Българска народна банка (БНБ) е понижила отрицателната лихва по свръхрезервите на банките, държани при нея, от -0.4% на -0.6%, като решението е в сила от 4 октомври. Това научи "Капитал" от три свои източника, като от централната банка не потвърдиха информацията, а само обясниха, че въведеният от началото на 2016 г. отрицателен лихвен процент по свръхрезервите не е инструмент на паричната й политика и затова не се оповестява публично, а се комуникира директно с банките.

Въпреки това обяснение реално този процент влияе пряко на междубанковия пазар, а оттам и на всички лихвени нива в страната, както и на поведението на самите банки. Вследствие на решението вече се наблюдава понижение на индексите СОФИБИД и СОФИБОР, което може да окаже и пряко влияние върху кредити с плаващи лихви, вързани към тях.

Представители на банковия сектор казаха пред "Капитал", че намерението не е комуникирано с тях, осведомени са за взетото решение, като не е ясно защо се прави. Банкери определиха решението като "безсмислено движение". До момента БНБ следваше политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), като дори до началото на 2016 г. удържаше въвеждането на отрицателна лихва върху свръхрезервите на банките по сметки при нея. Икономическата логика предполага свалянето на лихвата да стимулира банките да кредитират или да управляват по-активно ликвидността си в търсене на доходност. Според банкери обаче основният ефект ще е изтичане на депозити от държавата.

Нежно заобикаляне

В коментарите на банкери по отношение на ефектите беше направена аналогия между тази стъпка на централната и въвеждането на данъчна ставка върху доходите от лихви по срочни депозити от финансовия министър Симеон Дянков преди няколко години.

От разговорите с представители на сектора стана ясно, че банките ще опитат да намерят начин новата такса да не им струва много или дори нищо. Това ще бъде възможно най-вече за банките, които са част от международни финансови групи с поделения в различни страни в ЕС. Банките в еврозоната могат да депозират свръхрезервите си в ЕЦБ при 0.4% и изтичането на ликвидност ще бъде именно по тази линия. Поделенията тук вероятно ще трансферират средства към други дъщерни структури в групата, като не е задължително това да е централата. Така, ако тук лихвата е -0.6%, средства ще бъдат пренасочени извън страната, на места с лихва, например -0.41% или -0.42%.

По-различно стои ситуацията с банките, които не са част от международни групи и за които ще е по-трудно да избегнат новата цена и това може да ги стимулира по-активно да кредитират или да купуват ДЦК. Това обаче зависи и от нивото на техните свръхрезерви в БНБ.

Приглушен ефект

Предвид, че начисляването на лихва върху парите на банките, които те държат в БНБ над задължителните минимални резерви, е ценообразуващ фактор, банкери посочиха, че това ще се отрази и в търговската им политика по отношение на лихвите по депозити на корпоративни клиенти с по-големи суми, където вече има отрицателни стойности. Що се отнася до депозитите на физически лица, няма да се стигне до минусови лихви. Мнението им е и че на този етап това няма да има отражение върху лихвите по кредити за крайните клиенти от гледна точка на това, че СОФИБОР е един от компонентите при формирането на лихвите за крайните кредитополучатели. В ценообразуването участват и други фактори, посочиха банкери.

Логично е мярката да повлияе и на пазара на държавен дълг, като при новите емисии да има по-голямо търсене от страна на банките, което да свали доходността. Банкерите обаче не мислят че това ще започне да става самоцелно, а, както и досега, но в общия контекст на управление на ликвидността. Очакванията им са тази тенденция по отношение на лихвата по свръхрезервите да продължи около 12 месеца и след това ситуацията да се нормализира. В еврозоната също вече започва да назрява дебата за излизане от неортодоксалната политика на отрицателни лихви и изкупуване на ценни книжа от ЕЦБ.

Защо се прави

Свръхрезервите са средствата, които банките депозират в БНБ над минималните задължителни резерви, които тя изисква от тях - 10% от всички привлечени средства в страната и 5% от тези от чужбина. Образно казано, това е излишната ликвидност на банките - привлечени средства, които няма в какво да вложат в момента. Въпреки че през пролетта на 2015 г. ЕЦБ въведе отрицателна лихва, БНБ я последва чак в края на годината. Основната причина е, че при отрицателната доходност по всичко, в което по закон БНБ може да инвестира валутните резерви, това означаваше тя да инкасира загуби. Освен това и банките с централи в еврозоната можеха така да заобикалят мярката на ЕЦБ и да депозират излишната си ликвидност през българските си банки в БНБ.

От БНБ не дадоха обосновка за решението си, като само посочиха: "Лихвените проценти, прилагани по сметки в БНБ, включително по свръхрезервите на банките, не произтичат от решения, свързани с парична политика, а техният размер следва текущите пазарни лихвени равнища и следва да бъде съобразен със забраната за парично финансиране по чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз." В отговора на централната банка се казва още: "По гореизложените причини БНБ не обявява публично лихвата, съответно промените в тази лихва, прилагана по сметки в БНБ, включително по свръхрезервите на банките, а комуникира съответната информация директно с клиентите си, в конкретния случай - с кредитните институции, за които тези решения се отнасят и които самостоятелно вземат решения относно размера на поддържаните от тях свръхрезерви при БНБ."

За тази потайност обаче няма логична причина. Дори лихвата по свръхрезервите да не е инструмент на паричната, нейното влияние е значително и засяга косвено и широк кръг лица извън банките. А и ефектите от него бързо стават видими.

В последното издание на БНБ "Икономически преглед" се посочва, че към май 2017 г. превишението на поддържаните в БНБ средства от банките над изискуемия минимум на резервни активи по Наредба 21 възлиза среднодневно на 112.5% от задължителните минимални резерви. За сравнение, към края на миналата година превишението е било 89.8% от ЗМР. Към средата на годината свръхрезервите са около 7 млрд. лв., като се очаква с въвеждането на новата лихва по тях да се наблюдава понижение на нивото им. Дори и при тези нива обаче разликата 0.2 процентни пункта се превежда в едва 14 млн. лв. допълнителен разход за цялата банкова система, докато до август отчетената печалба е 913 млн. лв.

Източник: www.capital.bg