теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Банки прибират по 50-100 лева за елементарна справка


0 гласа923 прочитания

Рекордни такси, достигащи до 50-100 лв., събират част от банките, за да издадат едно удостоверение за липса на задължения. Това установи проверка на “Труд” сред 15-те най-големи по активи трезори в страната. Информацията е събрана от тарифите на банките, колцентровете и звената им за връзки с обществеността. Таксата варира в доста широки граници - от 5-6 лв. до 100 лв.

Въпреки разликата в цените прави впечатление, че на банковия пазар, където има огромна конкуренция, таксата за тази справка се поддържа доста висока. За сравнение при монополен доставчик на услуги, какъвто е “Софийска вода”, цената на същия документ е на ниво, което се доближава до идеята за покриване на разхода плюс известна печалба - 2,88 лева.

Скъпотия

Най-скъпа е услугата в ОББ, където таксата за удостоверение за липса на задължения по ипотечен кредит е 100 лв., а по друг вид заем, например потребителски, е 50 лева.

Другите банки не правят разлика в таксата според вида на кредитите. В Юробанк (Пощенска банка) същата услуга излиза 45 лв., ако се извърши за два дни, и 10 лв., ако клиентът чака 15 дни. Таксата е 45 лв. и в Алианц Банк. 30 лв. струва услугата в Райфайзенбанк и SG Експресбанк, а 20 лв. - в ПИБ и МКБ “Юнионбанк”. Банка ДСК има специална услуга “Удостоверение за окончателно издължен кредит”, която е на стойност 10 лева. Ако обаче същата справка е необходима за удостоверяване на липса на задължения, но пред друга банка, цената скача на 45 лева.

В по-ниския диапазон се движат УниКредит Булбанк и Инвестбанк, които събират по 12 лева. Най-евтино услугата излиза в СИБанк - 5 лв., но само ако клиентът поиска удостоверението да бъде издадено за пред Националната агенция за приходите. Всичко, което попада в графата “Други удостоверения”, се таксува с 30 лева. По-евтина е услугата и в Банка “Пиреос”, където тя струва 6 лева.
Как банките формират таксата - виж текста долу вляво.

Съвет

Юристи съветват гражданите, които прекратяват договорните си задължения с банка или друг доставчик на услуги, винаги да изплащат докрай задълженията си и накрая да изискват документ за липса на задължения. Така те имат гаранция, че в бъдеще няма да им бъдат предявени претенции за допълнителни плащания.

По различни причини в практиката се случва човек да има непогасени последни фактури или вноски, които се предават за събиране на частни съдебни изпълнители и след години клиентът получава съобщение, че за неплатени в миналото 20 лв. има да връща например неколкостотин лева.

В тях влизат не само лихвите и неустойките за забава, но и хонорарът на частния съдебен изпълнител. Подобен документ се препоръчва не само при окончателно изплащане на кредит или кредитна карта, но също и при прекратяване на договор с мобилен оператор, доставчик на интернет или кабелна телевизия или компания за комунални услуги.

Скок

Все по-често справката за липса на задължения се налага да бъде представена пред новата банка при рефинансиране на кредит. Странното е, че в този случай цената на услугата скача драстично, както в горепосочения пример с Банка ДСК. Подобни резки скокове има и в други трезори, когато става дума за документ, който трябва да послужи за пред друга финансова институция. Например Банка “Пиреос” издава удостоверение за потвърждение на авоар по сметка за 20 лв., но ако то трябва да послужи пред друга банка, цената му скача на 100 лева.

Алтернатива

Вместо да плащат високи такси на банките, гражданите могат да си извадят документи за липса на задължения от Централния кредитен регистър към БНБ, съветват експерти. Не е ясно доколко юридическата стойност на подобен документ е равнопоставена с тази на удостоверение от банката, но хубавото е, че той е безплатен, ако човек не е ползвал такава справка за последните 12 месеца. В противен случай таксата е 10 лева. Ако услугата е експресна - за същия ден, цената  е 15 лв.

КУП ФАКТОРИ ВЛИЯЯТ ВЪРХУ СТОЙНОСТТА НА УСЛУГАТА

България няма почти никаква регулация на таксите в банковия сектор, защото се счита, че това би било недопустима намеса в пазарната икономика. Изключение правят само таксата за предсрочно погасяване и неустойката за просрочие при потребителските заеми, които са регулирани със закон. Затова и повечето банки имат пълна свобода при определянето на размера им.

“Според принципите на пазарната икономика частните компании определят цените на услугите, които предлагат в зависимост от различни фактори - търсене и предлагане, конкурентна среда, наличие на заместващи продукти и т.н. Предоставянето на данни от една информационна система може да изглежда лесно и просто, но за поддържането на тази система, на филиала, за служителя, който обслужва клиента, за хартията, за тока, за принтера и т.н. има разходи, които не изглеждат директни, но съществуват”, заявиха от един от големите трезори у нас. “При формирането на таксите се взимат предвид както разходите, така и пазарните нива - колко често се ползва услугата и дали нашите активни клиенти имат нужда от подобна услуга”, обясниха пък от СИБанк.

