МВФ препоръчва кредитите към свързани лица да бъдат третирани специално и да се провизират за "репутационен" риск

БНБ с подкрепата на Международния валутен фонд (МВФ) е изготвила свой наръчник за т.нар. процес по надзорен преглед и оценка (SREP – Supervisory Review and Evaluation Process), който предвижда регулярно измерване на рисковете във всяка банка. От централната банка потвърдиха пред "Капитал", че документът вече е приет от управителния й съвет и се прилага, като през април банките са запознати със своите индивидуални оценки.

За наръчника се разбра от доклад на МВФ за техническа помощ за банковия надзор в България, конкретно фокусиран в прилагането на SREP в страната. Той е публикуван със съгласието на българските власти и БНБ съобщи за него с прессъобщение, въпреки че сред препоръките в него се крият и доста критични оценки.

Ключов момент е, че на база на оценките БНБ може да налага допълнителни капиталови изисквания на банките спрямо рисковия им профил и качеството на управлението им. За 2016 и 2017 г. такива добавки не са налагани, но при изготвянето на наръчника са проигравани симулации на т.нар. капиталови изисквания по Стълб 2 за 2018. Според доклада на МВФ към февруари 2019 г. на финалната права за три банки с най-сериозни слабости в риск мениджмънта моделът е предвиждал капиталова добавка от над 2%, а за други 5 - в диапазона 1-2%. Възможно е обаче в последните седмици моделът да е бил докалибриран. От БНБ отказаха да дадат информация за допълнителните капиталови изисквания за конкретни банки, която е класифицирана като професионална тайна.

Как работи SREP

В България, където практически всички банки имат сходен бизнес модел на класическо търговско банкиране, се приема, че основният риск за тях е кредитният и нормално основният фокус е насочен към него. За да оцени всяка банка, управление "Банков надзор" на БНБ започва от набор от предварително зададени и събирани на тримесечна база ключови рискови индикатори. Чрез този процес, който според МВФ напълно отговаря на насоките на Европейския банков орган, БНБ може да идентифицира ключови характеристики на най-важните портфейли:

- потребителски заеми и ръст на портфейла от тях
- ипотечни заеми и съотношение на експозициите към стойността на обезпечението (LTV ratio)
- заеми за малки и средни предприятия и дял на необслужваните заеми
- корпоративни заеми и концентрации в отделни сектори и отделни кредитополучатели.

А в допълнение се следят ниво и развитие на покритието на лошите кредити с провизии, дял на необслужваните заеми и каква част от тях са просрочени над 360 дни, ниво и развитие на придобитите като обезпечение активи.

На база на това "Банков надзор" е разработил методология, според която на всяка банка се слага добавка към рисково претеглените й активи. Тя е между 0 и 1.5% на стъпки от по 0.25%. За банките, които влизат в категория с високо ниво на необслужвани кредити и ниско провизиране, се прибавя и оценка за качеството на риск мениджмънта и вътрешния й контрол. Тук банките са класирани в четири групи, където първите две предполагат адекватен риск мениджмънт и не водят до капиталова добавка. За тези с оценка 3 ("среден до висок" риск) се добавят още 1.25%, а за тези с 4 ("висок риск") - 2.75%.

Според МВФ по този начин се осигурява плавно покачване на рисково претеглените активи, като по техни оценки банка с възможно най-висок рисков обем по оценката за лоши кредити, но с добър риск мениджмънт би получила около 1.3% капиталова добавка. Оценката на международната институция е, че методологията е добре съобразена с основните рискове пред българската банкова система. "Тя води до приемливи капиталови добавки за банки с висок рисков профил, до дестимулиращи нива за такива банки, които комбинират големи рискови обеми със слабо управление. Това поощрява подобрения на качеството на риск мениджмънта", оценяват от МВФ.

