теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Банковият сектор в края на септември


0 гласа558 прочитания

Анализ на Асоциацията на банките в България:

Банковият сектор на България

Състоянието на външната и вътрешната икономическа среда продължава да оказва положително влияние върху дейността на банковата система. В своето тримесечно издание „Икономически преглед“ БНБ очаква, че през третото и четвъртото тримесечие на 2018г. депозитите на неправителствения сектор ще нарастват с темпове, сходни с наблюдаваните през първата половина на годината, като растежът на кредита за фирми и домакинства ще продължи плавно да се ускорява под влияние на благоприятната макроикономическа среда и сравнително ниските лихвени проценти по кредитите. В условията на висока ликвидност в банковата система и продължаващ приток на привлечени средства лихвените проценти по депозитите запазват достигнатите сравнително ниски равнища, а тези по кредитите продължават да следват плавна тенденция към понижение.

Счетоводен баланс (Отчет за финансовото състояние)

Активи

Ръстът на активите на банковия сектор в края на третото тримесечие на 2018г. е 8,5% на годишна база, като те достигат 103,2 млрд. лв. Делът на активите на 26-те банки, опериращи в България, спрямо прогнозния БВП за 2018г. е 95,4% към 30 септември 2018г. По групи банки, не се отчита промяна в пазарния дял спрямо второто тримесечие на 2018г. Според БНБ, динамиката на балансовите позиции е повлияна и от включването в агрегираните данни на банковата система за май 2018г. на нова единица, а именно – клон на чуждестранна банка, отчитана по-рано като финансова институция.

Към 30 септември 2018г. 62,5% от активите в банковата система са под формата на кредити и вземания, които възлизат на 64,5 млрд. лв. Паричните средства, които се равняват на близо 20,1 млрд. лв., формират 19,5% от активите. Делът на портфейлите с ценни книжа е 13,2% (13,65 млрд. лв.). За сравнение в края на юни 2018г. делът на кредитите и вземанията беше 61,5%, на паричните средства – 19,9%, а на портфейлите с ценни книжа – 13,5%. Съотношението, което определя нивото на финансово посредничество в икономиката – делът на кредитите и вземанията спрямо прогнозния БВП за 2018г., възлиза на 50%.

Пасиви

Общата сума на пасивите на банковата система възлиза на 90,7 млрд. лв., като нараства с 9,5% спрямо края на деветмесечието на 2017г. На банките от първа група се падат 58% (52,5 млрд. лв.), на втора група – 38,6% (35 млрд. лв.), а останалите 3,4% (3,12 млрд. лв.) – на банките от трета група. Ръстът на пасивите е обусловен изяло от нарастването на депозитите, които формират 97,6% от общата им сума. От статията „Депозити“ в отчета за финансовото състояние на системата става ясно, че тяхната стойност се повишава с 8,8% на годишна база до 88,57 млрд. лв. Делът на статия „Провизии“, към която спадат неуредени правни въпроси и данъчни съдебни дела, кредитни ангажименти и гаранции, пенсии и други, се равнява на 0,2%, като техният абсолютен размер е 222,5 млн. лв. Делът на статиите „Финансови пасиви, държани за търгуване“ и „Други пасиви“ е съответно 0,1% и 0,9%. Дяловете на останалите статии, които са пренебрежимо малки, допълват сбора до 100%.

Собствен капитал

Към края на септември 2018г. собственият капитал на банковата система нараства с 1,8% на годишна база до 12,48 млрд. лв. В края на юни 2018г. стойността му бе 12,05 млрд. лв. През тримесечието той се увеличава с 441 млн. лв. (3,7%) главно поради нарастването на печалбата. Нивото на собствения капитал на банките от първа група възлиза на 7,76 млрд. лв., а на втора група – на 4,65 млрд. лв.

