. Много често се случваше, заеми да се одобряват на местно ниво по приятелски взаимоотношения, което в среда на глобална макроикономическа нестабилност и в частност цикличния банков сектор доведе до различни модели за кредитиране от страна на банките в България (факт е че над 20 от банките в България имат седалище в най-проблемните страни в Европа).

Най-използвания метод в момента е централизирания модел, при който всички решения по отпускане на кредит, изкупуване на вземания, преструктуриране на заем се взимат в централите на банките. Регионалните клонове при този модел служат за хъбове на документооборот и последващо следене на кредита. Над две трети от най-големите банки в България използват този модел.

Друг подход е да се използват лимити за одобрение на регионалните клонове. Подобен модел също е използването на конкретни нива на компетентност при който в зависимост от експозицията и риска решенията се взимат от различни управленски нива. Това на практика означава че на колкото по-високо ниво се взима решението толкова повече време се взима това решение. Има банки, обаче, които използват онлайн скоринг система и за централите и за клоновете което означава че решения се взимат за минути.

Небанките – алтернатива в по-малките населени места

Небанките в България са подходящи финансови решения за бизнеса, не само защото скъсяват срока за кандидатстване за заем, но и защото оперират предимно на местно ниво, по този начин познавайки от първа ръка клиенти и контрагенти. Така например СИ ФИНАНСИ ГРУП е финансова институция с централа във втория по големина град в България – Пловдив. Това което прави СИ ФИНАНСИ ГРУП гъвкава институция на местния пазар, е че решенията се взимат на мениджърско ниво с помощта на централизирана скоринг система и риск мениджмънт. В допълнение регионалните мениджъри имат достъп по всяко време до вътрешните платформи за риск и скоринг на централата. В резултат около 2/3 от клиентите са от регион Пловдив, а другите са разпределени в различни части на България, голяма част от които във Варна и в София.

Небанките, като СИ ФИНАНСИ ГРУП, са алтернатива на банките, понеже в България има над 250 небанкови финансови институции, които са по-малки като структури и в резултат на това,  много по гъвкави и необременени от бюрокрация и нива на компетентност. В допълнение небанките в България имат централи в 22 града в България, отделно разполагат и с клонова мрежа което като цяло ги прави конкурентно способни както по-между им така и сред банкови институции. Плоската структура пък  позволява и по лично отношение към клиентите и техните бизнес неволи.

Всичко това прави бързият бизнес кредит на небанките, като СИ ФИНАНСИ ГРУП, наличен в критичния момент- елемент от добавената стойност за всеки един бизнес. Икономическата добавена стойност, която дадена сделка би имала върху бизнесът и бъдещи клиенти и контрагенти, пък ще е достатъчна да покрие по-голямият риск изразен в процентно изражение като възвръщаемост на заетия паричен ресурс.

Образно казано, част от алтернативния разход (opportunity cost) който даден бизнес би спестил в очакване на банково кредитиране за краткосрочен проект ще се изплати като лихва по бързият заем, а остатъка би компенсирало бизнесът за поетия риск и бързината на услугата която са извършили. Именно за това вноските по бързите фирмени кредити и ГПР не са адекватен измерител. Ако при сравнение с банков заем се калкулират и пропуснатите ползи то тогава конкурентното предимство ще е осезаемо.

Автор: Мирослав Стефанов, финансов анализатор в СИ Финанси Груп