Доц. д-р Огнян Буюклиев от Института по аграрна икономика пред Агенция „Фокус”.

Фокус: Г-н Буюклиев, каква е оценката ви за управлението на аграрния сектор от новия екип на Министерството на земеделието и храните за изминалите осем месеца?

Огнян Буюклиев: Трудно ми да дам цялостна оценка, но наследството е изключително тежко. Дори имам чувството, че обществото не си дава реална сметка за това наследство – един напълно разрушен отрасъл от българската икономика, корупция, негодна администрация до голяма степен. Това, което се опитва да прави министър Мирослав Найденов, обществото може само да адмирира – това е личното ми мнение като експерт. Но ще ви дам само една илюстрация. В течение на осем години от 2001 до 2008 г. българските млекопроизводители произвеждат мляко, чиято себестойност надхвърля с 20 % изкупната цена и през този период не бяха взети никакви мерки. През последните 3-4 години повечето млекопроизводители бяха по-често в София (бел. ред. на протести), отколкото във фермите си и това не бе случайно. На практика от 2007 г. България е нетен вносител на мляко. И когато българинът си купува в момента кисело мляко или пък прясно мляко, сирене и български кашкавал, трябва да е наясно, че вътре има 60 % унгарско, австрийско и т.н. вносни млека под формата на млечен концентрат, сухо мляко, суха суроватка и др. заместители на мляко. Ние внасяме повече, отколкото произвеждаме. 60 % от млякото в България е вносно.

Ако преди десет години спокойно говорихме, че отрасълът е пред катастрофа, сега спокойно можем да кажем, че той е катастрофирал. На практика българското земеделие няма нищо общо с това, което ние си мислим. Ако от млякото отидем към плодовете и зеленчуците, там е още по-страшно. 80 % от плодовете и зеленчуците, които консумираме, са внос. България до преди 20 години произвеждаше полски домати от порядъка на четири-пет пъти повече отколкото самата тя консумираше.

Фокус: Какво може да се направи оттук насетне, какви трябва са идеите и целите за реформа?

Огнян Буюклиев: Трябва първо да видим какви са европейските тенденции. Големият ни шанс и възможност да излезем от тази криза е това, че сме пълноправен член на Европейския съюз и имаме партньори. Имаме изключително много средства, които можем да усвоим. За съжаление от 2007 г. – вече четвърта година нищо не можахме да усвоим с изключение на тези пари, които влизат под формата на първия стълб на Общата селскостопанска политика – преките плащания на дка. Програмата за развитие на селските райони, която е много интересна и дава голям хоризонт за българското земеделие, там наистина е тяхното място и доколкото разбирам, това ръководство натам се е насочило. Тези програми обаче не са лесни, има нужда от експертен и административен потенциал, който доколкото разбирам, за осем месеца – едвам-едвам сега успява да го създадат.

Кой са проблемите? Аз бих започнал от качеството на храните. Ние трябва да видим какви са перспективите за българското земеделие на международните пазари. Дали да произвеждаме високо интензивни култури от типа на пшеница – такива, които не изискат ръчен труд, но с висока степен механизация. Или трябва да отидем към традиционния български продукт – това са плодовете и зеленчуците, овчето мляко, агнешкото месо, продуктите на базата на тези суровини, преработени вече с добавена стойност, качественото българско сирене – бялото саламурено. Това е голям, национален въпрос и е на национална стратегия и трябва да се отговори на него един път завинаги какъв тип земеделие ще изграждаме.

Фокус: Какъв трябва да е?

Огнян Буюклиев: Трябва да произвеждаме традиционни български храни, които имат висока добавена стойност и които се котират и се търсят на международните пазари. Ако говорим например за тютюна – става дума за производството на уникалните ориенталски тютюневи сортове, които основно се отглеждат в планината и са с много високо качество. Те са нещо като подправката в цигарите. Независимо, че в пъти се сви световното производство на цигари в света, някъде от порядъка на 30 млн. тона, за българския тютюн, произведен в района на Родопите, винаги ще има пазар. Обществото в момента не е наясно, че тютюните у нас са два вида. Едните са ориенталските тютюни, а другите са широколистните, които се произвеждат на полето. Технологиите за производство на двата вида тютюни са съвсем различни. Отглеждането на широколистен тютюн е сходно с това на пшеницата –използва се земеделска техника, засяват се много декари. Докато ориенталските тютюни се отглеждат в планинските райони много трудно и технологията на производство е 100 % ръчен труд. Нито една страна в света не субсидира пряко производството на широколистни тютюни (това специално съм го проверил), защото на международния пазар е пълно с качествени широколистни тютюни, които са с 20-30 % по-евтини от българските.