Отчет за приходите и разходите

Нетна печалба

През третото тримесечие на 2018г. банковият сектор отчита спад на нетната печалба от 21,6% на тримесечна база до 418,6 млн. лв. при 533,8 млн. лв. през второто тримесечие на 2018г. За сравнение, през третото тримесечие на миналата година нетната печалба бе в размер на 211,4 млн. лв. В края на септември 2018г. нетната печалба възлиза на 1,22 млрд. лв. при 871,8 млн. лв. за периода януари-септември 2017г., което е с 39,9% повече на годишна основа. Влияние върху финансовия резултат на банковата система оказват активизирането на кредитната дейност, която е основна за банките, което се отразява положително върху лихвените приходи. Ефект върху доходността на кредитните институции оказват още ниските лихвени проценти по пасивните операции на банките, по-ниските разходи за обезценки, както и някои еднократни ефекти като получени дивиденти от участие в капитала на други дружества и включване на нова отчетна единица – клон на чуждестранна банка, в общия резултат през второто тримесечие на 2018г.

Банките от първа група формират 69,7% от отчетената от сектора печалба към края на третото тримесечие на 2018г., тези от втора група – 27,6%, а банките от трета група – 2,7%. За сравнение, в края на второто тримесечие на 2018г. петте най-големи банки по размер на активите формират 70,9% от положителния финансов резултат след данъци, банките от втора група – 26,8%, а банките от трета група – 2,3%.

Нетен лихвен доход

Към края на септември 2018г. размерът на нетния общ оперативен доход на банковата система се равнява на 3,07 млрд. лв. спрямо 2,85 млрд. лв. в края на третото тримесечие на 2017г. От него 66,4% се дължат на нетния лихвен доход на банките, който възлиза на 2,04 млрд. лв. Той нараства с 1,4% на годишна база. За сравнение, в ЕС делът на нетния лихвен доход възлиза на 56,8% от общия оперативен приход по данни на Европейския банков орган (ЕБО) за второто тримесечие на 2018г. Нивото на нетния лихвен доход се формира от разликата между приходите от лихви и разходите за лихви. Към 30 септември 2018г. приходите от лихви намаляват с 1,4% на годишна база до 2,26 млрд. лв. Разходите за лихви възлизат на 223,6 млн. лв., като те са с 21,5% по-малко на годишна база.

Нетен доход от такси и комисиони

В края на третото тримесечие на 2018г. нетният доход от такси и комисиони нараства с 6,3% на годишна база до 787,2 млн. лв. Той формира 25,6% от нетния общ оперативен доход на банковата система, като делът на таксите намалява спрямо отчетените 25,9% тримесечие по-рано и 26% в края на третото тримесечие на 2017г. Според данните на ЕБО за второто тримесечие на 2018г., средно за ЕС делът на нетния доход от такси и комисиони от нетния общ оперативен доход е 28,6%. Приходите от такси и комисиони растат с 8,1% до 920,1 млн. лв., а разходите за такси и комисиони – с 20,4% на годишна база, като достигат 133 млн. лв.

Оперативни разходи и обезценки

В края на третото тримесечие на 2018г. административните разходи, към които се причисляват разходите за персонал, са с 5,6% по-високи спрямо същия период на 2017г., като достигат 1,25 млрд. лв. Общите оперативни разходи, като сума от административните разходи и амортизацията, се повишават с 6,6% на годишна база до 1,38 млрд. лв. Банковата система прави по-малко обезценки спрямо същия период на миналата година. Техният размер намалява с 41% на годишна база до 348 млн. лв. Съотношението Разходи/Приходи за банковата система към края на третото тримесечие на 2018г. намалява до 44,8% в сравнение с 45,7%, колкото бе в края на второто тримесечие на 2018г. и спрямо средните 63,8% за ЕС, по данни на ЕБО към края на второто тримесечие на 2018г.

Финансови показатели

Ликвидност

Ликвидният буфер на банковата система възлиза на 26 млрд. лв. в края на септември, като отбелязва увеличение с 1,4 млрд. лв. (5,8%) спрямо края на юни 2018г., показват данни на БНБ. Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 322,2% в сравнение с 315,1% в края на второто тримесечие на 2018г. По данни на ЕЦБ, в края на второто тримесечие на 2018г. отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм, възлиза на 140,91%.

