Автор: DarikFinance.bg

След като в предишния си брой списание Economist публикува обширен анализ, според който държавите в Източна Европа са окачествени като гуляещи, чиято сметка трябва да плати Запада, за да не ги повлече, в днешното си издание продължава темата.

В нея се казва, че икономическата криза все още се развива в посткомунистическия свят и че на фона на основните опасения за работното място и спестяванията има и други безпокойства – по-незначителни, но по-отровни.

Най-голямото от тях, според изданието, е възмущението от пренебрежението и неосведомеността на външния свят. Как може западните коментатори да слагат под общ знаменател Словения и Таджикистан като “бивши комунистически страни”? Защо хората смесват стабилните обществени финанси в Полша с катастрофалните в Украйна? Защо икономичните чехи с тяхната стабилна банкова система присъстват заедно с разточителните унгарци? Защо никой няма в страните морално или политическо доверие за това, което са постигнали. Ако някоя западна страна бъде изложена на подобна шокираща регулация, като например Латвия, тя може да очаква политически катаклизъм, пише изданието.

Дори тези политически протести, които бликнаха, бяха до голяма степен преувеличени. Определено има причини, а някой може да каже, че това е и отговорност, за обществеността в Латвия, Литва, България и други страни да се чувстват недоволни от политиците, които го доведоха до подобна бъркотия. Но не е ли това политическа свобода?

На върха идва чувството за изоставеност. Болезнено изкатерили се към западните клубове след пет десетилетия на комунистическо робства, мнозинството от напредналите бивши комунистически страни сега чувстват снизходително отношение, гласи днешната публикация.

Тя идва след седмица, в която централните банкери на шест "посткомунистически държави, написаха в писмо, че не е редно чуждите инвеститори да гледат на региона като цяло. Или както каза вчера по време на инвестиционен форум шефът на БНБ Иван Искров  - Практиката да се правят заключения за състоянието на целия регион, който включва държави с различни икономически характеристики, е все едно да се сравняват домати и краставици. И двете са зеленчуци, но с големи разлики между тях. Много е важно, когато някой говори за процеса на приспособяване на икономиките на Централна и Източна Европа, да се опита да разграничи и да разбере слабостите и предимствата на всяка страна.