теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

БНБ: Инфлацията в края на годината може да достигне 4%


0 гласа450 прочитания

Външната среда ще създава несигурност, която ще потиска инвестиционната активност на фирмите и износа, прогнозира централната банка

В най-новия брой на тримесечното си издание „Икономически преглед“ Българската народна банка ревизира нагоре прогнозата си за очаквана инфлация през 2019 г. В  броя, който излезе през март, макроикономистите на централната банка прогнозираха в края на тази година тя да е 2,6% (измерена през хармонизирания индекс на цените). С 60 процента се увеличава вероятността годишната инфлация в края на тази година да бъде в интервала от 1,1% до 4%. Това се вижда на ветрилообразна графика, която илюстрира какви са  рисковете за ръст.

БНБ за трети път през три месеца ревизира очакванията си за ръст на инфлацията, като в първоначалната си прогноза експертите заложиха на инфлация от 2,2% през тази година. Причината е повишението на международните цени на храните, а другата – на услугите, които поскъпват заради по-високи разходи за труд и потребителско търсене.

Годишната инфлация, за която съществено влияние оказват международните цени на петрола и храните в евро, слабо ще се ускори в края тази година, след което постепенно да забави темпа си до 2,1% в края на 2020 г., пише в макроикономическия анализ на централната банка. От БНБ обясняват, че прогнозата за догодина е ревизирана надолу.

Ръст в цените на храните

Съществува риск от по-висока инфлация от прогнозираната при по-високо от очакваното нарастване на разходите за труд на единица продукция и евентуалното им прехвърляне върху крайните цени, особено при услугите, посочва в анализа си БНБ.

През първата половина на 2019 г. очакваме инфлацията да се повиши, за което основен положителен принос ще имат базисната инфлация и храните. Прогнозираното ускоряване на темпа на инфлацията при храните е в съответствие със заложените допускания за покачване на международните цени на тази група суровини.

Определящ фактор за инфлацията при базисните компоненти на ХИПЦ (Хармонизиран индекс на потребителските цени) ще бъде динамиката на цените на услугите. Значителен ефект върху инфлацията в групата се очаква да имат прогнозираното нарастване на разходите за труд, потребителското търсене на домакинствата, както и косвените ефекти от динамиката на международните цени на основни суровини върху разходите за производство на фирмите, обясняват експертите.

Повишаването на инфлацията при услугите ще бъде ограничено от очакваното плавно изчерпване на базови ефекти при услугите по настаняване от началото на 2019 г. и при пътнотранспортните застраховки от второто тримесечие на годината.

Очаква се ефектът от увеличаването на цените на топлоенергията и водоснабдяването да се усеща по-слабо от началото на 2019 г. и услугите с административно определяни цени да имат по-малък принос за общата инфлация.

Цените на енергийните продукти се очаква да забавят растежа си вследствие на заложената низходяща динамика при международните цени на петрола.

Пред реализирането на прогнозата за инфлацията през първата половина на 2019 г. съществуват балансирани рискове. Основните източници на рисковете са свързани с несигурността около динамиката на международните цени на петрола, която влияе пряко върху цените на енергийните продукти и косвено най-вече върху транспортните услуги.

Влияние на разходите за труд

По-високо от прогнозираното нарастване на разходите за труд представлява друг фактор, който може да окаже влияние върху инфлацията при услугите. Същевременно по-ниско от очакваното нарастване на частното потребление потенциално би могло да понижи склонността на фирмите да пренесат по-високите производствени разходи върху потребителските цени.

Растеж на БВП

Очакваме през 2019 г. и 2020 г. растежът на реалния БВП да се ускори спрямо 2018 г. вследствие на свиването на отрицателния принос на нетния износ, което ще компенсира прогнозираното забавяне на вътрешното търсене. В централната банка обаче ревизират надолу и тази прогноза, направена преди три месеца, като се позовават на макроикономическите прогнози, базирани на изследвания на Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд. Международните институции посочват, че през периода 2018-2020 г. темпът на растеж на външното търсене на български стоки и услуги ще се забави спрямо наблюдавания през 2017 г.

Низходяща динамика

В анализа на БНБ посочва, че през четвъртото тримесечие на миналата година индексите на международната конюнктура продължиха да сигнализират за забавяне на глобалния икономически растеж. Факторите за низходящата динамика на тези индикатори вероятно са свързани с въвеждането на мерки на протекционизъм в световната търговия, с несигурността в очакванията за повишаване на основните лихвени проценти на Федералния резерв, както и с политическата и икономическата несигурност в някои водещи икономики.