Капиталова адекватност

Капиталовата позиция на банковия сектор продължава да се характеризира със значителен капиталов излишък над регулаторните изисквания за съотношенията на капиталова адекватност и ливъридж. В края на второто тримесечие на 2018г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система намалява до 19,31% от 19,34%, колкото бе в края на първото тримесечие на 2018г. При банките от първа група показателят намалява до 19,24% от 19,31%, а при втора расте до 19,42% от 19,4%. На системно ниво съотношението на обща капиталова адекватност се понижава до 20,82% от 20,91%. Към края на юни 2018г. за банките от първа група нивото е 19,93%, а за втора – 22,3%, в сравнение с 20,02% и 22,37%, съответно, тримесечие по-рано. Според БНБ, понижението на показателите се дължи на регулаторни промени, включително прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9), ръст на общия размер на рисковите експозиции и намаление на собствения капитал. Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за европейските банки, които, по данни на Европейската централна банка, към края на юни 2018г. са 14,1% за CET 1 и 17,76% за общата капиталова адекватност.

Рентабилност

Към 30 септември 2018г. възвръщаемостта на активите (ROA) е 1,65% в сравнение с 1,66% към 30 юни 2018г. (при средно ниво за европейските банки от 0,45%, според актуалните данни на ЕЦБ за второто тримесечие на 2018г.). Стойността на ROA е 1,99% за банките от първа група и 1,15% за банките от втора група към края на септември 2018г. Поради високия ръст на нетната печалба, възвръщаемостта на капитала (ROЕ) възлиза на 13,3% към края на третото тримесечие на 2018г., в сравнение със стойността на ROE от 13,1% към края на второто тримесечие (по данни на ЕЦБ, към края на второто тримесечие на 2018г. стойността на ROE за европейските банки възлиза на 6,88%). За банките в България от първа група стойността на ROE е 15,2%, а за втора група – на 9,45% към края на третото тримесечие на 2018г.

Кредити и депозити

През третото тримесечие на 2018г. кредитната активност остава сравнително висока. В своето тримесечно издание „Банките в България“ БНБ посочва, че нивата на икономическа активност и на лихвените проценти по кредитите създават предпоставки за разширяване на кредитната дейност. Според БНБ, за повишеното търсене на кредити допринасят текущите ниски нива на лихвените проценти, увеличението на печалбите и доходите, както и оптимистичните очаквания на предприятията и домакинствата, които засилват склонността им да използват заемни средства при финансиране на потреблението и инвестициите. Същевременно, БНБ наблюдава увеличение и в предлагането на кредити, което намира израз в облекчаване на кредитните стандарти главно по отношение на кредитите за домакинства. В края на септември 2018г. общата сума на кредитите за неправителствения сектор (нефинансови предприятия и домакинства), отчитани като салда, според паричната статистика на БНБ, нараства до 53,97 млрд. лв. спрямо 53,08 млрд. лв. тримесечие порано. През третото тримесечие на 2018г. обемът на новоотпуснатите кредити за неправителствения сектор е с 3,6% по-висок спрямо същия период на миналата година, като възлиза на 5,05 млрд. лв. Съотношението на кредита за неправителствения сектор към прогнозния БВП в края на септември 2018г. възлиза на 50%, в сравнение с 49,1% в края на второто тримесечие на 2018г.