Кои са най засегнатите

Тези капиталови добавки за банките се сумират към другите им общи изисквания, които БНБ им налага в добавка към минимумите, изисквани по европейски регламент. Те, както и другите допълнителни буфери, трябва да са покрити с най-качествения базов капитал от първи ред (CET1), който изключва всякакви хибридни инструменти. Така за банките добавката по SREP има два възможни ефекта. Първо, ако се окаже, че новото изискване надвишава наличния капитал на някоя банка, тя трябва да задейства план за попълване на недостига и да набира капитал. Типично това става на финансовите пазари, но повечето български банки са еднолично контролирани или от европейски банки майки, или от местни лица и бизнес групи. За банките с местна собственост това може да е проблем, ако акционерите им не могат да осигурят капитал. А на второ място, дори и за банките, които текущо имат достатъчно капитал, новото допълнително изискване е спирачка за поемане на нови рискове, което може да означава ограничаване на стратегии за експанзия и кредитиране.

На коя банка каква точно капиталова добавка по Стълб 2 е наложена не е известно. В доклада на МВФ обаче групата High NPL banks (с високи нива на необслужвани заеми) е посочено, че са предимно с местна собственост. Така че е вероятно по-съществен ефект да има за тях. В момента ЕЦБ провежда преглед на качеството на активите и стрес тестове в шест банки (топ 3 по активи в страната плюс топ 3 с местен капитал), който може допълнително да наложи корекции и съответно да отвори необходимост от капитал.

Отделно в доклада се посочва и, че към края на разработването на методологията е направена симулация на капиталовите изисквания по Стълб 2. Според нея на база на портфейла лоши кредити на 6 банки се полага добавка от 1% или по-висока, а на други 9 - 0.5-0.75%. Отделно от това при проследяването на риск мениджмънта явно три банки са класирани в най-лошата група и получават добавка от над 2%, а други пет - между 1 и 2%. Това означава, че в най-лошия случай - банка с много необслужвани кредити и неадекватен риск мениджмънт би могла да получи и сумарна надбавка в рамките на 3-4%.

"Този предварителен резултат изглежда приемлив. През следващите седмици е необходима още работа по методологията, която да оправдае избраните нива и да изчисли чувствителността към промяната им", пише в доклада на МВФ, който е финализиран през февруари, преди окончателният вариант на наръчника на БНБ за SREP да е готов и приет.

Не е ясно и от кога новите изисквания са валидни. Обявените в началото на февруари SREP изисквания на ЕЦБ за надзираваните от нея банки влязоха в сила с месец закъснение от началото на март 2019 г. Самата ЕЦБ обявява само обобщени данни, като обаче отделните банки имат правото да разкриват индивидуалните си изисквания и повечето като публични компании го правят. Препоръката към БНБ е също да разкрива като минимум общи данни и изводи.

Какво критикува МВФ

Макар и дипломатичен и написан под формата на конструктивна критика, докладът съдържа и пасажи с доста остър тон и към БНБ, и към самите банки. Например изрично се споменават слабости, открити още при предишния преглед на качеството на активите през 2016 г., които още не са адресирани.

"В последните години общественото мнение в България беше разтърсено от медийни публикации за лоши банкови практики, включващи големи кредити на свързани лица с акционерите на банки и други привилегировани клиенти, непрозрачни структури и подставени компании с неидентифицирани действителни собственици", пише в документа.

Преценката на МВФ е, че такива кредити, отпуснати в нарушение на нормалните банкови практики и заобикалящи регулаторните изисквания, не могат да бъдат адресирани по общия ред. Препоръката е те да бъдат извадени от процедурата на SREP и да бъдат третирани индивидуално, като им се наложи допълнително капиталово изискване за репутационен риск. Според институцията това е оправдано за всички съществени такива заеми, дори да са обслужвани и да не надвишават пределните позволени концентрации. Също така според МВФ могат да се наложат и допълнителни провизии и изисквания за течащи проверки за пране на пари в резултат на занижен контрол или мениджърски измами в банки.

Не е ясно дали тази препоръка, която е отправена от МВФ още през 2017 г., е взета под внимание от БНБ. По отношение на самите банки пък МВФ изказва сериозни резерви към изготвяните от всяка тях Вътрешни анализи за адекватността на капитала (ВААК), които според тях показват доста по-малко консервативна оценка за капиталовата си позиция от регулатора и не могат да се ползват в SREP процедурата. "С едно изключение на голяма местна банка при всички капиталовите съотношения са над общите регулаторни изисквания", пише в доклада, като обаче се подчертава че при 8 от 9 разгледани големи банки вътрешният капитал по ВААК е много по-нисък от регулаторно искания.

Източник: www.capital.bg