Автор: Гергана Михайлова, DarikFinance.bg

Част от държавния резерв може да носи доходност ако бъде блокиран в банкови депозити. Идеята огласи днес финансовият министър Симеон Дянков, което бе повод да огледаме плюсовете и минусите й с икономисти. Според Лъчезар Богданов от Индъстри Уоч влагането в депозити не е нова практика, но не е и доказала се като ефективна за страната ни. По своята същност това противоречи на политиката по поддържане на фискален резерв, поражда техническо противоречие с факта, че сме държава във валутен борд и не на последно място, крие политически рискове.

Как приемате идеята част от фискалния резерв да бъде инвестиран в депозити?

Това е принципно лоша идея, тъй като смисълът на фискалният резерв е правителството да разполага с него. Да има абсолютната сигурност, че има ресурс и в моменти на много тежки шокове за българската икономика, да може да го използва. Така че ако правителството смята, че ще има проблем в икономиката на страната, е безсмислено да се слагат пари на депозит.

Наред с това, ако искаш такъв буфер, то той трябва да е извън страната. Да направим аналогия със застраховката – искаш да си застраховаш фирмените автомобили. Не можеш да ги застраховаш в собствената си компания. В този смисъл трябва да се изнесе риска навън, да се сподели. Малките икономики имат резерви в чужда валута, в чужди банки, в злато. Но да имаш резерви в собствена валута и то в собствени банки, при това свързани с основния риск, това е аргумент против идеята на Дянков.

Изключвам чисто техническите проблеми, които водят натам, че правителството на практика ще започне да провежда активна монетарна политика. Нали имаме борд, Централната банка не може да се меси в паричното предлагане. Да, но когато правителстовото изсипе няколко милиарда, даде ги на банките и предложи по този начин паричен ресурс, се проявява едно вътрешно противоречие.

Съвсем не на последно място, идеята поражда известен конфликт на интереси. Кой ще решава в кои банки да бъдат оставени средствата на депозит? Как ще става това? Дали ще бъде извършвано абсолютно обективно? Както и да се реализира, това е обществена поръчка, в която решенията винаги се вземат от политици. Как като общество да им дадем пълен вот на доверие?  В дългосрочен план те могат и да сбъркат, да се окаже, че имат други интереси.

Ето защо аз винаги съм бил защитник на консервативно управление на публичните финанси.

При какви обстоятелства би било оправдано да се насочат средства от резерва в депозити? Дянков цитира, че едва ли не по този начин хазната е ощетена с милиарди лева като пропуснати ползи от лихва?

Ако няма риск от шокове, тогава това евентуално би било приемливо да се обмисли. Но ние няма как да знаем това. Защо според вас хората продължават да си държат парите в евро, а не в лева? Явно не всички вярват на 100% че нещата ще бъдат стабилни.  Ако живеехме в тази хипотеза, защо тогава държим резерв?

Ако настъпят шокове в икономиката, то те ще засегнат именно здравето на банковата система. Помислете за какво би имало нужда българското правителство от резерв? Не е ли за ситуация в която, ако настане системна криза и трябва да се подкрепят социални политики? Или пък да има проблем с банковата система, който може да бъде предшестван от голям проблем в икономиката, лоши кредити, нестабилност в банковата система, хората ще решат, че нещо става с левовете им и тогава правителството се намесва и спасява положението.

А ти в този момент казваш - дай да сложим резерва в банки, където в същото това време са и потенциалните рискове. Как искаш да се предпазиш и в същия момент да сложиш парите там, където евентуално може да се прояви такъв риск?

Дянков изрично каза – част от резерва, не целият ...

Логиката важи по принцип. Колкто повече, толкова по-лошо. Тази идея не е добра и противоречи на идеята за трупане на фискален резерв. Ако няма нужда от резерва, да го похарчат! Ще поддържаме балансиран бюджет и при нужда ще теглим заеми.

Каква според Вас е логиката, която стои зад тази идея? Едва ли е случайно изтървана пред включените репортерски микрофони...

Дянков според мен пробва идеи и търси да види как евентуално биха се възприели от обществото и от икономистите. Всъщност тя въобще не е нова като идея и практика. През 2005 година подобна стъпка направи и Милен Велчев, като тогава идеята на финансистите бе да се раздвижи кредитирането. И тогава обаче ефектът не беше особено видим.

Възможно ли е това да влоши отношенията на страната ни с международните финансови институции? Все пак сме във валутен борд.

Не оставам с впечатлението, че някой е разтревожен за това. Заприличва ми на ситуацията - колкото повече се проваляш, толкова повече пари да ти дадат после.