Фокус: И затова трябва да се субсидира ориенталския тютюн, така ли?

Огнян Буюклиев: В много от случаите хората, които го произвеждат, нямат друг поминък. За ориенталските тютюни (сортовете „Басми” и „Каба Кулак”), които се отглеждат у нас, винаги ще има пазар. Именно заради това те би трябвало да се субсидират. Ориенталските тютюни при всички случаи ще се запазят у нас, защото има търсене и хората трябва да бъдат подпомагани.

Фокус: Депутати от ГЕРБ предлагат промени в Закона за ползването и собствеността на земеделските земи. Идеята е да бъде върнато ограничението, ако собственик реши да продава земя, той да я предложи първо на този, който я обработва.

Огнян Буюклиев: С това много се спекулираше преди, а всъщност няма нищо страшно.

Фокус: Да, но собствениците и арендаторите са на две противоположни позиции, кой според вас е прав?

Огнян Буюклиев: Това е така, защото имат различни интереси. Става въпрос за един срок от 30 дни, който собственикът трябва да заяви, че иска да продава земята си на ползвателя, който трябва да му отговори. Не виждам нищо страшно в това, че 30 дена ще почакаш. И ако този човек в рамките на тези 30 дни не може да се споразумее, след 30-тия ден ще е свободен да продава на когото си иска. Това е с цел да може да се извършва комасация. Това са меки мерки, които подпомагат комасацията, тях ги има и в Европа. По-страшно би било да се тръгне към въвеждането на данък върху земята, чувал съм такива идеи от отделни представители на управляващата партия. Но това са неофициални идеи. Ако зависеше от мен, аз бих защитил средния фермер, например със стадо от 200 овце или с крави на паша в полупланински райони, защото той произвежда качествените продукти. Там наистина няма средства, най-малко проекти са реализирани по ПРСР. София вече е голяма европейска столица, а ние не консумираме свежо мляко, което е най-скъпият продукт и земеделието около София трябва да бъде насочено към такова производство. Млечен продукт с висока стойност около Лондон е точно мляко, което преди 12 часа е издоено и се знае, че това животно се отглежда при екологични условия. Ние нямаме потребителска култура за такива неща. Има нужда от такива мерки, които да подпомогнат точно този тип земеделско производство на такива продукти. Има нужда от създаване на локални пазари. Това е европейската политика в момента. Локален пазар е не да транспортираш млякото от Добрич до София, да го смесваш с подобрители, със сухо мляко и да правиш разни млечни продукти, в който няма нищо живо, а да произвеждаш продукти с традиционни български закваски.

Фокус: Защо потребителската култура е толкова ниска – защото е беден или защото не е наясно какво се съдържа в тези евтини продукти?

Огнян Буюклиев: Грешка е, ако не бъде създадена агенция за храните, която не бе направена заради липсата на средства в условията на финансова криза. Но ние сме поели ангажимент към ЕС да създадем контролен орган за качеството на храните. От там трябваше да се тръгне – от храните, от културата на потребление. Вярна е тезата за бедния българин, но в София не живеят най-бедните българи. Между другото се оказва, че бедният българин яде по-качествена храна, отколкото богатия. Качествената храна е в полупазарните стопанства. Хората от София са забравили вкуса на истинските български продукти. А там, където са по-бедни хората, те сами си ги произвеждат.

Фокус: Не са ли прекалено силни преработвателите на пазара – те внасят сухо мляко и палмово масло и правят евтини продукти?

Огнян Буюклиев: Да. Затова има нужда от агенция по храните. Европейското законодателство обаче им дава право на преработвателите да произвеждат от какво искат, но да има т. нар. контрола, където се описва технологията на производството на даден продукт. Тази контрола се заверява, но след това трябва да има орган, който ежемесечно на определен период да проверява. И ако той е написал на опаковката, че продуктът е произведе от свежо мляко от района на някоя планина, а в същото време е най-големият вносител на млечен концентрат от Унгария, той трябва да бъде разобличен. Това е нещо, което за момента МЗХ не може явно да направи.

Фокус: Последната информация е, че пари за такава агенция ще се намерят след преструктуриране на някои служби в МЗХ.

