теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Пазарът на бързите заеми падна жертва на популизма


от Иван Стойков
0 гласа1905 прочитания

Материал на Иван Стойков, финансов анализатор в MoitePari.bg за в. Труд

Политическият популизъм във финансите никога не е водил до нещо добро. Ако с едната ръка ти дава нещо, с други две ти взема.

Поредната жертва на тази добре известна динамика стана пазарът на бързи кредити. Той бе сериозно прекроен в края на лятото на 2014 г., когато влезе в сила таван на оскъпяването на заемите в размер на около 50% за година (петкратния размер на сумата от 10% плюс основния лихвен процент на БНБ - 0,01%, на годишна база).

Не само че таванът бе въведен административно в един силно конкурентен сектор, но той не беше съобразен изобщо с реалностите на пазара към онзи момент. Ако преди ограничението бърз заем в размер на 250 лв. за един месец например струваше на клиента към 20-30 лв., след това максималната възможна цена по закон падна до 7-8 лв. Нито тогава, нито сега авторите на промените могат да отговорят какво точно покриват тези 7-8 лв. на месец на кредиторите - заплатите на служителите ли или може би риска, който се поема, административните разходи или пък печалбата на фирмата? Все пак това е пазар с много висок риск, защото клиентите обикновено са хора с доста ниски доходи, изпаднали в крайна нужда, и вероятността кредитът да не бъде върнат не е никак малка. Очевидно е, че с този таван на т.нар. годишен процент на разходите - ГПР (който включва лихвите плюс таксите и комисионите), не е възможно съществуването на фирмата. Единици успяват, но те са големи компании с голям капитал, с много клиенти и ниските приходи се компенсират от печалбата от оборота.

Изминалата година и половина след промените е достатъчно време, за да се направи равносметката, че основният резултат от тях е, че пазарът се изроди. Вместо кредитите да поевтинеят и по този начин да бъде защитена една силно уязвима прослойка от населението, всъщност оскъпяването изобщо не намаля, защото бяха измислени куп практики по заобикалянето на закона. В резултат крайната цена вече се формира по доста по-неясни начини, а част от хората изобщо бяха лишени от достъп до този вид услуга.

Какво реално се случи в сектора? Една малка част от фирмите изцяло изчезнаха от небосклона, като преустановиха дейността си или се сляха с други компании, тъй като беше въведен сравнително висок минимален капитал за допускане на дружествата до пазара - 1 млн. лв. Все пак към 150 компании продължиха да работят, обемът на пазара се запази в размер на около 2 млрд. лв. и той продължи да отбелязва лек ръст на годишна база в рамките на 4-5%.

Така останалите на пазара дружества се разделиха условно в две групи - една малка част започнаха да предлагат продуктите си на цена, близка до максимума, разрешен от закона, а огромната част въведоха най-различни практики (къде по-прозрачни, къде полускрити), с които да компенсират ниските приходи от законово разрешените лихви и такси. Така например вече масово се предлага услугата „осигуряване на гарант по кредита”. Това се налага, защото фирмите за кредити въведоха много високи критерии към кредитополучателите - да имат твърде висок осигурителен доход, например над 1000 лв., или пък да осигурят двама поръчители също с високи официални доходи. Парадоксът е, че ако човек има доход над 1000 лв., той едва ли ще има спешен достъп до заем в размер на 100-200 лв. за базови нужди, а пък ако човек има нужда от „бързи пари”, той едва ли взима високи доходи. Тоест човек може да се възползва от ниската законова лихва само ако отговаря на посочените високи критерии, което е рядкост. По-често кредитополучателят не може да се вмести в тях и фирмата започва да му предлага различни услуги. Например една от офертите е да му осигури гарант (под формата на договор с друга фирма) срещу такса в размер на 30-40 лв., което при един заем за 200-300 лв. е 10-20% от размера му.

Друга нова практика е допълнително заплащане за услугата „бързо” отпускане на кредита. В този случай ниската законова цена важи само за стандартното отпускане на заема в рамките на няколко дни, а ако клиентът иска парите веднага (какъвто е смисълът на този пазар), той дължи допълнителна такса за бързината.

Юридически съществуват различни интерпретации по въпроса доколко тези допълнителни плащания трябва да се включват в ГПР. По мое мнение това трябва да стане, което означава, че показателят значително ще надхвърли разрешените по закон около 50% на годишна база. В самия Закон за потребителския кредит е записано, че в ГПР се включват всички преки, косвени, настоящи, бъдещи разходи, които са свързани с кредита, включително и разходи, без които кредитът не може да се случи. В този случай фирмите обичайно изтъкват, че услугата „осигуряване на гарант” е договор между клиента и трета страна, която поема ангажимента, че ако човекът не може да си плати кредита, тя ще го плати. Но ако клиентът не сключи договор с такава фирма, той няма да получи кредита и затова е редно тази сума да бъде включена в ГПР.

Всички тези примери са ясно доказателство, че промените в закона и най-вече въвеждането на таван на ГПР в крайна сметка осъществиха целите си само на хартия. Ако има нещо положително, то е, че най-дребните заеми - до 400 лв., влязоха в регулациите на закона и също се ползват с неговата защита. В масовия случай обаче кредитите изобщо не поевтиняха и освен това ценообразуването стана доста по-непрозрачно. Причината е, че различните услуги, които клиентът трябва да заплати при отпускането на заема, невинаги се обявяват публично и за клиента е много по-трудно да сравни коя оферта ще му излезе най-евтино, за да избере нея.

При приемането на поправките имаше и разсъждения в посока, че едва ли не затягането на регулациите на пазара ще предпази най-бедните от влизането в капана на бързите кредити, като бъдат изолирани от тази услуга. Вероятно наистина има клиенти, които не могат да отговорят на завишените критерии на кредиторите и на практика са изхвърлени от пазара. Дали това обаче е защита или пък напротив - излагане на допълнителен риск тези хора да попаднат в ръцете на лихварите на черно, само полицията може да каже.

Като цяло идеята за подобни изкуствени административни намеси със закон в конкурентен бизнес сектор не са рационални, защото е ясно, че единствената последица ще бъде това, че пазарът ще се изроди. Защото това е пазар - хубав или лош.

Макар че определено има нужда част от новите регулации да бъдат преосмислени, подобен ход би имал висока политическа цена и е малко вероятно управляващите скоро да се заемат с въпроса. Ако мнозинството реши да премахне тавана или да го регулира по друг начин, е абсолютно сигурно, че веднага ще се появи популистка опозиция, която ще твърди, че се отваря вратата към поскъпването на заемите. Едва ли тогава някой политик ще попита бедните хора, които ги теглят, за да му кажат, че всъщност и в момента те не са поевтинели и нещата не са уредени добре.

Сравнете всички оферти за бързи потребителски кредити от небанкови институции

Свързани теми
Свързани ключови думи