теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

БНБ продължава с капиталовите мерки за банките заради бързия ръст на кредитите


0 гласа571 прочитания

Регулаторът покачва антицикличния буфер до 1%, считано от 1 април 2020 г., в опит да парира трупането на риск

След като БНБ вече над година алармира за притесненията си от ускорените темпове на кредитиране, тя започва и все по-усилено да налага мерки за охлаждане на ръста и ограничаване на рисковете. Миналата есен регулаторът за пръв път въведе антицикличен буфер в размер на 0.5% от експозициите им в България, който влиза в сила с едногодишна отсрочка - от 1 октомври 2019 г. Сега, шест месеца преди тази дата, БНБ повишава нивото му на 1%, като отново решението започва да действа година по-късно - от 1 април 2020 г.

Този буфер се добавя към други вече действащи, което означава, че капиталовите изисквания към банките от есента ще се покачат с 0.5, а от следващата пролет с 1 процентен пункт. На ниво система това не изглежда притеснително, тъй като има солиден капиталов излишък. Същевременно обаче за някои банки, които оперират при близки до минимума капиталови изисквания, може да се наложи да трябва да мислят за набиране на капитал, особено ако искат да продължат с кредитната експанзия.

Това вероятно е и едната търсена цел на подобно решение на БНБ - да се охлади кредитният бум, особено в сегмента на кредитите за домакинства. Другата е да се осигури резерв за следваща криза. "От ключово значение за способността на кредитните институции да посрещнат без затруднения последствията от евентуално влошаване в икономическата среда е поддържането на силна капиталова позиция. Увеличаването на нивото на антицикличния капиталов буфер в период на благоприятни икономически условия може да допринесе за съхраняване и допълнително засилване на капиталовата позиция на банковата система, с което да се повиши устойчивостта на кредитните институции към бъдеща реализация на кредитен риск", се казва в обосновката на централната банка.

Новият начин да се мери прегряване

По принцип основният сигнал за трупане на цикличен риск е отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочния му тренд. Иначе казано, чрез него може да се види дали банките започват да отпускат прекалено много заеми и портфейлите им растат по-бързо от икономиката. Проблемът е, че по методологията на БНБ този индикатор е неизменно отрицателен (-44 пр. пункта) въпреки знаците за оживление на кредитирането. А това значи, че ако се гледа само това, антицикличният буфер трябва да остане 0%.

Затова и БНБ базира решението си на разработен от нея допълнителен набор от показатели, който тя представи миналата година. Това стана в рамките на анализ, публикуван в Икономическия преглед на БНБ, озаглавен "Методи за оценка на финансовия цикъл в България", който би могъл "да послужи за определяне на подходящите моменти за натрупване на буфери във финансовата система".

Въвеждането на буфера със закъснение също не е изненада, като едногодишното предизвестие е предписано в европейския регламент за капиталовите изисквания. Българската народна банка може да вземе решение и за по-ранно увеличение на буфера, но тогава трябва да обясни детайлно какво налага скъсяването на срока.

Как работят буферите

Допреди влизането в сила през 2014 г. на Директивата за капиталовите изисквания на ЕС и регламентът към нея БНБ имаше свобода да налага свои правила и тя провеждаше политиката си чрез т.нар. специфични изисквания за кредитен риск. С тях тя принуждаваше банките да поддържат по-високи нива на капитал, с които да покриват необслужвани заеми, независимо от счетоводното им отчитане.

След унифицирането на правилата обаче за всички банки в ЕС важат едни и същи изисквания - 8% обща капиталова адекватност, 6% капитал от първи ред и 4.5% базов капитал от първи ред (CET1), като над тях всеки национален регулатор може да налага допълнително буфери. БНБ от самото начало използваше два от тях в максимално позволения им размер - капиталов буфер за системен риск (3%) и предпазен капиталов буфер (2.5%). От началото на 2018 г. действа и буфер за други системно значими институции, чийто максимален размер по регламент е 2%. Както подсказва името му, той важи само за най-големите и важни за целия сектор банки (към момента за такива БНБ е определила 10 институции). Спрямо размера и поетите рискове той е различен - от 0.75% за четирите най-големи банки Уникредит Булбанк, ДСК, ОББ и ПИБ до 0.25% за средните по размер Банка Пиреос и ББР. Следващата година тези проценти трябва да се покачват и през 2020 г. да достигнат нива между 1 и 0.5%, като БНБ може и всяка година да преразглежда кои банки трябва да поддържат буфера и в какъв размер. Към тези три буфера от 1 октомври 2019 г. ще се добави и 0.5% антицикличен буфер за българските експозиции на банките.

Така примерно след година за някоя от най-големите банки, като се сумират всички буфери, изискването за CET1 ще достигне приблизително 12%, а общата капиталова адекватност ще трябва да е минимум 15.5%. За банка извън топ десет пък тези показатели биха били съответно 11 и 14.5%. По данни на БНБ към края на миналата година общо за системата съотношението на CET1 е 19%, а на общата капиталова адекватност - 20.4%. За банките тепърва показателите ще се видят в годишните им отчети.

Какво значи този 1%

Повечето банки в България работят с капиталов излишък, така че новият буфер няма да означава непосредствено нужда за банкиране на капитал. Съответно за повечето няма да е и рязка спирачка за още кредитиране. Така по-скоро ефектът ще е да се съхрани капитал за покриване на евентуални бъдещи разходи за обезценки. Към края на 2018 г. излишъкът от капитал в банковата система над законовия минимум и буферите е около 4 млрд. лв. Дори да прием, че антицикличният буфер влиза в сила веднага, пак биха останали около 3%. По текущи данни тези 1% антицикличен буфер съответстват на около 570 млн. лв. капитал за цялата система.

Все пак е важно да се отчете и че някои банки са с чувствително под средните капиталови показатели и покачването на буферите може да ги постави пред нужда от свеж капитал или преосмисляне на стратегията им и намаляване на рисковите експозиции. А това може да доведе до известно укротяване на апетита им за кредитиране.

По-съществен ефект би могло да има, ако при резултатите от течащите сега прегледи на активите им и стрес тестове от ЕЦБ в шест банки се констатират нови или заметени при предишната проверка на БНБ проблеми. Ако бъдат наложени корекции, това може да изведе някои банки под регулаторните минимуми и те да трябва да набират допълнителен капитал. Проверяваните банки са топ три по активи на пазара - Уникредит Булбанк, ДСК, ОББ, и топ три с българска собственост - ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк. Последните са и трите с най-ниски CET1 съотношения в сектора към края на 2017 г.

Източник: www.capital.bg