Огнян Буюклиев: Би трябвало да стане така. Аз бих започнал само от това. В министерството по време на предходното правителство, очевидно там бяха само лобисти на преработвателите и не случайно приеха закона, но не създадоха агенция. Имаше пари да бъде създадена, но това не беше направено. Сега случаят е друг – от 8-9 месеца наистина няма пари, защото това е все пак една административна структура, макар че не става дума толкова за пари, защото може да се използва преструктурирането.

Фокус: А за да е ефективна тази агенция, какво според вас трябва да прави?

Огнян Буюклиев: Тя, от една страна трябва да контролира безопасността на храните, а другата, според мен по-важна задача, е да следи за качеството на храните. Качеството се контролира като се знае целия път на използваните в продукта суровини – от полето до масата. Много е важно това да бъде записано на етикета.

Фокус: Кой ще ограмоти хората и да им каже, че например – трябва да четат етикетите?

Огнян Буюклиев: Държавата. Ако министерството отдели средства и тръгне наистина да ограмотява хората, те наистина ще тръгнат да търсят качествена храна – тези, които имат разбира се възможност, защото аз разбирам пенсионера със 100 лв. пенсия ще му е трудно. Но това би било пряка помощ – от една страна – ограмотяваш хората, а от друга – оказваш пряка помощ на своя производител. Аз мога много да ви говоря – че например нашата бира е качествена, но в същото време, ако отворите справочника на НСИ, че видите, че няма нито един дка пивоварен ечемик. Всичко е внос. Няма и един дка хмел в България да се произвежда. Министерството може да помогне чрез преработвателите – да започнат да купуват наша суровина. Ето от такива действия има нужда българското земеделие, които не са и свързани толкова с пари.

Имаме нужда от ограмотяване, за да може българинът да търси качественото мляко, качествени продукти, а те са с български суровини.

Фокус: Очевидно е, че не сме конкурентоспособни в земеделието, а иначе имаме потенциал, какво трябва да се направи по този въпрос?

Огнян Буюклиев: България има невероятен потенциал да произвежда качествени храни и винаги го е правила. Това почти винаги е било сърцевината на българската икономика. Затова говорим днес за катастрофа, ние имаме все още пустеещи земи от порядъка 35 % от земята. След войните от миналия век, преди Първата световна, не сме имали нито един дка пустееща земя, при положение, че е нямало трактори и мъжете са били на фронта и въпреки това сме произвеждали земеделска продукция. Така че това, което се случи през тези 20 години у нас, няма аналог в бившите социалистически страни. Навсякъде имаше поземлена реформа, реституция на земеделските земи, преструктуриране, но никъде не се стигна до разрушаване на отрасъла, включително и нашата северна съседка Румъния. Ние внасяме агнешко месо от Румъния. Въпреки че изнасяме в същото време за Италия, но внасяме, защото не може да се организира изкупуването му у нас. Има много неща, които могат да се направят. Много хора казват, че земеделието не е секторът, който ще изведе икономиката на една страна напред, но аз смятам, че без неговото развитие, няма как да тръгне една икономика напред. Ако погледнем – и Китай, и Япония започна реформата с развитието на земеделието си, а агрореформа.

Фокус: Каква трябва да е тази интервенция, че да стане по-ефективно българското земеделие?

Огнян Буюклиев: Традиционни храни – това е. Трябва да се върнем към традиционното земеделие и към това, което се търси на пазарите, към добавена стойност. Да отглеждаме не просто жито, а то да послужи за фураж, да има за животновъдството, но и за износ.

Фокус: Субсидиите от Европа не разглезиха ли някои от производителите?

Огнян Буюклиев:
Тази субсидии са много важни, но те отиват при крупните арендатори, но не и при малките и при средните. Същото се отнася и за проектите по ПРСР. А това е проблем. Така не можаха да се развият тези производства, за които ви говоря. Субсидиите са до 2013 г. В момента в ЕС въври много широка дискусия и през 2013 г. на-вероятно няма да има субсидия на дка. А ако има, да има ограничения. Ще има най-вероятно субсидиране на стопанства. По-лесно е на дка да получаваш, но се върви към субсидия на стопанство.

Но все пак европейските пари имат някакъв ефект – има нови машини. Много пари влязоха в преработвателната промишленост, която се модернизира, но работи със суровина, която не е българска и това на практика унищожава земеделието ни.

Автор: Галина ДИМОВА, агенция Фокус