Растежът на реалния БВП в България през 2017 г. се очаква да достигне 4% (спрямо 3,9% през 2016 г.). През 2018 г. очакваме той слабо да се ускори до 4,2%, след което отново да възлезе на 4% през 2019 г. Това прогнозират експертите на Българската народна банка в най-новото издание на „Икономически преглед“, което отразява макроикономически показатели през четвъртото тримесечие на миналата година. В него се анализира икономическата и финансовата ситуация на българската икономика, правят се прогнози за развитието ѝ, като се посочват и рисковете, които могат да влошат показателите.

Пазарни очаквания

За 2018–2019 г. предвиждаме вътрешното търсене да има основен положителен принос за реалния растеж, което ще увеличи вноса на стоки и услуги, показва анализът на експертите на централната банка.
Те пресмятат, че по-бързото нарастване на импорта спрямо експорта на български стоки и услуги ще доведе до отрицателен принос на нетния износ за общия растеж.

Очакванията на централните банкери са през тази и следващата година увеличеното външно търсене да се забави спрямо 2017 г.  Те обаче отчитат, че благоприятната икономическа и политическа динамика при основните търговски партньори на България понижава предишната прогноза за несигурност в перспективите за развитието на международната конюнктура.

В БНБ смятат, че въпреки рисковете може да се очаква по-висок растеж за 2017 г. от прогнозираната икономическа активност в базисния сценарий. В изданието на централната банка се посочва, че това може да е следствие от реализиране на по-висок от очаквания растеж на частното потребление и съответно по-голямо увеличение на вътрешното търсене. 

Международна конюнктура

За тази и следващата година експертите на Димитър Радев определят като балансирани рисковете по линия на външната среда.

След като в началото на годината беше постигнато споразумение за сформиране на правителство в Германия, основният източник на несигурност по линия на външната среда остават преговорите за излизането на Обединеното кралство от ЕС, аргументират се те.

Очакванията на анализаторите са глобалният икономически растеж да се ускори през 2018 г. и впоследствие да се стабилизира през 2019 г.

Като се има предвид подобряването на глобалната икономическа активност, може да се очаква външното търсене на български стоки и услуги да продължи да нараства с високи темпове и през първата половина на тази година, смятат икономистите.

Те са сигурни, че след значителия ръст на цените на енергийните и неенергийните суровини през 2017 г. спрямо 2016 г., поради изчерпване на свръхпредлагането на международните пазари, доларовите цени в периода 2018–2019 г. ще продължат да растат макар и с по-слаби темпове. В БНБ смятат, че цените на неенергийните продукти в евро ще се понижат слабо през 2018 г. в сравнение с миналата година.

Предвид по-големия дял на петролните продукти във вноса на стоки в България спрямо този в износа на стоки очакваме динамиката на международните цени на основните стокови групи да доведе до влошаване на условията на търговия през първото и второто тримесечие на 2018 г., твърдят експертите.

Инфлационни очаквания

Годишната инфлация в края на 2017 г. възлезе на 1,8%. Основен принос имаха повишаващите се международни цени в евро на петрола, храните и основните суровини, които бяха пренесени върху крайните потребителски цени на енергийните продукти и храните.

През първите две тримесечия на 2018 г. очакваме инфлацията да се повиши спрямо текущо наблюдаваните нива, което ще се определя от положителния принос на цените на храните, енергийните продукти и административните цени. Базисната инфлация се очаква плавно да се ускорява, посочват от централната банка.

Риск пред реализирането на прогнозата е евентуално по-силно от очакваното пренасяне на повишението на разходите за труд върху инфлацията под влияние на продължаващото подобряване на трудовия пазар.

Стоките и услугите с административно определяни цени също ще имат положителен принос за общата инфлация поради предвижданото увеличение на акцизната ставка върху тютюневите изделия и на увеличението на цените на водоснабдяването през периода 2018–2019 г.

Платежен баланс

В централната банка оценяват рисковете пред прогнозата за платежния баланс като балансирани. Основен източник на несигурност е външната среда и по-специално динамиката на международните цени на основните суровини, които през условията на търговия биха могли да окажат съществено влияние върху търговския баланс и съответно върху текущата сметка, пише в анализа на БНБ.

Икономистите отчитат, че през периода януари – ноември 2017 г. излишъкът по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс у нас се сви спрямо съответния период на 2016 г. вследствие главно на увеличение на търговския дефицит и намаляване на капиталовите трансфери по програми на ЕС.

Прогнозата е през първото полугодие на 2018 г. излишъкът по текущата сметка на годишна база да продължи да се свива като процент от БВП в резултат от предвижданото повишение на дефицита по статия „първичен доход, нето“.

Подобрението в усвояването на средства по оперативните програми, финансирани от фондовете на ЕС за програмния период 2014–2020 г., ще се отрази в покачване на годишна база на излишъка по капиталовата сметка като процент от БВП спрямо края на 2017 г.

