теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

ЕК към България: Обърнете повече внимание на прането на пари и корупцията


0 гласа496 прочитания

В специфичните си препоръки към всяка държава от тази година Брюксел разглежда и нуждата от инвестиции

След като в своя последен годишен преглед Европейската комисия (ЕК) за първи път критикува България за недостатъчно мерки срещу прането на пари, сега осигуряването на ефективен надзор и прилагането на европейските правила в тази област намират място в специфичните препоръки към страната. Докладите по държави се изготвят всяка година в рамките на Европейския семестър и съдържат конкретни насоки за икономическата политика на всяка страна членка през следващите 12 месеца.

Препоръките са в няколко области – финансов сектор, пазар на труда, публични финанси и политика спрямо инвестициите

За България те са в няколко области – финансов сектор, пазар на труда, публични финанси и политика спрямо инвестициите. Последната препоръка се появява за първи път и под различна форма се намира в докладите на всички държави. Идеята на Брюксел е да се установи по-тясна връзка между европейските фондове и Европейския семестър и да може да се осигури механизъм за контрол на разходването на евросредствата. За България като една от най-слабо развитите държави в съюза палитрата от сектори, в които й се препоръчва да насочва инвестициите, е пределно широка.

Малка корекция и продължаващи критики

Според Брюксел "последните развития в банковия сектор показват, че е необходимо да се засили националният надзор върху международните финансови транзакции и да се гарантира ефективното прилагане на рамката срещу изпирането на пари". Според източници от ЕК тази забележка се отнася за казуси като този с преводи от венецуелската държавна Petróleos de Venezuela по сметка на адвокат в българската Инвестбанк. По случая започна разследване, но все още няма обявен какъвто и да е резултат. България не е уникална с такава препоръка, като множеството скандали с пране на пари в по-периферни и нови членки (балтийските държави, Кипър и Малта), но и стигащи до банки в стари членки като Дания и Германия, изведоха темата напред в дневния ред на европейските институции.

Брюксел обръща внимание и че българските власти все още не са приели всички евродирективи и правила, свързани с противодействието на прането на пари. Изпълнението на това условие е и един от ангажиментите, които България пое във връзка с искането за присъединяване към т.нар. чакалня на еврото (механизмът ERM II). "Трябва да се обърне по-голямо внимание на риска от корупция, тъй като това е предикатно престъпление срещу изпирането на пари. Българските власти ще трябва да покажат конкретни резултати и окончателни решения по дела за корупция по високите етажи, се посочва в доклада за България.

Слабият напредък в тази област беше изтъкнат и в публикувания през пролетта доклад, който оценява напредъка на България в конкретни области. Там се посочваше, че две трети от докладите за съмнителни сделки, изпратени от банки и небанкови институции към звеното за финансово разузнаване, касаят местни видни политически личности, но по тези случаи правоприлагащите органи не са предприели подходящи последващи действия.

Впоследствие стана ясно, че ЕК е публикувала коригендум на документа, в който изразът "две трети" се заменя с "определен брой". Източници от ЕК твърдят, че са направили поправката, защото комисията е ползвала доклад с данни от 2015 г., т.е. може да се спори доколко те са актуални. Наличието на прането на пари в конкретните препоръки може да се чете като послание, че макар текстът на забележката да е коригиран, духът й остава и България все още има какво да направи в тази област. 

Къде с тази корупция в Шенген

Друга сфера, в която страната традиционно търпи критики, е борбата с корупцията. В доклада със специфичните препоръки за страната ЕК посочва, че продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в България в рамките на Механизма за проверка (CVM). Затова и тези области не са обхванати в конкретните препоръки, но напредъкът по тях е от значение за подобряване на бизнес средата в страната.

В същия ден на българска почва премиерът Бойко Борисов се срещна с холандския външен министър Стеф Блок. От изказванията след това стана ясно, че Холандия продължава да е срещу приемането на България в шенгенското пространство заради корупцията и трафика на хората. Блок в прав текст заяви: "Бяха ми показани многобройни снимки за охраната на границата, но има още една част и тя е как се справяте с корупцията и какъв е подходът към трафика на хора, и мисля, че има нужда от допълнителен напредък."

Специфичните препоръки са по-скоро политически инструмент. Теоретично, ако страна членка не ги изпълнява, могат да й бъдат наложени санкции в размер на до 0.5% от БВП, макар този механизъм да е труден и досега никога реално да не е бил използван.

Четирите препоръки към България

1. Да подобри събирането на данъците чрез целенасочени мерки в области като данъците върху горивата и труда. Да модернизира корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемането и привеждането в действие на бъдещото законодателство.

2. Да гарантира стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора, насърчаване на адекватната оценка на активите, включително банковите обезпечения, и насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужваните заеми. Да гарантира ефективен надзор и прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари. Да укрепи небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане на основан на риска надзор, изпълнение на приетите наскоро насоки за оценка и осъществяване на надзор на групово равнище. Да изпълни предстоящата пътна карта за справяне с установените пропуски в нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност. Да насърчава стабилността на сектора на автомобилното застраховане чрез преодоляване на пазарните предизвикателства и оставащите структурни слабости.

3. Да насочи икономическата политика, свързана с инвестициите, към научните изследвания и иновациите, транспорта, по-специално към неговата устойчивост, водите, отпадъците и енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, като отчита регионалните различия и подобрява бизнес средата.

4. Да подобри пригодността за заетост чрез засилване на уменията, включително на цифровите умения. Да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение. Да предприеме мерки за социално приобщаване чрез подобряване на достъпа до интегрирани социални услуги и услуги по заетостта и по-ефективно подпомагане на минималните доходи. Да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.

Източник: www.capital.bg
Свързани теми
Свързани ключови думи