Федералният резерв на САЩ задава нов тон на парична политика

Борсовите индекси в САЩ чупят рекорд след рекорд, безработицата е на най-ниските си нива от 50 години, продажбите на дребно растат солидно. Но Федералният резерв е готов да намали лихвите в края на юли за първи път от десетилетие, защото е притеснен от рисковете за американската икономика. Това се случва при управлението на Доналд Тръмп - президентът, който настояваше за намаляване на лихвите от централната банка и вероятно ще получи това, което желае.

Парадоксът обаче е, че това ще стане не заради неговия натиск, а защото Фед се притеснява именно от водената от Тръмп икономическа политика. Централната банка смята, че търговската война на САЩ с Китай и други страни е навредила на фермерите, производителите и износителите, намалила е бизнес инвестициите и е забавила икономиката на САЩ. Световната пък се справя още по-зле на фона на влошената среда и на тесните връзки на редица страни с Китай. 

Какво се случи за седем месеца, че да накара Фед да промени на 180 градуса паричната си политика, след като през декември централните банкери виждаха няколко покачвания на лихвите през тази година? На пръв поглед икономиката на САЩ се развива добре на фона на глобалното забавяне. Бизнесът е положително настроен за следващите месеци въпреки опасенията за възможното отрицателно въздействие от търговското напрежение, става ясно от Бежовата книга на Федералния резерв (проучването е направено сред компании в началото на юли). В нея 12-те регионални банки на Фед съобщават, че икономическата активност през лятото нараства, макар и скромно.

В дългосрочен план обаче ситуацията е по-различна, а рисковете – по-големи. Именно това кара Фед да се приготви за действия, които може да предприеме най-рано на срещата на 30-31 юли. Затова и председателят Джером Пауъл гледа повече напред. "Става въпрос за нуждата от време за адаптиране на компаниите към промяната във веригите на доставки, митата, визите и другите проблеми, обяснява ситуацията CNBC. Пауъл е притеснен и от това, което икономистите обичат да наричат вътрешни или външни "шокове". Търговската война със сигурност е един от външните, който води до несигурност, а тя се отразява на бизнес доверието и инвестициите. 

Всичко това се допълва от важния факт, че американската икономика, която е на върха на цикъла си, започва да се забавя. "Дълговете в икономиката са много големи и лихвите тежат на бизнеса и домакинствата, което се вижда в постепенния спад на строителството и автомобилния сектор. По-скоро Федералният резерв се опитва да отложи рецесията след президентските избори", обяснява ситуацията пред "Капитал" Цветослав Цачев, главен анализатор на инвестиционната група "Елана".

Позицията на Фед и гласовете против 

Джером Пауъл няколко пъти обяви факторите, които се следят под лупа. Заедно с обичайните заподозрени - забавящата се световна икономика и търговската война, той обърна внимание на преговорите за тавана на американския дълг в Конгреса (сделката между Белия дом и Конгреса беше постигната във вторник), потенциален Brexit без сделка и неспособността на Фед да изпълни целта си от 2% инфлация, която се счита за здравословна в растяща икономика. Всеки от тях по отделно и всички в комплект са сериозна предпоставка за рискове и несигурност.

Позицията на Пауъл беше потвърдена от други членове на ръководството на централната банка. Президентът на Фед в Чикаго Чарлз Еванс в интервю за CNBC определя инфлацията като основно притеснение. Това го прави отворен за две намаления на лихвите до края на годината, но според него това няма да е достатъчно централната банка да постигне целта си. Президентът на Фед в Далас - Робърт Каплан, заявява пред The Wall Street Journal, че падането на доходността на държавните облигации изпраща пазарен сигнал до Федералния резерв, че основната лихва, която в момента е в диапазона между 2.25% и 2.5%, може да е твърде висока.

Докато очакванията са в края на месеца лихвата да бъде намалена с 25 базисни пункта, агресивният подход на централната банка в бъдеще ще се противопостави на оценката на други членове на Фед за иначе силна икономика, водена от устойчиво потребителско търсене. По време на последната среща на Комитета по парична политика на Фед членовете му многократно са изтъквали "солидните" перспективи за потребителските разходи, според публикуваните протоколи. Ключът за пазарите обаче е част от резюмето на срещата, според което членовете "се съгласиха, че рисковете и несигурността около икономическите перспективи са се засилили и мнозина прецениха, че допълнителното приспособяване на политиката ще бъде оправдано, ако те продължат да оказват влияние върху икономическите перспективи."

Не всички обаче са впечатлени от потенциалното сваляне на лихвите. Редица икономисти са скептични, че едно малко понижение на вече ниските лихвени проценти ще стимулира кредитирането и ще помогне на икономиката. Кредитите са евтини и леснодостъпни в момента и така е години.

