теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Алтернатива или не


0 гласа282 прочитания

Нулевите лихви по депозитите отклониха част от спестяванията към консервативните взаимни фондове. Това обаче невинаги е печелившо

Нулевите лихви по депозитите през последните години накараха много хора да търсят алтернатива, която да им носи по-висок доход, но при сравним риск. Ако може да се говори за такава, това са консервативните взаимни фондове, които инвестират в облигации, инструменти на паричния пазара и... отново депозити.

Когато говорим за риск, ключовата разлика е, че влоговете до 196 хил. лв. са с гаранция от държавата, докато при нито една друга инвестиция няма такава. Истината обаче е, че ниските лихви по депозитите реално стимулираха фондовата индустрия и за 10 години тя успя да натрупа активи за близо 4 млрд. лв. Тук се включват и рисковите фондове, както и такива, предлагани от чуждестранните управляващи дружества. Според статистиката на БНБ фондовете в облигации са с най-много активи - към края на 2018 г. те управляват 611 млн. лв. Това няма как да се сравнява с обема на депозитите на домакинствата, които през миналата година преминаха за първи път 50 млрд. лв. (още в карето). А и в числото на вложенията във фондовете далеч не влизат само ритейл клиентите. Немалка част от тази сума се дължи на институционални инвеститори (предимно пенсионни фондове), които чрез инвестициите си във взаимни фондове преследват различни цели. От една страна, това може да е диверсификация (купуване на дял от цял портфейл), а от друга, ликвидност (взаимните фондове са длъжни да изкупуват обратно дялове, докато пакет облигации на неликвиден пазар като българския може да е предизвикателство да се продаде бързо).

Нееднозначно сравнение

Сравняването на алтернативите не е еднозначно. Данните на Българската асоциация на управляващите дружества показва, че консервативният фонд невинаги носи повече печалба, а напротив, в доста случаи носи дори и загуба. Макар банките да предлагат ниски лихви за клиентите си на дребно, което не звучи никак атрактивно, те не падат под нулата. Докато за фонд мениджърите остава предизвикателството да оперират в среда, където много от рисковите активи носят отрицателна доходност. А като се приложи и инфлацията от около 3%, нещата не изглеждат много розово. Всъщност това, което кара инвеститорите да търсят повече доходност, е причина и за нейния спад - лихвите. Решението на водещите централни банки Фед и ЕЦБ да забавят леко темповете на затягане на кредитирането обаче може да се окаже ключово за печалбите на нискорисковите схеми. Това е и причината за спад на доходността по държавните облигации на развитите държави, а тази по 10-годишните германски книжа през март падна отново под нула, което се случи за пръв път от 2016 г.

Сравнете доходността на взаимни фондове

Най-добре представилият се фонд прави през първото тримесечие 2.6%, а за 12 месеца 3.72%. По данни от управляващото му дружество към началото на април "Конкорд фонд–6 Облигации" при активи за почти 15 млн. лв. е инвестирал 36.4% в дългови инструменти, 29.3 във вземания, а 28.6% са кеш.

С обратен знак

Има и такива, които правят същата доходност, но с обратен знак и са в дъното на таблицата. Това обикновено са фондовете на паричния пазар, които инвестират в инструменти с падеж до една година - депозити и краткосрочни държавни ценни книжа, които носят нулев и отрицателен доход, което се прехвърля в техните резултати. Консервативният фонд на ОББ - "Платинум евро облигации", който инвестира в европейски дългови инструменти и е един от най-големите на пазара със своите активи за 22.6 млн. евро, носи лек минус за тримесечието и 12 месеца, но от създаването му е на плюс от 1%.

Затова и като правило инвестицията във фондове трябва да е дългосрочна. Освен това тя се счита и за по-ликвидна, тъй като във всеки момент може да се излезе от нея за разлика от депозита, където може да има и такса за предсрочно теглене на средства или неизплащане на лихва.

С поглед не само в дохода, а и в риска

Макар и далеч от перфектен показател, стандартното отклонение показва връзката между доходността и риска на взаимния фонд, или казано на по-прост език – каква е границата, в която постигнатата доходност може да се отклони с даден процент. Например доходност 5% и отклонение 10% може да означават, че в следващ период доходът може да е както 15, така и -5%. Колкото по-рисков е фондът, толкова по-високо е и неговото стандартно отклонение, както си личи и от таблицата. Затова и фонд мениджърите препоръчват инвестицията във фонд да е дългосрочна - поне 2 години за консервативните и 3-5 години за тези, които залагат на инвестиции с по-висок риск.

Безспирен депозитен ръст 
Депозитите на домакинствата продължават да растат и през март вече са 52.368 млрд. лв. Това е растеж от 8.9% спрямо година по-рано, като темпът дори леко се увеличава - 8.5 през февруари. Това е над средното отчетено през 2016 и 2017 г., но е далеч от нивата преди 13-14 години по време на икономическия бум. Тогава парите към банковите депозити растяха с 60-70%. Предпочитанията на българите към тази недоходна инвестиция обаче си имат своите обяснения и основното е в държавната гаранция до 196 хил. лв. по тях – така вложителят е склонен да загуби една част от спестяванията си, но да ги запази в най-голяма степен. В допълнение стои и традиционното непознаване и недоверие към алтернативите.

Източник: www.capital.bg
Свързани ключови думи