Фондът за гарантиране на влоговете ще вземе заем от чужди банки, а ниската лихва ще се осигури от правителствена гаранция до 1.75 млрд. лв.

Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) води разговори с международни банки за нов заем, с който да върне предсрочно част или всички средства, отпуснати от правителството за изплащане на гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ). Това обяви председателят на фонда Радослав Миленков след срещата си с финансовия министър Владислав Горанов и ръководителите на банките, обслужващи изплащането на гарантираните влогове. Държавният заем е до 2 млрд. лв., но реално парите, взети от бюджета са по-малко, тъй като във фонда имаше 2.1 млрд. лв., а за гарантираните депозити бяха нужни около 3.6 млрд. лв.

За да може да се кредитира успешно и на по-добри лихви, правителството предвижда да даде на фонда държавни гаранции до размера, записан в бюджета – около 1.75 млрд. лв. Ефектът от операцията ще е по-скоро положителен за държавата и данъкоплатците - единият вариант е с парите да се попълни фискалния резерв. Другият е с тях да се намали дълга, който държавата ще трябва да поеме през тази година, от което и ще се спестят и разходи за бюджета. Фондът за влоговете пък ще има възможност да договори по-изгодни лихви за новия заем, спрямо сегашния, по който плаща 2.95% за 5 години и половина.

Разговори в ход


"Разговорите с финансовите институции вече са в ход. Част от правителствения заем ще бъде рефинансиран и парите на данъкоплатците ще бъдат върнати", обясни Миленков. На този етап той отказа да коментира с кои банки се преговаря. В Закона за държавния бюджет за 2015 г. обаче е записано, че "в рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции на фонда по заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в общ размер до 400 млн. евро и по заеми от други външни кредитори в общ размер до 500 млн. евро при условие за последваща ратификация от парламента". Финансовият министър каза, че ако фондът все пак успее да набере средствата, без да се възползва от държавната гаранция, той е свободен да го направи. Горанов обаче е на мнение, че е по-добре да се използва тази гаранция, за да е сигурно, че операцията ще е успешна, и за да се получи финансиране на по-ниски лихви.

Министерският съвет одобри до 2 млрд. лв. държавен заем за ФГВБ и той беше отпуснат в началото на декември 2014 г., за да се покрие недостигът при изплащането на гарантираните депозити в КТБ. Заемът е за срок от 5.5 години с фиксиран лихвен процент от 2.95% и с възможност за усвояване на части. Веднъж годишно (на 15 април) фондът ще прави лихвени плащания към правителството, като погасяването е до 15 април 2020 г. Включена е и опцията за предсрочно погасяване – изцяло или частично, в зависимост от постъпленията във фонда.

Радослав Миленков обясни още, че фондът води разговори с международни финансови институции за осигуряване на стендбай кредитни линии, които да бъдат използвани в случай на нужда. Това са средства, които биха могли да се вземат бързо, ако се наложи фондът да се намесва повторно при евентуална необходимост от изплащане на гарантирани депозити в други банки.

Правителственият дълг

Финансовият министър съобщи, че на този етап не смята да променя емисионния календар за 2015 г., което означава, че парите, които фондът ще върне, трябва да отидат във фискалния резерв. За тази година е планирано да се изтеглят 6.9 млрд. лв. от външните пазари и 950 млн. лв. от вътрешния.

"Ако все пак се прецени в хода на годината, че поради целесъобразност не е необходимо правителството да взима целия предвиден дълг, може да преоценим емисионната си политика. Но към настоящия момент не смятаме да правим това", каза Горанов.

Горанов коментира и плана на правителството да набере от външните пазари до 6.9 млрд. лв. "Най-подходящият период за емисия е в началото на годината, когато пазарите са относително по-ликвидни", обяви министърът. Той обясни още, че вероятно една част от планираната външна емисия ще бъде направена в първата половина на годината, другата – през есента на 2015 г. "Мисля, че на този етап стоим добре. Достатъчно ликвидни са както външните пазари, така и правителството, затова няма необходимост от спешни действия", каза Горанов.

Министърът е на мнение, че няма да има особен проблем, ако се окаже, че лицензът на КТБ е бил отнет неправомерно. Ако Върховният административен съд реши, че лицензът е отнет неправилно, тогава отстранените мениджъри ще се върнат и КТБ ще започне да работи като нормална банка. "Моята оценка е, че надзорът не се е справил, щом се е стигнало дотук", смята Горанов.

Източник: www.capital.bg

Сравнете всички оферти за срочни депозити