теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Депозитите след КТБ


0 гласа1125 прочитания

Изплатените на клиентите на затворената банка гарантирани суми останаха в системата. И много от тях отново се насочиха към високите лихви

Кризата около Корпоративна търговска банка не е подкопала доверието в банковата система, но и продължилото близо половин година блокиране на парите на клиентите й не е премахнало апетит за високи лихви. Това са основните изводи, които се очертават от започналото на 4 декември изплащане на гарантираните влогове до 196 хил. лв. в банката, след като тя бе затворена през юни и лицензът й бе отнет в началото на ноември.

За седмица са обслужени близо 65 хил. клиенти, които са се разпоредили с 2.35 млрд. лв., или почти 2/3 от цялата сума, подлежаща на гаранция (виж графиката). Огромната част от парите остават в банковата система, като донякъде изненадващо изтеглените в брой количества са минимални. Според банкери голяма част от сумите остават в съответната от деветте институции, избрана да ги обслужва, като за различни банки те варират между 40 и 60%. Имало е и пренасочване към приеманите за най-стабилни институции със западни банки майки, но много клиенти тръгват отново към офертите за високи лихви и според представители на три от обслужващите банки има сериозен приток към институциите с българска собственост и най-вече към ПИБ и ЦКБ. "Склонността на хората въпреки всички развития през годината да избират високолихвени оферти определено ме изненада. Явно моралният риск от гаранцията на депозитите е твърде висок", коментира банкер.

С малко тегления и без много бързане

Въпреки опасенията от опашки пред клоновете на банките изплащането започна доста спокойно. Донякъде абсурдно единствената опашка на 4 декември е не пред някоя от обслужващите банки, а пред централата на самата затворена КТБ, където клиенти са били насочвани за допълнителни документи и удостоверения при проблеми с данните им, сменени лични карти и т.н.

Така, въпреки че за ден са обслужени 25 хил. клиенти, реално до напрежение не се стига. Това, както и фактът, че през следващите дни струпванията на клиенти допълнително намаляват, се оценява като изключително позитивно. Според банкер може да се очаква оттук нататък още по-голям дял от клиентите да останат в обслужващите ги банки, тъй като в първите дни логично са били най-притеснените и нетърпеливите вложители. Според него като цяло е имало тенденция клиентите да раздробяват депозитите си в няколко банки. "Хората видяха, че депозитната гаранция работи, но това забавяне от близо шест месеца да си получат парите ги направи по-предпазливи и ги накара да разпръскват парите си на повече места", обясни той.

Като много положително се оценява и че тегленията в брой са били минимални. От баланса на управление "Емисионно" се вижда, че Фондът за гарантиране на влоговете е изтеглил парите си от БНБ, дал ги е на банките и те са ги депозирали в БНБ (виж графиката). За да задоволи евентуални по-големи тегления в дните преди започване на изплащането, централната банка е увеличила предлагането на банкноти и монети с около 0.5 млрд. лв. спрямо края на ноември и те достигат около 11.3 млрд. лв. Явно те в голямата си част са останали неизползвани, като обаче по принцип заради празничното пазаруване декември е месец на повишено търсене на пари и БНБ традиционно повишава парите в обращение около седмица преди Коледа.

Друга интересна тенденция, която отчитат банкерите, е, че огромната част от парите при тях се влагат на срочни депозити. Това, че клиентите са склонни да заключат парите си за по-дълго, е обяснимо предвид, че очевидно основният двигател за тях остава високият доход. Но изборът на срочни депозити е ясен сигнал, че надеждите на други сектори като имотния и борсовия за по-големи парчета от средствата от КТБ може да се окажат свръхоптимистични.

С големи лихви и малки подсладители

Отключването на 3.6 млрд. лв. ресурс нормално отвори и конкуренцията между банките за него. Естествено деветте банки, обслужващи изплащането на гарантираните влогове, имат предимството през клоновете им физически да преминават клиенти, за които те да ползват всички похвати, за да ги задържат. Далеч не всички от тях обаче имат нужда от този относително скъп ресурс и затова и при повечето от тях не се наблюдават промени в лихвените бюлетини.

