теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

(Техно)лични финанси


0 гласа695 прочитания

Свят без банкови клонове, брокери, посредници, без кеш и дори без платежни или клиентски карти. Това е бъдещето, което вече не звучи като фантастика, а е нещо, което идва и тук. Както във всички сфери на нашия живот иновациите и технологиите навлизат и в личните финанси много по-бързо, отколкото очакваме. Е, не с такава скорост и в България, но всяка глобална тенденция един ден се прехвърля и тук. Затова и ще чуваме все по-често думи като fintech.

Еволюция, а не революция

"Промяната, която новите възможности в банково-финансовата сфера ще донесат, е сходна с еволюцията на телефона. Преди той служеше само за обаждане, а сега е устройство с множество приложения, които извършват разнообразни дейности, които дават възможност да се генерират много приходи, да се улесни животът на потребителя и да се подобри клиентското преживяване", казва Иво Василев, основател на Reloyalty, мобилно приложение за възнаграждаване на лоялни клиенти. "Колкото по-рано банките се отворят, толкова по-конкурентоспособни ще бъдат, а клиентите ще избираме не най-готината услуга, а онази, която има най-много добавени приложения и функции", добавя той. Неговият нов проект например е да изготви платформа, чрез която клиентът няма да има нужда от отделна карта за лоялност от всяко място, което посещава често. Вместо това тази работа ще я върши основната му платежна карта, чрез която той ще бъде "разпознаван" от доставчиците на стоки и услуги. Търговците пък ще могат да достъпят цялата платежна история на своите клиенти към тях и лесно да настроят алгоритъм, с който да стимулират продажбите си чрез отстъпки в по-малко натоварените части от деня например. Всичко това, разбира се, ще се случва единствено след изрично съгласие на клиента.

Всички сметки в една карта

Другият вариант на ново банкиране ще е възможността всички сметки от различни банки да бъдат обединени в един агрегатор. Подобен проект, който бе кръстен BankHub, разработиха от "Societe General Експресбанк". "Тази услуга дава възможност за обединяване на информация от над 2000 финансови институции от цял свят – разплащателни сметки, кредитни продукти, инвестиционни проекти", обясни Татяна Иванова, ръководител на екипа за маркетинг и дигитално банкиране в банката. Друга основна функция на новата платежна среда ще бъде анализирането на приходите и разходите на клиентите и способите за "автоматично" спестяване. Такова приложение например е Acorns, което закръгля всяка платена с карта сума нагоре до цяла валутна единица, а добавените центове се преместват в спестовен план. Той пък се управлява според рисковата насоченост на клиента.

Данните са новият петрол

В момента повечето приложения с подобни услуги достъпват и обработват информацията, като "се представят" за клиента. Тоест те използват парола и потребителско име, за да "влязат" през клиентското онлайн банкиране. Според законови промени, които трябва да влязат в сила през 2018 г., връзката между банката и доставчика на услуги трето лице ще бъде директна. Така банката ще знае кой и кога достъпва данните, а доставчикът на новата услуга ще получава лиценз от орган като централната банка. Новите услуги ще бъдат регулирани най-вече чрез два нормативни текста – Регламентът за защита на личните данни (GDPR) и Директивата за платежните услуги 2 (PSD2). Първата цели да установи ясни правила при обработването на лични данни, да ги защити и да стимулира търговското им използване и създаването на пазар, като едновременно гарантира сигурността им. В нея са описани и всички начини, по които търговците се задължават да опазват личните данни на своите клиенти. Вторият текст цели да отвори информацията и достъпа за клиентските банкови сметки към външни доставчици на финансови услуги. Макар и наглед противопоставящи се, тези два текста всъщност поставят ясни рамки на един напълно нов пазар – този с големите бази данни и с личната информация, които по-ясно ще очертаят потребителските навици и ще помогнат на търговците да предоставят повече.

В голяма степен става дума за сътрудничество между fintech компаниите и банките. Така например дори и германската "директна" (тоест без банкови офиси) банка N26 препраща всички трансгранични преводи, които нейните клиенти искат да извършат, чрез Transferwise – fintech, който е тясно специализиран в тази област. Подобен е и случаят на Иво Василев от Reloyalty, чийто екип в момента разработва приложение по поръчка на британска банка.

Какви са проблемите

"Ако продуктът е само за България, той трудно може да оправдае инвестицията си", коментира адвокат Христо Нихризов, съдружник в Адвокатско дружество "Димитров, Петров и ко", който повече от 10 години консултира клиенти в областта на телекомуникационното, финансовото и други права. Той консултира българската компания Evrotrust в създаването на мобилния електронен подпис, който те се опитват да пласират в Европа. Подобна е и насочеността на Иво Василев, който работи с британска банка по новия си проект за лоялни клиенти, а първия опит - Reloyalty, който стартира у нас, ще бъде за момента преустановен. "Като извадим всички хора, които не използват смартфон например, както и онези, които традиционно са много консервативни относно парите си, остават малко хора в България, които биха използвали нови финансови услуги", добавя Нихризов. Затова той очаква по-голямата част от иновациите да дойдат най-вече от банки, които имат централа в чужбина, където се правят по-големи инвестиции в технологии. Всъщност самият закон, с който Директивата за платежните услуги 2 трябва да заработи в България, ще е на фаза обсъждане поне до 24 януари догодина, въпреки че крайният срок, в който страната ни е трябвало да го обнародва, изтича на 13 януари. Причината за това е тясната специфика на материята, която затруднява в повечето случаи и народните представители, въпреки че БНБ е свършила работата и е написала законопроекта. Окончателните технически подробности по тази директива ще бъдат финализирани през март, а банките и платежните оператори имат гратисен период до септември 2019 г. да ги приложат.

Източник: www.capital.bg

Свързани теми
Свързани ключови думи