Предизвикателства пред банките

Банкерите определят като балансирани рисковете да не се изпълни прогнозата за растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система. Те очакват през първата половина на 2018 г. депозитите на бизнеса и домакинствата да продължат да нарастват с тенденция към слабо ускоряване на растежа в резултат от запазването на сравнително висока норма на спестяване в икономиката.
Подобрението в макроикономическата среда и сравнително ниските лихвени проценти по заемите ще допринесат за кредитния ръст на домакинствата и фирмите.

Според анализаторите обаче, несигурност пораждат тепмовете, с които правителството ще погасява кредитите по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, защото тези заеми оказват значително влияние върху общата динамика на кредитите за домакинствата.

Фактор, който е възможно да ограничи кредитния растеж през първата половина на 2018 г., е запазване на политиката на банките да отписват необслужвани кредити.

Фискални стимули

Динамиката на депозита на правителството в БНБ ще се определя главно от реализираното бюджетно салдо за първото полугодие на 2018 г. и от емисионната политика на вътрешния пазар. Положително влияние върху депозита на правителството ще окаже предстоящото възстановяване от ЕС на изплатените през декември 2017 г. субсидии за земеделските производители.

Очакваме темповете на растеж на парите в обращение да се запазят близо до тези в края на 2017 г., отразявайки главно нарастването на частното потребление, на ценовото равнище и ниските лихвени проценти по депозитите, пише в икономическото издание.

Бюджетна рамка за двугодишен период

В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на правителството за периода 2018–2020 г., която съответства на параметрите на приетите от Народното събрание бюджетни закони за 2018 г., е заложен касов дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) за 2018 г. в размер на 1,100 млрд. лв. (-1% от прогнозния БВП).

За следващите две години се предвижда процес на фискална консолидация, при който касовият дефицит по КФП ще се свие до ниво от 610 млн. лв. (-0,5% от прогнозния БВП) през 2019 г. , като през 2020 г. ще бъде достигната балансирана бюджетна позиция.

Бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ (ЕСС 2010) се планира да остане близо до балансирано през целия прогнозен хоризонт (0% от БВП за 2018 г., 0,3% от БВП за 2019 г. и 0,1% от БВП за 2020 г.).

Заложените в прозгнозата фискални цели на касова и на начислена основа са оценени като напълно съответстващи на Рамката на ЕС за фискалните политики и на националното законодателство.

Планираното увеличение на бюджетните приходи по КФП за 2018 г. спрямо очакваното им изпълнение за 2017 г. е с 9,6%, като основен принос за този растеж има заложеното увеличение на данъчно-осигурителните приходи (с 6,6%).

Предвижданото подобрение на бюджетното салдо през 2019 г. и 2020 г. ще е в резултат главно на ограничаване на текущите нелихвени разходи и се планира да бъде постигнато предимно по линия на разходите за издръжка, социални плащания и субсидии, смятат в БНБ.

Оттам очакват и намаление на приходите по КФП като дял от БВП, което през 2019 г. ще отразява основно базисен ефект от очакваните еднократни приходи от концесията на Летище „София“ през 2018 г.
Планираната бюджетна консолидация през 2019 г. и 2020 г. ще допринесе за изпълнение на заложеното в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза намаление на държавния дълг от 22,3% от прогнозния БВП към края на 2018 г. до 20% от прогнозния БВП към края на 2020 г.

Инвестиционна дейност

През последното тримесечие на 2017 г. се запази тенденцията все по-малък дял от фирмите да определят като основен фактор, ограничаващ дейността им, несигурната икономическа среда, докато делът на фирмите, посочващи конкуренцията в бранша и недостига на работна сила, се увеличи, показва анализът на централната банка.

Оптимистичните нагласи на предприятията относно очакваната икономическа активност, както и продължаващото нарастване на натоварването на производствените мощности, се очаква да стимулират фирмите да увеличат инвестиционната си дейност и да наемат персонал.

Подобряващата се ситуация на пазара на труда, нарастващите доходи от труд на домакинствата и задържащото се на високи нива доверие на потребителите дават индикации за продължаващо нарастване на частното потребление, с което очакваме то да има положителен принос за растежа на БВП през първото полугодие на 2018 г., убедени са в БНБ.

На база на параметрите на приходната и разходната политика, заложени в бюджетната рамка за 2018 г., и при отчитане на ефектите от увеличените пенсии и заплати през втората половина на 2017 г., можем да очакваме, че през първата половина на 2018 г. фискалната политика ще оказва нетно положително влияние върху икономическия растеж по линия както на по-високи трансфери към домакинствата, така и на по-високи правителствени потребление и инвестиции. Очакваме износът на стоки и услуги да продължи да се увеличава през първите две тримесечия на 2018 г. под влияние на нарастващото външно търсене, но с по-слаби темпове от растежа на вноса, поради което предвиждаме нетният износ да има отрицателен принос за общия растеж, пише в икономическия анализ.

В централната банка прогнозират, че реалният БВП ще продължи да нараства както на верижна, така и на годишна база през първото и второто тримесечие на 2018 г. Рисковете по отношение на външната среда и вътрешното търсене за първото полугодие на тази година са оценени като балансирани.

Източник: www.investor.bg