Министерството на финансите изненадващо обяви два аукциона за дългосрочни облигации след година и половина пауза

След година и половина отсъствие Министерството на финансите отново се завръща на пазара на дълг. В сряда БНБ ще проведе аукциони за две емисии дългосрочни облигации (ДЦК) с матуритет съответно 10.5 и 20 години. Всяка ще е с номинал по 200 млн. лв., а лихвените проценти по тях са 0.5 и 1.5, става ясно от съобщение на централната банка.

Защо сега

Решението е изненадващо по няколко причини – първо, България реално излезе от вътрешния дългов пазар почти година и половина. Последният проведен аукцион беше през януари миналата година и той беше за 25-годишни ДЦК, но тогава всички поръчки бяха отхвърлени заради поискана висока доходност от пазарните участници. Липсата на нови емисии се обяснява с големите излишъци в бюджета, което пък дава коз на правителството да си позволи да отхвърля поръчки с висока доходност. Но пък и повдига въпроса защо има нужда от нов дълг в момента при такова голямо преизпълнение на бюджета.

Второ, решението идва, без да е обявено в емисионния календар за месеца. Такъв не е обявяван от януари 2018 г. Традиционно в своята годишна емисионна политика правителството залага определен таван на емисии, но това не означава, че такива ще бъдат пласирани. Освен това обичайно обявленията за предстоящ аукцион се публикуваха от БНБ седмица по-рано, докато сега поканата е от понеделник следобед за сряда. Донякъде изненадващ е и фактът, че на вътрешния пазар рядко се е случвало да се емитират две емисии в един ден, и то в толкова големи обеми, още повече да се прави в слабия летен сезон. Последно такова струпване имаше през 2014 г., когато имаше дефицит и трябваше да се оказва подкрепа на Фонда за гарантиране на влоговете след фалита на КТБ. От Министерството на финансите засега отказаха коментар за целта на емисиите.

"Аукционите определено са изненада с оглед на липсата на такива от 2017 г. насам, като таймингът и причините могат да се търсят единствено в изключително благоприятните лихвени условия на международните дългови пазари в момента и огромната ликвидност на местните банки и инвеститори и нуждата тя да бъде пласирана някъде (алтернативата е -0.60% – лихвата, която БНБ плаща за свръхрезервите на банките – бел. ред.). Липсата на дългосрочен референтен лихвен процент по критериите за конвергентност през последната година и половина с оглед кандидатурата на страната за ERM2 също може да бъде логична причина. Огромният фискален резерв и отличното изпълнение на бюджета към момента обаче не предполагаха, че МФ ще прибегне до нови емисии през 2019 г.", коментира пред "Капитал" Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток".

Изгодни условия

Лихвата по новите облигации за 10.5 години е значително по-ниска от тези, които бяха емитирани за последно преди две години – тогава купонът беше 1.95%, а сега е 0.5%. По отношение на 20-годишните няма аналогична база за сравнение на вътрешния пазар, но 25-годишните, които държавата предложи през януари 2018 г. бяха с лихва 2%. Книжа с 20-годишен матуритет има по външния дълг, но те са емитирани през 2015 г. и реално срочността им вече е по-кратка. Обявеният годишен лихвен процент обаче е само индикативен показател, като реалната доходност по книжата ще се определи в зависимост от търсенето на аукциона.

"Условията изглеждат справедливи и пазарни с оглед на нивата по външната еврооблигационна крива по българския дълг и нивата, на които емитират държави със сходен на нашия рисков и кредитен профил. За съжаление не можем да вземем като референтни някакви нива по вътрешния пазар, тъй като той реално е много нисколиквиден, след като 2 години не бяха емитирани книжа", коментира още Търпанов. Той очаква интересът към аукционите да е солиден, тъй като местните банки и институционални инвеститори отдавна се оплакват, че няма емисии на местния пазар и тези аукциони би трябвало да са добра причина да реализират неинвестирана ликвидност. "Очаквам банките и пенсионните фондове да са по-активни на аукциона за 10.5- годишните ДЦК, а застрахователните компании - на по-дългия матуритет", каза още той.

България може да си позволи да поеме нов дълг, тъй като има едно от най-ниските съотношения спрямо БВП – 19.7% към края на април. Това е едно от най-ниските нива в ЕС, но с новите емисии темпът, с който намалява, ще се забави. Общо размерът на държавния дълг е 11.6 млрд. евро, като от него 2.53 млрд. са вътрешен, а 9.08 млрд. евро външен. Около 3.9 млрд. евро от външния – емитирани на глобалните пазари облигации, обаче реално също се държи от местни банки, пенсионни фондове и застрахователи. Намалението на държавния дълг за първите 4 месеца на 2019 г. е с около 600 млн. евро, като се дължи почти изцяло на падежиране на емисии и изплащане на заеми на вътрешния пазар.

Източник: www.capital.bg