“Нормално е таксата в по-малки, бутикови банки да бъде между 15 и 45 лева. Тя покрива разхода на ресурси и време. Изготвянето на такава справка отнема около час. Допреди година таксата при нас беше 10 лв., но я увеличихме на 45 лв., което е свързано и с повишения интерес към рефинансиране на кредитите с оглед на ограничаването на този процес”, обясниха пред “Труд” от Алианц Банк. От Банка “Пиреос” пък съобщиха, че при тях предстои актуализация на размера на таксата, защото тя е определена преди повече от 6 г. при тогавашните пазарни условия и в момента цената на услугата не се покрива от сумата, която клиентът плаща за нея. От МКБ Юнионбанк пък поясниха, че таксата от 20 лв. при тях се прилага независимо дали предмет на удостоверението е наличие или липса на задължения или сметки, открити в банката.

В SG Експресбанк също таксата е една - 30 лв. за всички видове удостоверения. Тя е била намалена от 36 лв. на 30 лв. през октомври 2012 г.

От Инвестбанк смятат, че разликите в таксата са обичайни в свободните пазарни отношения, при условие че отговарят на пазарното търсене. “Различията в предлагането са предпоставка за развитието на конкурентността между банковите институции, което е в интерес на клиентите и икономиката като цяло”, допълниха оттам.

“Таксата в КТБ от 36 лв. не е променяна в продължение на 10 години", заявиха от трезора. Оттам обясниха още, че издаването на удостоверение не е типична банкова дейност и освен това дублира информацията, която се предоставя безплатно на клиентите във вид на отчет по сметка. Затова удостоверенията се таксуват. “Изготвянето на удостоверение, освен като разход на канцеларски материали, води и до разход на работно време на няколко служители - експерт, деловодител, юрист, изпълнителен директор”, допълниха още от КТБ.

ЧИНОВНИЦИТЕ ИГРАЯТ "ПАС"

Ведомството, което е призвано да защитава правата на клиентите на банките - Комисията за защита на потребителите (КЗП), играе пас по темата за банковите такси. Комисията не смята, че може да направи каквото и да било във връзка с таксите на банките, стана ясно от отговорите  до “Труд”. На въпрос дали според ведомството има основание да се говори за неравноправна клауза, когато таксата за дадена услуга надвишава многократно разхода и печалбата от нея, от комисията отговориха: “Банките определят за кои от извършваните от тях услуги да изискват такси от клиентите си, както и размера на тези такси”. От комисията посъветваха “Труд” да се обърне за съвет или мнение към БНБ. Оттам пък винаги са твърдели, че не се месят в потребителски спорове.

Единственият опит досега за регулиране на някои такси на банките бе направен от бившия финансов министър Симеон Дянков. Той се опита да създаде работна група, която да реши три установени от него проблема - правото на банките едностранно и неограничено да променят лихвите по кредити, високите такси на трезорите и регулирането на заемите под 400 лв. Работната група не постигна никакви резултати.

Вместо това бе възложено на Комисията за защита на потребителите да направи преглед на общите условия на трезорите по кредитите, така че да изчисти неравноправните клаузи от тях. Прегледът приключи успешно и като цяло условията на банките бяха изчистени от некоректни клаузи. Тарифите им, където фигурират таксите за различни услуги обаче, не бяха променени, защото се смята, че те се саморегулират от пазара.

ПРИХОДИТЕ ОТ ТАКСИ НАМАЛЯВАТ


Въпреки че поддържат високи цени на част от административните си услуги, банките регистрират спад на приходите от такси в последно време, сочи статистиката на БНБ.
От 2008 г. насам банките изобщо не са увеличили общия си нетен приход от такси и комисиони, напротив. От 783 млн. лв. през 2008 г. те дори са паднали на 779 млн. лв. през 2012 г. Вероятно стремежът на трезорите е поне да поддържат нивото на прихода от такси в условията на спад на дохода от лихви.

Проблемът е, че след началото на кризата обемът на новоотпуснатите кредити рязко намаля, а проблемните заеми започнаха да растат. Това доведе до изоставане в нивото на нетния приход от лихви и от такси, т.е. от основната дейност на банките, като в същото време се увеличиха разходите им за провизии заради просрочени кредити. На всичко отгоре слабото търсене доведе до спад на лихвите по новите заеми до нива дори под предкризисните, а от друга страна банките са затрупани от огромен ресурс от нарастващите спестявания на населението.

Това доведе до значително изтъняване на печалбата им. Например в края на 2010 г. нивото  е било 617 млн. лв., като до края на 2011 г. намаля до 586 млн. лева. През миналата година трезорите отчетоха общ положителен резултат в размер на 567 млн. лева.

Източник: www.trud.bg

Сравнете всички оферти за потребителски кредити от банкови институции