теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Дерат ни с 10 на сто дневна наказателна лихва по бързите кредити


0 гласа1357 прочитания

Дружествата начисляват допълнителни такси извън посочените в закона

С 10% лихва, или 20-30 лв. на ден, може да набъбне бързият кредит при просрочие. Тези такси може да надвишат в пъти стойността на самия заем. В много случаи именно те са причина изпадналите в нужда за пари хора да затъват още, обясниха за „Монитор” финансови анализатори в „Моите пари”. И уточниха, че кредиторът няма задължение тарифите да бъдат включени в годишния  процент на разходите (ГПР), защото тя има вероятностен  характер, т.е. може да се стигне до нея. Така наказа­телна лихва от 10% за просрочие се начислява на дневна база, а не на годишна. Част от проблема идва от нормативната уредба. Според финансови експерти има вратички в закона за потребителските кредити, от които се дружествата се възползват и злоупотребяват.  

Трудностите са причинени от факта, че в закона се сложи таван на годишния процент на разходите и не се направи разлика между него и лихва, което според финансовия анализатор Десислава Николова не е добре. В момента ГПР не може да надвишава 50% от сумата, което е непостижимо за самите небанковите дружества, посочи тя. Например при кредит от 250 лв. за един месец кредиторът трябва да вземе 8 лв. Това е непостижимо за дружествата, защото повечето хора, на които се дават заемите, са високорискови и не отговарят на изискванията на банките за потребителски кредити. За това компаниите започнаха да начисляват на допълнителни разходи и услуги, които не включват ГПР, заяви експерта. Тя е категорична, че по този начин условията за отпускане на бърз заем са станали още по-непрозрачни а хората не знаят както да гледат. Според нея обаче потребителите си мислят, че законът ги защитава, предоверяват се на нормативната база и не обръщат внимание. А от друга страна, самите дружества не описват подробно самите такси, коментираха финансови експерти.

Най-често бързите заеми се предпочитат, когато са нужни спешни пари на мига. Освен това се търсят от потребители, които не отговарят на изискванията на банките, въпреки че са наясно, че са по-скъпи. Друга причина е, че процедурите на банките при отпускане на кредити е по-тромава, макар че вече и те предлагат бързи продукти. Финансовите институции нямат интерес да се отпуснат евтино пари за няколко месеца, за тях е по-добре да се даде голяма сума, която да се изплаща редовно няколко години. За това може да се каже, че дружествата за бързи кредити допълват банковия пазар.

Експертите съветват, ако все пак решим да изтеглим бърз кредит, той да е за малка сума и кратък срок за погасяване. Най-добре времето за връщане на парите да е един месец. В противен случай заемът става много труден за обслужване.

Отпускат на пенсионери заеми до 5000 лв.

Пенсионери ще могат да получат кредит до 5000 лв. благодарение на нов кредитен продукт, предлаган от една от банките у нас. Максималният срок, за който може да се изтегли заемът, е 60 месеца, а специални промоционални условия са валидни до 31 юли 2016 г. Право на заем ще имат потребители, получили право на пенсия и са на възраст до 75 години в края на срока на кредита. Например ако пенсионер реши да вземе 3500 за 5 години, при годишна лихва 10,84% месечната му вноска ще е близо 72 лв. Освен това кредитополучателят ще трябва да плаща и месечна такса за обслужване от 1,79 лв., както и такса за одобрение от 67,5 лв.  

По данни на НОИ в България към края на 2015 г. пенсионерите наброяват над 2,178 млн. или 30% от общото население на страната. Затова банката предлага нов специален кредитен продукт, подходящ за тези клиенти.

Финансовата институция споделя, че по данни от вътрешно проучване сред най-честите причини тази възрастова група потребители да тегли кредит са битови нужди като подсигуряване на отопление за зимния период, подмяна на електроуреди и мебели. Заеми се търсят и за покриване на стари или текущи комунални задължения, ремонт на покрив или освежителен такъв на дома, специални събития и обучение на деца и внуци, както и при финансови затруднения на близки. По-рядко се теглят кредити за лечение на членове на семейството и рефинансиране на други кредити.
 