"Това просто не изглежда като правилно решение, като се има предвид силата на икономическите данни", казва пред CNBC Крис Ръпки от MUFG Union Bank. "Потребителят се върна по един забележителен начин. Наистина трябва да се запитате защо ще намаляват лихвите." Федералният резерв има своята история на поведение и се придържа към нея. Така че въпреки силните данни, въпреки добрия пазар на труда те смятат, че това е застраховка. Управлението на риска с цел намаляването му е необходимо заради два фактора – първият е забавящата се световна икономика, а вторият - инфлацията е под целта от 2% дълго време. Имайки предвид тези два фактора, очакванията са лихвите да бъдат намалени. В противен случай ще последва нов залп от президента Тръмп срещу Фед, смята Ръпки.

Според Андрю Хънтър от Capital Economics и Джо ЛаВорня от Natixis Фед трябва да бъде по-агресивен още през този месец и да понижи лихвата с 50 процентни пункта.

Практиката показва, че ефектът от едно или няколко понижения е чисто психологически в началото, като впоследствие се отразява върху реалната икономика под формата на падане на лихвите по кредити и облигации. Затова при предишни цикли на намаление се започва с 50 базисни пункта по няколко пъти, докато се усети този ефект върху ипотеки и корпоративни заеми. Сега обаче се очаква да няма такава голяма промяна и ще трябва допълнително да се стимулира кредитирането.

Все пак Федералният резерв ще продължи да бъде под натиск както от пазарите, така и от все по-нетърпеливия Тръмп, защото предпочитанията на Белия дом за по-слаб долар са в съответствие с подновеното намерение на централната банка да стимулира инфлацията.

Има ли опасност от рецесия 

Това е въпросът, който не дава спокойствие на Белия дом в предстоящата година на избори и кара Тръмп да не спира с критиките към Фед. Заплахата за свиване на икономиката в резултат на намаляващо производство, разходи на домакинствата, отлагане на проекти и други е реална. Ръстът на производството и търговията достигна своя връх през второто и третото тримесечие на 2018 г. преди търговският конфликт да ескалира и да започне да оказва негативно влияние.

Анализаторите са категорични, че затихването на фискалните стимули от намаляването на данъците в САЩ и увеличаването на лихвите в редица страни през 2018 г. са допринесли за забавянето. То обаче досега е ограничено най-вече до бизнес инвестициите, производството, новите поръчки, строителната дейност и движението на товари. Докато заетостта, заплатите, потребителското доверие, разходите на домакинствата и активността в по-големият сектор на услугите остават относително високи - резултатът е появата на икономика на две скорости. Ръстът на товарните превози се забави, но пътническият транспорт продължава да расте с някои от най-бързите темпове след рецесията от 2008/2009 г. Докато спадът остава изолиран в производствения сектор и не се разпространява към пазара на труда и сектора на услугите, икономиката вероятно ще продължи да се разраства, прогнозират анализатори.

Разбира се, това не означава, че БВП ще се свива скоро, нито че е само следствие на търговската война на Тръмп. Цветослав Цачев от "Елана" също отбелязва, че ефектът от данъчните стимули приключи и стимулираният от повишаването на дълговете икономически растеж започва да се забавя. "Митата бяха компенсирани в немалка степен от промяната на валутния курс и от по-големия внос преди въвеждането им. Влиянието върху производствената верига е факт, но не е достатъчно, за да предизвика само по себе си рецесия. Ефектите върху компаниите са осезаеми, но не страшни", смята Цачев.

А другите големи централни банки

Притесненията за глобалната икономика изваждат на сцената и останалите големи централни банки. Надеждата на правителствата е те пак да поемат ролята си на спасители, след като десет години в условията на супер ниски лихви политиците не извършиха нужните реформи, а точно обратното – увеличиха държавните дългове до нови рекорди и нямат идея какво да правят в момента. Европейската централна банка (ЕЦБ) вече даде тон за поредните стимули, които да раздвижат кредитирането и да подобрят бизнес климата в еврозоната. Проблемът на банките в Европа обаче са отрицателните лихви, които те плащат за извънредните си резерви.

Британската централна банка също е нащрек в условията на несигурност около преговорите за Brexit и е възможно да понижи лихвите. Австралийската централна банка намали основния си лихвен процент за първи път от три години насам.

Ситуацията, при която Фед и други големи централни банки намаляват лихвите рано и агресивно, се основава на идеята, че подобен ход може да попречи на разпространението на слабостта от производството към останалата част от икономиката. Разбира се, при подобни действия съществуват и проблеми – един от тях е създаване на нови балони на фондовия пазар. Точно това се случва през 1998 г., когато Фед намалява драстично лихвите, за да изолира САЩ от Азиатската финансова криза. "Днес пазарът на имоти в САЩ е относително скъп спрямо доходите и тази ликвидност може да се насочи към акциите. Големите инвеститори обаче още не са склонни да се включат в такъв балон", обяснява Цветослав Цачев. По-голямата опасност е новите стимули да доведат до още по-голяма задлъжнялост на икономиката, вместо да повишат ефективността й. А това е проблем, който така и не беше решен след последната глобална икономическа криза.

Източник: www.capital.bg