Към края на третото тримесечие на 2018г. необслужваните кредити, като дял и като абсолютна стойност, продължават да намаляват. Към 30 септември 2018г. обемът на необслужвани кредити (без централни банки и кредитни институции) спада до 5,29 млрд. лв. Делът на необслужваните кредити средно за банковата система намалява до 8,77% от 9,44%, колкото бе в края на юни 2018г., според изчисления на базата на данни от управление „Банков надзор“ на БНБ. При нефинансовите предприятия делът се понижава до 10,75%, в сравнение с 11,5% към края на второто тримесечие на 2018г. За същия период при потребителските кредити нивото спада до 6,24% от 6,73%. Делът на необслужваните жилищните кредити намалява до 6,65% от 7,2% през преходното тримесечие. Към края на септември 2018г. необслужваните фирмени кредити намаляват до 3,74 млрд. лв. от 3,93 млрд. лв. тримесечие по-рано. В сегмента на потребителските кредити се отбелязва понижение до 655 млн. лв. от 688,7 млн. лв. тримесечие по-рано, а при жилищните кредити се наблюдава спад до 678,5 млн. лв. в сравнение със 725,6 млн. лв. към края на юни 2018г. Към края на третото тримесечие на 2018г. степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси в българската банкова система се запазва на ниво от 62,7%, каквото е изчислено и за предходното тримесечие. За сравнение, степента на покритие за европейските банки, по данни на ЕЦБ за второто тримесечие на 2018г., е 46,4%. По данни на БНБ, нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата за тази класификационна категория обезценка) също се понижава и в края на периода възлиза на 3,394 млрд. лв., или 4,1% от общата нетна стойност на кредитите и авансите (при 4,4% в края на юни 2018г.). При банките от първа група делът на необслужваните брутни кредити спада до 9,5% към края на третото тримесечие на 2018г., в сравнение с 10,3% към края на предходното тримесечие, докато при банките от втора група съотношението намалява до 7,85%.

Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на септември 2018г. общата сума на депозитите в банковата система достига 76,33 млрд. лв., като отбелязват годишен ръст от 7,7%, на фона на ниските лихвени проценти по депозитите. Прирастът на спестяванията е по-бавен, в сравнение с отчетените 8,5% към края на юни 2018г.

Кредити и депозити на домакинства

В края на септември 2018г. потребителските кредити, отчитани като салда, се покачват с 15,4% на годишна база до 8,93 млрд. лв. При елиминирането на ефекта от включването през второто тримесечие на нова банка в статистиката, в края на третото тримесечие на 2018г. растежът на потребителските кредити би възлизал на 4,8% на годишна база (по данни от управление „Банков надзор“ на БНБ).

Жилищните кредити, отчитани като салда, бележат ръст от 9,9% на годишна база, като достигат 10,2 млрд. лв. В края на септември 2018г. новодоговорените жилищни кредити възлизат на 812,1 млн. лв., което е със 7,4% по-малко, в сравнение с третото тримесечие на 2017г. През периода 93% от новодоговорените жилищни кредити са отпуснати в левове, а 7% в евро. Следва да се има предвид, че върху темповете на изменение на жилищните и потребителските кредити от началото на годината влияние оказват и извършени съществени прекласификации на вече отпуснати кредити от някои банки. В края на септември 2018г. общата сума на депозитите на домакинства и сектор НТООД нараства с по-бърз темп – 7,3%, в сравнение с ръста от 7% в края на второто тримесечие на 2018г. Депозитите на домакинствата достигат 49,82 млрд. лв., което представлява 46% от БВП. Делът на сектор „Домакинства“ в общата сума на депозитите в банковата система е 65,3%.

Кредити и депозити на нефинансови предприятия

Към 30 септември 2018г. общата сума на депозитите на нефинансовите предприятия се повишава с 13% на годишна база, като те достигат 23,85 млрд. лв. (22% от БВП). Кредитите за нефинансови предприятия, отчитани като салда, се покачват с 4% на годишна база до 32,55 млрд. лв. Кредитите за предприятия (без овърдрафтите) бележат ръст от 3,1% на годишна база до 21,3 млрд. лв. Новоотпуснатите кредити за фирми нарастват с 1,4% на годишна база, като общата им сума за второто тримесечие на 2018г. е 3 млрд. лв. От тях 53% са договорени в левове, 46% – в евро, а останалите 1% са в долари.