47 хиляди българи с депозити над 100 бона
 
Над 47 хил. български домакинства имат депозити в търговските банки за над 100 бона, въпреки ниските лихви по банковите влогове. Това показват изчисленията на „Монитор” на база последните публикувани данни на Българската народна банка (БНБ) към 31 март 2016 г.

Разбира се, бройката може да е по-малка, тъй като част от тях е вероятно да имат спестявания в повече от една банка.

Според статистиката броят на нашенците, които кътат суми над 100 хил. в родните трезори е нараснал с 313 само за последните 3 месеца. Спрямо март на миналата година техният брой се е увеличил с 3827.
Наблюдава се и драстично увеличение на броя на хората, които  притежават суми в размер от 10 хил. до 100 хил. лв.

Към края на март тази година те са общо 891 хил., а само 3 месеца по-рано са били с близо 10 хил. по-малко. 829 хил. пък е бил броят им през 2015 г.
Сънародниците ни, които имат до 10 бона в сметките са близо 2.5 млн. Тяхната численост обаче намалява спрямо края на миналата година, когато броят им е бил с 12 хил. повече.

От данните на централната банка става ясно още, че фирмите, които притежават суми над 100 хил. лв., намаляват. През тази година те са с 630 по-малко спрямо миналата, когато са били 23 252.

По отношение на кредитите над 100 бона се наблюдава лек спад. Само за 3 месеца броят им е намалял със 126. Общата изтеглена сума пък е близо 4 млрд. лв., 25 хил. пък е броят на заемите, изтеглени от търговци. През първото тримесечие те намаляват с 279.

Ако разгледаме всички депозити, ще стане ясно, че българинът има спестени средно по 4046 лв. в банките. От друга страна обаче задълженията ни към банките са близо 7000 лв. средно на домакинство (6945 лв.).

Само за една година броят на депозитните милионери е скочил със 72. 679 нашенци имат на влог над 1 млн. лв., като общата сума, която те държат в родните трезори, е 1.66 млрд. лв. Това прави средно по 2.45 млн. на човек. Само за първите 3 месеца на 2016 г. обаче броят на хората с милионни влогове е намалял с 1. В същото време депозантите с до 1000 лв. са 7.2 млн.
Общо те притежават в банките 984 млн. лв.

Така се оказва, че най-крупните вложители у нас, макар и само 679, имат с 680 млн. повече от всички българи с влогове до хилядарка.
Данните на БНБ показват още, че броят на кредитите за над 1 млн. лв., изтеглени от физически лица от януари до март на тази година, е 77. Изтеглената сума е 142 млн. лв. Броят им спрямо последното тримесечие на 2015 г. намалява с 10, а в сравнение с март 2014 г. - със 7.
 
Плащаме 436 лева повече за обединяване на стари борчове

В периода ноември 2015 – април 2016 г. е отчетен ръст на търсената средна сума при кредитите за обединяване на задължения. Увеличението е с 436 лв., или 8,19%, в сравнение с периода май – ноември 2015 г. Така средният размер на най-често търсената сума за консолидация достигна 5 761 лв. Броят на молбите за този финансов продукт е нараснал със 7%. Това показва второто издание на обзора „Потребителският кредит на българина”, изготвен от БНП Париба Лични финанси.

Отчетен е и ръст от 13,86% на заявените средни суми на кредитите за ремонт на дома и от 13,15% за употребявани коли. Друга тенденция, която се откроява в обзора, са повечето получени онлайн молби. Трите топпроекта, които българите са искали да финансират с потребителски заем в периода ноември 2015 – април 2016 г., са ремонт на дома, обединяване на задължения и пари в брой. Хората кандидатстват и за кредити за покупка на употребявани возила, лечение, покупка на обзавеждане и др.  а сума при кредитите за покупка на употребяван автомобил. Увеличението е до 5 404 лв. Слаб спад от 1,1% се наблюдава при молбите за пари в брой. В наблюдавания период те са със среден размер 3 168 лв.
 
Източник: www.monitor.bg

Сравнете всички оферти за бързи кредити от небанкови институции