В България  най-често над 2% генно-модифицирани организми /ГМО/ съдържат колбасите (наденици, кренвирши, варено пушени или трайни), вафлите, царевичните и соеви продукти. Сред нестандартните проби от 2009 г., които би следвало да бъдат етикетирани са: шпек „Народен”, сурова наденица „Елит”, сух шпек – траен варено пушен колбас „Витамекс”, колбас „Камчия”, обикновени вафли с лек лимонов крем, бяло соево брашно „Izzi” , според данни на Национална лаборатория за контрол на генетично модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ.

През последните няколко седмици темата генно модифицирани организми стана изключително популярна най-вече с протестите на еколози и земеделци и с плашещите плакати, които те издигнаха. Каква е истината обаче и има ли поводи за страх от продуктите на генното инженерство?

Протестите на екозащитници и представители на браншовите организации започнаха в края на 2009 г., когато стана ясно, че 41-ото Народно събрание се готви да приеме промени в Закона за генно модифицираните организми гласуван през 2005 г. Тогава бе приета пълната забрана на ГМО в България.

Според Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което е инициатор на поправките, те се налагат, тъй като Европейската комисия е стартирала наказателна процедура срещу страната ни, защото законът у нас не е хармонизиран, в частта му за съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда. Впоследствие се разбра, че ЕК визира лабораторно отглеждане на ГМО, а според готвените промени ще се разреши свободното отглеждане на ГМО, дори в непосредствена близост до защитените територии от „Натура 2000”.

ГМО,  Monsanto, България

В България генно модифицираните организми навлизат още през 1999 г. Според официални изявления на бившия министър на земеделието Венцислав Върбанов, през 1999 г. компанията Monsanto, един от световните  монополисти в създаване на ГМО, е сключила договори с български фермери за засяването на 12 000 хектара с ГМО царевица, устойчива на инсекти и хербициди, а година по-късно тези площи вече са 20 000 хектара, както и 30 хектара с трансгенни картофи. Според тогавашната позиция на министерството, се касае за полеви опити за срок от две години.

Към настоящия момент в България е разрешен само хибридът Mon810 (продукт на Monsanto), който съдържа ген на бактерия произвеждаща токсини срещу вредителя Царевичен стълборазбивач. Попаднали в организма тези токсини имат отрицателно въздействие върху черния дроб и бъбреците. Култивирането на Mon810 вече е забранено във Франция, Австрия, Унгария, Люксембург, Гърция и Германия. Законодателството на Европейския съюз не задължава фермерите да декларират, че използват фуражи с ГМО за храна на своите животни, като така те остават скрити от крайния потребител, достигайки до него под формата на зърнени храни, месо, мляко и яйца.

Контрол над семената
Контролът върху произхода и разпространението на семената у нас се извършва от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). На практика обаче такъв липсва и никой не знае колко български зърнопроизводители сеят ГМО култури, нито пък колко фермери изхранват с генно замърсени фуражи своите животни. В Северна Америка и повечето страни от Европейския съюз компаниите производители на ГМО семена са задължени да обявяват публично земеделските производители, снабдявани от тях с ГМО посадъчен материал. Подобна практика също липсва в България.

Контрол над ГМО
През 2004 г. беше създадена Национална лаборатория за контрол на генетично модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ, за да покрие нуждата от изследване на храните в България за наличие на ГМО, съгласно изискванията на Закона за храните и Регламент 1829/2003 на ЕС. Обикновено едно изследване отнема 3-4 дни, а в лабораторията се изследват соя и соеви продукти, царевица и царевични продукти, ориз и оризови продукти. През миналата година са изследвани 262 проби, като в 74 от тях концентрацията на ГМО е под 0,9% и не подлежи на етикиране, а в 13 от пробите концентрацията е над 2% и е задължително да бъде отбелязано на етикета.

Наръчник ГМО

Опасностите
ГМО са хибридни организми създадени посредством генно инженерство чрез подмяна или добавяне на генетичен материал от друг вид, като целта е създаване на организъм, който притежава предварително зададени характеристики. Така например са създадени хибридни ягоди, които запазват качествата си при дълго съхранение при ниски температури, след като при създаването им е използван ген от вид риба живееща в студени води. Това е само един от многото подобни примери.

Лабораторните изследвания, които трябва да потвърдят безвредността на ГМО отчитат противоречиви резултати. Според водещи американски и британски лаборатории, опитни мишки хранени с хибридни ГМО имат в пъти по-голяма заболеваемост от рак и множество други усложнения на вътрешните органи, отколкото контролната популация, хранена с не съдържащи ГМО фуражи. По-тревожното е, че в поколенията на животни хранени с ГМО се появяват много повече малформации и болести, в сравнение с контролната група.

Световни монополисти
Световният монополист в областта на генното инженерство и биотехнологиите е американската компания Monsanto, като освен нея водещи позиции заемат DuPont, BASF, Pioneer, Novartis и Dow Chemicals. Тези и още няколко по-дребни компании патентоват създадените в лабораториите им хибридни култури, след което ги предоставят на земеделските стопани. В повечето от случаите хибридите са устойчиви на хербицидите и инсектицидите, които същите тези компании произвеждат и това помага на производителите да пръскат без притеснения посевите, като унищожават всички останали растения и насекоми, освен хибридния организъм.

Една от заблудите е, че ГМО дават по-голяма реколта. На практика реколтата не се различава по обем от тези на конвенционалните сортове. Проблемът обаче идва с това, че земята веднъж засята със съответната ГМО култура, върху нея други растения не могат да се отглеждат.

Икономическата полза на биотехнологичните компании идва от специално подписаните договори с фермерите отглеждащи ГМО. Според тях изключителната собственост върху посевния материал е на компанията доставчик и земеделския производител няма право сам да си произвежда посадъчен материал. Точно тези две особености на производството на ГМО култури стоят в основата на много фалити на дребни и средни зърнопроизводители в САЩ и Канада през последните 10-15 години. Част от тях са разгледани и в документалния филм от 2008 г. на френската режисьорка Мари Моник Робин „Светът според Монсанто”.

Световните производители на ГМО култури
Държава   милиони хектари
1. САЩ          62,5
2. Аржентина          21,0
3. Бразилия          15,8
4. Индия            7,6
5. Канада            7,6
6. Парагвай           2,7
7. ЮАР           1,8
8. Уругвай           0,7
9. Боливия           0,6
10. Филипините      0,4
11. Австралия          0,2
12. Мексико           0,1
13. Испания           0,1

Страни с по-малко от 50 000 хектара ГМО посеви: Чехия, Румъния, Португалия, Германия, Полша, Словакия, Египет, Чили, Колумбия, Хондурас, Буркина Фасо.

През 2008 г. 25 държави са разрешили отглеждането на ГМО култури

През 2008 г. общата площ на засятите с ГМО култури земя е 125 млн. хектара, което е с 9,4% повече от 2007 г. (114,3 млн. хектара).

Автор: Радослав Лазаров, www.economynews.bg