Същевременно обаче някои институции излязоха с агресивни промоции, очевидно насочени към привличане на клиентите на КТБ. Най-очевиден апетит към парите от КТБ показа Инвестбанк, която обяви удължено работно време на редица свои офиси в периода от 4 до 12 декември, като до края на месеца обяви и промоционални лихви за 3-, 6- и 12-месечни депозити. С предлаганите от нея 4.5% за нови или за досегашни клиенти, които увеличат сумата на падежирал депозит с минимум 25%, банката реално предлага най-високата доходност по годишен влог на пазара. А като нестандартна добавка има и по бутилка вино за клиентите.

Поне няколко банки целево са променяли и тарифи по такси. Например с промени в сила от 4 декември Пощенска банка временно до 31 март 2015 г. премахва таксите за откриване на разплащателна сметка. ЦКБ също премахва таксите за откриване на сметка за декември 2014 г. Те по принцип не са големи като размер - в рамките на няколко лева, като вероятно се търси предимно маркетингов ефект. А и откриването на една сметка в обслужващата банка според обявеното от Фонда за гарантиране на влоговете в България е безплатно, така че тези промени едва ли са имали голям ефект.

Друга серия промени са в таксите за преводи. Обслужването на клиентите на КТБ става по унифицирана тарифа, която предвижда по един безплатен междубанков превод през БИСЕРА (до 100 хил. лв.), като всеки следващ е по тарифата на банката. Единните изисквания обаче не казват нищо за вътрешнобанковите преводи и явно за да контрират безплатния превод към други банки, няколко институции са намалили или премахнали свои вътрешни такси. В този дух например ПИБ е намалила комисионите си за вътрешнобанкови преводи от началото на декември. Любопитно е, че още преди изплащането на гарантираните депозити в КТБ ПИБ е оттеглила обявената си промоция по 12-месечен свободен депозит, който правеше лихвата ефективно 4.1% годишно, и сега офертата й е за 3.57%.

Най-изгодните предложения за левови депозити след това на Инвестбанк, което след приспадането на 8% данък носи 4.12% лихвен доход, идват от БАКБ, Интернешънъл асет банк и ЦКБ (виж таблицата).

С много доверие и малко мисъл за риск

Преследването на офертите с най-високи лихви е донякъде обяснимо. Макар и със закъснение заради дългото тупане на топката, преди да се вземе решение за отнемане на лиценза на КТБ, държавата успешно влезе в ролята си на банков застраховател. Тя покри съзнателно и несъзнателно поетия риск от хиляди вложители в банката и без особени затруднения успя да финансира недостига на средства във Фонда за гарантиране на влоговете в България. Затова и логично повечето банкови клиенти игнорират или поне поставят на много заден план рисковете и се водят основно от обещаната висока доходност.

Сега вече натрупаните във ФГВБ за 15 години 2.1 млрд. лв. са изразходвани и дори в следващите няколко години той ще има да връща около 1.5 млрд. лв. заем от правителството. При това положение, от една страна, може да се очаква доверието в способностите на фонда да се справи с нови евентуални проблеми да е по-малко. От друга страна обаче, с подготвяните законови промени вече се премахва възможността клиентите на затворена банка да останат без достъп до парите си за такива продължителни периоди и дори проектът е България да въведе изключително кратък срок от седем дни, който европейската директива предвижда да стане задължителен чак от 2024 г. Това допълнително усилва моралния риск и за депозанти, и за банкери, и залага основите на нови подобни на КТБ потенциални капани за бюджетни милиарди.

Реално ползата от наличието на гаранция за депозитите - да тушира кратковременни и необосновани банкови паники, напълно се обезсилва, ако банковият надзор е неадекватен и позволява казуси като КТБ да стигнат до такива размери, че да се наложи да струват по 5% от БВП на страната. Затова и при липсата на възможност приетата в целия ЕС гаранция да се изключи в България единствената опция моралният риск да се намали е с качествен надзор, който да идентифицира проблемите рано и да ги обезврежда. А не да си заравя главата, докато бомбата не избухне от само себе си.

Източник: www.capital.bg

Сравнете всички оферти за срочни депозити