теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Шест месеца след влизането на България в ЕС, все още няма условия за поевтиняване на кредитите


0 гласа4800 прочитания

Не може да се отрече, че настъпиха някои подобрения в част от офертите на някои банки, но това далеч не се случи в цялата банкова система. Спорадичното и не чак толкова осезаемо намаление на дадена лихва не може и не е представително за всички банки и пазара в частност.

Развитието на пазара

Прави впечатление един процес. Някои от по-малките банки започнаха процес на подобряване на своите оферти. Това подобрение обаче може да се разглежда от различни ъгли. От една страна конкуренцията на големите трезори го налага. От друга страна, малките банки трудно си позволят по-ниски лихви, не поради липса на клиенти, а именно заради големият интерес, който ще предизвикат към себе си. Предлагайки много по-добри условия, може да се окажат в състояние да не могат да удовлетворят искащите кредит. Въпреки желанието да са конкурентни, този обективен фактор не позволява това да се случи.

По този начин, макар и косвено една от предпоставките (конкуренцията между банките) да поевтинеят кредитите се неутрализира.

За да се оцени реално, има ли подобрение в офертите или не, трябва да се проследи показателят Годишен процент на разход (ГПР). Неведнъж е коментирано, че лихвата сама по себе си не е показател дали една оферта задължително ще се подобри или влоши. Таксите и комисионите също могат чувствително да променят цената на кредита.

В подкрепа на тези твърдения са и стойностите на Индекси МОИТЕ ПАРИ, които показват, че ГПР по най-добрите оферти на банките за сравнително продължителен период от време не се променят. Независимо дали валутата е левове или евро и независимо от понижаването на някои лихви, реално няма съществено подобрение на ГПР.

Външно влияние

Факторите, които влияят върху лихвите по кредити продължават да завишават своите стойности. Така например Основният лихвен процент (ОЛП) на Европейската централна банка (ЕЦБ) вече е 4%. Анализите показват, че това е една от най-високите стойности на показателя за последните години. Нещо повече, повишаването му се наложи поради инфлационни процеси в ЕС. Опитите да бъдат овладяни са още от миналата година, но успехът е променлив и като резултат ОЛП на ЕЦБ расте.

Не остава в страни и нарастването на ОЛП на БНБ, който стриктно следва тенденцията на ОЛП на ЕЦБ. Подобна е ситуацията и с другите лихвоопределящи фактори EURIBOR и LIBOR.

Показателите запазват високите си стойности, което е предпоставка за запазване на нивата на лихвите, ако не доведат до нарастване. Тези показатели, макар и да имат по-глобално и косвено значение (в някои случаи пряко), всеки заемател е добре да се запознае с тях и да ги следи. Влиянието им може много лесно да се пренесе върху кредитите. Не бива да се счита, че щом са с глобално значение и непряко свързани с кредита, тези показатели са без значение. Като изразители на определени тенденции на пазара, кредиторите се съобразяват с тях, за да насочат лихвената си политика в съответната посока.

Със задълбочаване на процесите на интеграция, все повече ще расте влиянието на тези показатели. Все още страната ни се стреми да приеме „европейските правила”, и когато това се случи значението на EURIBOR и LIBOR ще нарасне.

От тук можем да обобщим, че външното влияние, което се пренася и ще се пренася върху нашата страна в голяма степен не създава предпоставки за чувствително понижение на лихвите. Друга предпоставка, която липсва в страната ни е сигурността.

Рисковете в страната

Проблемите, които съществуваха преди, продължават да са актуални и сега. Ниските доходи в сравнение с доходите в ЕС не позволяват на банките да предлагат кредити за големи суми. Комбинацията между желание за голям кредит и ниски доходи е твърде рискова за банките. Съществува възможност заемателят да не успее да си погаси кредита от което банката губи. Част от мерките срещу този риск са именно по-високи лихви и допълнително обезпечение.

За съжаление, дори и да има предпоставки за понижаване на лихвите, те не могат да се реализират. Един от факторите за това са неофициалните доходи. Практически голяма част от заемателите имат възможност да си позволят по-големи кредити и разполагат с достатъчно средства, но не могат да ги докажат. Така се създава ситуация, при която хора с достатъчно високи доходи получават по-малки суми и на относително висока цена.

Има още един риск, който не дава възможност да се подобрят лихвите. Нарасналият обем на лошите кредити в последно време е сериозна пречка пред банките да предлагат по-ниски лихви. Понижавайки своите лихви, банките ще предизвикат нов бум в търсенето на кредити и в стремежът за отпускане на по-големи обеми може да се занижат някои критерии. Резултат от това е ръст на лошите кредити. Интересуващите се от тези процеси добре знаят за бума в кредитирането преди няколко години. Част от ефекта е цитираният ръст на лошите кредити. Така се налага определено поведение на умереност от страна на банките по отношение понижаване на лихви.

Ако нарастването на лошите кредити следва ръста в кредитирането, тогава процесът е закономерен, но в противен случай това е негативен процес за банковата система. Понастоящем няма индикации за смущаващ ръст на лошите кредити, но превантивни мерки се прилагат.

Очертаното до тук състояние продължава да не дава точен отговор на въпроса ще се понижат ли лихвите и кога. Едно е ясно, за да се случи това, първо трябва да се създадат условия. В тази посока има още път да се извърви, като се отчитат и всички тези фактори върху които банките не могат да влияят пряко.