През третото тримесечие на 2018г. се наблюдава задържане на достигнатите ниски стойности на лихвените проценти по новодоговорените депозити и новоотпуснатите кредити. В своето тримесечно издание „Икономически преглед“ БНБ прогнозира до края на 2018г. лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити и кредити да се запазят без съществена промяна спрямо нивата, наблюдавани през първата половина на годината. Факторите, които според БНБ ще благоприятстват задържането на ниските лихвени равнища, се запазват и са свързани с високия приток на привлечени средства в банковата система, високата ликвидност, както и с конкуренцията в сектора. Външен фактор, който също продължава да влияе за задържането на нивата на лихвените проценти по кредитите и депозитите до текущите, са пазарните очаквания по отношение на запазването на основните лихвени проценти на ЕЦБ без промяна през прогнозния хоризонт.

Лихвени проценти по депозити

През третото тримесечие на 2018г. лихвените проценти по новодоговорените срочни депозити отбелязват задържане на достигнатите ниски нива. Към края на септември 2018г. средният лихвен процент по депозити с договорен матуритет за нефинансови предприятия в левове намалява с 14 базисни пункта – до 0,10% от 0,24%, колкото бе към 30 септември 2017г. Спрямо края на юни 2018г. се отбелязва спад с 21 базисни пункта от отчетените тогава 0,31%. По депозитите с договорен матуритет в евро спадът на лихвените проценти на годишна база е с 25 базисни пункта – до 0,05% (към края на септември 2018г.) от 0,30% (към края на септември 2017г.). За тримесечие спадът е с 2 базисни пункта от 0,07% към юни 2018г. При новите депозити с договорен матуритет в левове за домакинства спадът на годишна база е до 0,17% (към края на септември 2018г.), в сравнение с 0,37% към края на септември 2017г. Спрямо края на юни 2018г. има минимално намаление в сравнение с отчетените тогава нива от 0,18%. По новодоговорените депозити в евро спадът на годишна база е с 8 базисни пункта – до 0,18% от 0,26% (към края на септември 2017г.). На тримесечна база понижението е с 2 базисни пункта от 0,20% в края на юни 2018г.

Намерете най-добрата оферта за срочен депозит

Лихвени проценти по кредити

Лихвените проценти по кредитите запазват достигнатите през последните тримесечия сравнително ниски стойности. В края на третото тримесечие на 2018г. средните лихвени проценти по жилищните кредити се понижават до 3,33% за отпуснатите кредити в левове в сравнение със съответните стойности от 3,42% и 3,88%, съответно, на три месеца и година по-рано. Средните лихвени проценти по жилищните кредити достигат 4,41% за отпуснатите кредити в евро при 3,78% и 4,18% тримесечие и година по-рано. Средният лихвен процент по потребителските кредити в левове към края на септември 2018г. се повишава до 8,78% спрямо 8,35% в края на второто тримесечие на 2018г., като остава по-нисък спрямо регистрираните 8,08% година по-рано. Лихвените проценти по потребителските кредити в евро към края на септември 2018г. се покачват до 4,94% в сравнение с 3,90% три месеца по-рано. Година по-рано лихвените проценти по потребителските кредити в евро бяха 4,95%.

Намерете най-добрата оферта за ипотечен кредит

Към края на юни 2018г. годишният процент на разходите (ГПР), който освен лихвата, включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, се понижава до 3,7% за жилищните кредити в левове и до 4,72% за тези в евро от 4,3% и 4,54% година по-рано. Нивото на ГПР при потребителските кредити в левове е 10,94% и 5,23% за тези в евро. Средният лихвен процент по новоотпуснатите кредити за нефинансови предприятия в левове намалява до 3,84%, а по евровите кредити - до 2,97% в сравнение с 4,14% и 3,48% съответно, година по-рано. При фирмените кредити в долари понижението е до 5,09% от 5,61%.

Източник: www.banker.bg