теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Трите принципа на спестяването, които научих по трудния начин

Представяме Ви статията, която спечели трето място в конкурса на MoitePari.bg за талантливи автори
0 гласа1916 прочитания


trite-principa-na-spestqvaneto

Една от мантрите на всеки финансов консултант е, че най-сложната част от процеса на инвестиране е изграждането на спестовни навици. Когато за пръв път чух това твърдение, не бях напълно съгласен, но замисляйки се за моя път към инвестициите, открих доста истина в него. В този текст ще разкажа как аз изградих спестовни навици, какви уроци научих и как успях дори да увелича първоначално набелязаната сума.

Най-важните правила на спестяването

Преди години работех в сравнително малък град, където месечният ми доход беше около 530 лева. По природа не съм харчлия и пилеенето на пари с цел демонстрация на социално положение не ми е в кръвта, така че се предполага, че по-лесно бих спестявал. И наистина имах такова желание. За това, когато постъпих на работа след университета, си казах, че всичко, което в края на месеца ми остане, ще го слагам настрана. Тогава не бях чувал за инвестиране и не знаех какво ще правя с тези пари - просто исках да спестявам. Но не се случи така. В продължение на две години все си повтарях “предния месец не стана, ама този вече ще харча по-малко и ще спестя”. Нещо като “от утре почвам да уча”. С този метод не спестих нито един лев. За това реших да пробвам обратното - след като получа заплата, първо ще заделям пари, а после ще харча остатъка. По това време не бях чувал за Кийосаки и принципа “Плащай първо на себе си”. Открих сам методологията след двегодишни неуспехи в спестяването. Първоначално започнах да спестявам 50 лв. от заплатата и това продължи няколко месеца. След това реших да вдигна летвата и заделях по 100. Получи се. Така научих първото правило на спестяването - първо заделяш, след това харчиш. Това ме амбицира и след време увеличих до 150 и дори за кратко време до 200 лева. И пак се получаваше. При доход от 530 лева!  Това пък се превърна във втория урок, който научих - за да спестиш максималната възможна сума, трябва да вдигаш процента на заделените средства. Тук искам да отворя скоба и да отбележа, че да спестяваме максимално не означава, че трябва да се обличаме като клошари и да ядем само кренвирши. Не трябва да превръщаме спестяването в мизерия.


Но кога да спрем да вдигаме процента на спестяването?


Логиката ми беше, че всеки път ще заделям все повече и повече, за да видя кога ще дойде моментът, в който ще трябва да посягам към предварително заделените пари. Дойде ли този момент, значи трябва да спра да вдигам процента на спестената сума. 


Именно поради горните научени два урока днес се изненадвам, когато мои познати с месечно възнаграждение по 1500 лв. и повече ми казват, че не могат да спестяват пари и дори имат кредити. Вярно, аз живеех в град, в който не се случваше почти нищо, нямаше къде да си похарчиш парите. Не плащах наем и си готвих вкъщи. Но така или иначе причината да успея да спестявам някаква част от доходите си не е, че градът е малък, а че започнах първо да плащам на себе си, а след това да харча. 


След време смених града и започнах да търся работа. Парите, които бях спестявал, се оказаха жизнено необходими - с тях покривах ежедневните си нужди, докато намеря работно място. В противен случай щях да изпадна в дългове, а вече плащах и наем. След като започнах работа нещата се нормализираха. Доходите ми нараснаха и отново започнах да прилагам принципа на предварително спестяване на част от доходите. Имах и средства на депозит в банката. Все още не познавах инвестициите и отново събирах парите без някаква конкретна цел.

1.Винаги първо заделяйте част от дохода си и след това харчете остатъка

2.Вдигнете летвата, като опитате да заделите по-голям процент от приходите си

3.Съдайте буферен фонд между месечните ви доходи и аварийния фонд

 

Когато научих за инвестирането...

 

Така дойде моментът, в който разбрах за най-популярните видове инвестиции. Реших, че именно това съм търсил и за това са чакали моите пари. Започнах активно да разучавам различните финансови инструменти. Пробвах някои от тях - едни ми харесаха, други не. От първите си изтеглих обратно парите, във вторите вложих още средства. Сега беше ясно къде ще отиват моите спестявания. Всеки месец след като получех заплата, първата ми работа беше да инвестирам заделените доходи в диверсифициран инвестиционен портфейл. Разходите започваха след това. Стартирах ежемесечен отчет на приходите и разходите си. Запознах се и с правилото за аварийния фонд, който аз вече имах като депозит. Но някак не ми харесваше идеята ако не ми достигнат 50 или 100 лева в рамките на месеца, да ходя до банката, да развалям договора за депозит, за да изтегля нужната ми сума и после да изготвяме документацията наново. Отделно от това, вече имах и опит с извънредните разходи от периода, в който смених града и трябваше да използвам спестяванията си, за да покривам ежедневните нужди.


Защо да създадем буферен фонд?


Поради горните причини си създадох ново правило в личните финанси, което нарекох “буфер”. Според това правило трябваше винаги да имам налични в кеш 1000 лева, които да са достъпни за мен във всеки един момент. Тоест, ако до заплатата ми има още 5 дни, а аз съм свършил парите, да мога да взема нужната ми сума от въпросния кеш. По този начин намалих стреса относно финансите си и избегнах необходимостта да прибягвам до аварийния фонд, ако са ми нужни 50 или 100 лева “до заплата”. Именно за това нарекох този фонд “буфер” - защото той се явява междинно звено между заплатата и депозита ми, като поема текущите ми финансови нужди, ако такива се появят - например зъболечение, хонорари на адвокат, замяна на повредена важна домакинска посуда и др. Да, ние отново харчим пари, но стоим далеч от навика да посягаме към пари, предназначени наистина “за черни дни”. Защото посегнем ли веднъж, ще го направим и втори път. Което е най-прекият път към стопяването на този важен фонд. Така научих и третия урок на спестяването - за да намалите стреса относно личните си финанси и за да не стопявате средствата по аварийния фонд, изградете буфер.

 
Препоръчвам на всеки да създаде и поддържа такъв буферен фонд. Разбира се, не е задължително размерът му да е колкото моя, а съобразен с личните нужди и възможности. Винаги могат да се появят непредвидени разходи, които е хубаво да посрещнем без притеснения и без да прибягваме до аварийния фонд, който е за по-екстремни ситуации като съкращение от работа.

 

И за финал...


Ако трябва да обобщя основните правила на спестяванията, които работят отлично при мен, те ще гласят така:


1. Винаги първо заделяйте част от дохода си и след това харчете остатъка.

2. Вдигнете летвата, като опитате да заделите по-голям процент от приходите си. Анализирайте и разходите си. Така ще извлечете максимума от спестовните си навици.

3. Съдайте буферен фонд между месечните ви доходи и аварийния фонд. Така без сътресения ще можете да посрещнете непредвидени разходи или закъсняващи приходи, като същевременно не намалявате наличността си по аварийния фонд и не изграждате навика да посягате към него.

Автор: Васил Димитров

Свързани ключови думи