След близо десетилетие на интензивно печатане на пари централните банки във водещите световни икономики, изглежда, най-накрая ще започнат очакваното затягане на паричните си политики.

Доколко обаче експанзивната парична политика, провеждана от финансовите регулатори, е изпълнила основната си цел да стимулира потреблението на компаниите и домакинствата остава под въпрос. Едно е сигурно - "лесният" достъп до пари чрез изкупуването на корпоративни облигации и ниските лихви стоят в основната на световния борсов оптимизъм и рекордно високите цени на акциите и облигациите. Редица икономисти и анализатори дори смятат, че това е създало съществени разминавания между номиналната и фундаменталната стойност на активите, генерирайки "балон" и създавайки реална опасност от нова рецесия.

Като причина за прекратяването на паричните стимули обаче централните банкери посочват достигането на самоподдържащи се нива на икономически растеж. Изглежда че въпреки очевидното разминаване между реалните и желаните нива на инфлация във водещите световни икономики финансовите регулатори вярват, че икономиките вече са в достатъчно добро състояние, за да прогресират без необходимостта от парични стимули. С оглед на това самия процес по затягане на паричната политика ще бъде предизвикателство, докато паричните регулатори се опитват да предпазят икономиките си от прегряване при свиването на балансите си за трилиони долари. Допълнителен натиск върху икономическата атмосфера ще окаже и предстоящата смяна на ръководствата в някои от най-значимите финансови институции в света.

Америка и Европа

САЩ отново влязоха в ролята си на пионер, след като Федералният резерв направи първата крачка към свиването на балансите си от корпоративни облигации този октомври, като отказа да намери заместници на облигациите, достигащи матуритет през месеца. Намеренията на Фед са затягането на паричната политика да се извърши по естествен път от само себе си, като се ускорява постепенно. Очаква се до октомври 2018 г. облигации на стойност 50 млрд. долара месечно да достигат своя матуритет. Процесът, започнал под ръководството на Джанет Йелън, обаче ще трябва да бъде надзираван вероятно от Джером Пауъл, след като мандата на Йелън изтече през февруари.

Европейската централна банка също се подготвя за затягане на паричната си политика. Президентът на институцията Марио Драги, получил прозвището Магьосника на еврото (поради особено високата волатилност, придружаваща публичните му изяви), обяви готовността на регулатора да прекрати програмата на банката за изкупуване на активи през септември 2018 г. Дотогава обаче ЕЦБ ще продължи да налива пари в икономиката на еврозоната, въпреки че от януари това ще се случва два пъти по-бавно, или с 30 млрд. евро месечно (при 60 млрд. евро досега). При всичко това изгледи за повишаване на основния лихвен процент няма.

Азия

Гуверньорът на Централната банка на Япония Харухико Курода и съветът към регулатора са най-изостанали по отношение на затягането на паричната политика, докато планират да поддържат стимулите, докато инфлацията в страната се покачи над 2%. Това е амбициозна цел с оглед на факта, че малцина считат това за постижима цел в близките години. Идеите на Курода, революционализирали банката, обаче намират все повече критици, според които провежданата от Курода и премиера Шиндзо Абе политика е довела до нечувано високи нива на публичен дълг в страната.
Подобна е и ситуацията в Китай, където финансовите регулатори планират да увеличат усилията си в посока нормализирането на рекордните натрупвания на дълг в китайската финансова система след глобалната криза. По време на октомврийското заседание на ръководството на комунистическата партия президентът Си Дзинпин отново подчерта, че намаляването на финансовия риск за страната ще бъде един от основните му приоритети.

Източник: www.capital.bg