В съответствие с наблюдаваната международна конюнктура може да се очаква външното търсене на български стоки и услуги да забави темпа си на растеж през първата половина на 2019 г. Факторите, които ще допринасят за забавянето, са свързани с въведените до момента и обсъжданите бъдещи външнотърговски протекционистични мерки от страна на САЩ, несигурността по отношение на напускането на Европейския съюз от Обединеното кралство, както и с икономическата ситуация в Турция и Италия, аргументират изводите си в БНБ. 

Бизнесът ще се въздържа от инвестиции

Миналата година се характеризираше със запазването на висока норма на спестяване в икономиката, въпреки че имаше признаци на подобряване на икономическата активност и повишение на доходите от труд. Това допринесе за сравнително високи темпове на нарастване на депозитите на бизнеса. Растежът на кредита за фирмите и домакинствата през 2018 г. се ускори главно под влияние на нарастващото вътрешно търсене и ниските лихвени проценти по кредитите.

За първата половина на 2019 г. от централната банка очакват, че в условията на повишена несигурност, произтичаща от външната среда, продължаващо увеличение на доходите от труд и липсата на достатъчно сигурна алтернатива на спестяването в банките, депозитите на неправителствения сектор да продължат да растат със сравнително високи темпове.

След по-значителното ускорение на растежа на кредита за неправителствения сектор през 2018 г., дължащо се отчасти на включването на нова отчетна единица в паричната статистика, през първата половина на 2019 г. очакваме кредитът да продължи да нараства, но с по-ниски темпове от текущо наблюдаваните, посочват анализаторите на БНБ.

Според прогнозата на макроикономистите през първите шест месеца на тази година реалният БВП ще расте на тримесечна база, като основен принос за това ще има вътрешното търсене. Това ще се определя главно от предвижданото нарастване на правителствените инвестиции и в по-малка степен от частното потребление, смятат във ведомството на Димитър Радев.

От там обаче са убедени, че нарастването на заплатите и съпроводеното с това увеличение на разполагаемия доход на домакинствата, както и ниските нива на лихвите, обаче ще подпомогнат растежа на частното потребление, докато влошаването на потребителското доверие в края на 2018 г. ще ограничава неговата динамика.

Външната среда ще бъде източник на несигурност, което ще потиска инвестиционната активност на фирмите и ще ограничава растежа на износа, убедени са в БНБ.

Рискове пред макроикономическата прогноза

Несигурната външна среда и по-слабия от очаквания икономически растеж на някои важни за България търговски партньори, възможността за излизане на Обединеното кралство от ЕС без споразумение, както и евентуалното въвеждане на нови външнотърговски протекционистични мерки, ще поставят на изпитание ръста на реалния БВП на нашата страна. 

Вътрешен фактор, който създава несигурност за реализиране на прогнозата, е динамиката на съфинансираните от ЕС и от националния бюджет публични инвестиции. Забавянето на големи инфраструктурни проекти също може да ограничи ръста на българската икономика през 2019 г. Но може да се очаква, че подобно изместване на периода за изпълнение на проектите ще доведе до по-голямо нарастване на публичните инвестиции пдогодина.

Влошената външна среда може да окаже негативен ефект върху намеренията на фирмите да инвестират, което представлява риск относно прогнозата за растежа на частните инвестиции.

В централната банка оценяват рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията като балансирани.

Динамика в стопанската конюнктура

Според резултатите от провежданата от БНБ анкета за кредитната активност на банките през третото тримесечие на 2018 г. се наблюдава слабо затягане на кредитните стандарти по отношение на жилищните кредити за домакинствата, отчитат в централната банка.

По-високите темпове на растеж на жилищните цени спрямо разходите за строителство през първите три тримесечия на миналата година са предпоставка за подобряване на икономическата активност в сектора. През първите девет месеца на 2018 г. реалната добавена стойност в сектора отчете растеж от 4% на годишна база (при 7,1% за същия период на 2017 г.).

В същото време през третото тримесечие на миналата година издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради (измервани чрез разгънатата застроена площ) се увеличиха с 25,6% спрямо съответното тримесечие на предходната година. Това развитие дава сигнали, че през следващите месеци можем да очакваме нарастване на предлагането на нови жилища, което ще бъде предпоставка за продължаващо забавяне на годишния растеж на жилищните цени.

Източник: www.investor.bg
Свързани теми
Свързани ключови думи