теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Границите на запора

Каква част от доходите и имуществото може да блокира частният съдебен изпълнител
0 гласа788 прочитания

Дългът сам по себе си не е нещо лошо. Стига да е в разумни граници, съобразен с доходите и възможностите на длъжника и да е управляван добре. Често обаче се случва така, че в желанието си да потребяват и притежават повече вещи и блага, много хора натрупват задължения, които в един момент трудно погасяват - банкови кредити, лизинг на автомобил, нов телефон или лаптоп, частни заеми и т. н. А в комбинация с други постоянни плащания, като комунални и ежедневни разходи, нещата излизат извън контрол. В някои случаи става въпрос за неочаквано изпадане в нужда поради внезапно заболяване, оставане без работа и др. Така в един момент доставчиците на услуги, които обикновено работят с компании за събиране на вземания и с банките (те също в един момент продават несъбираеми кредити) започват да търсят и събират своите вземания и често се стига до продажба и запор на активи и банкови сметки. Ситуацията е неприятна, но българският закон дава защита на длъжника, стигнал до етапа на принудителното изпълнение, след като не е успял да изпълни доброволно свое имуществено задължение. Разбира се, всичко зависи от нивото на дълга и не означава, че няма да загуби например сериозен актив - имот или автомобил. Добрата новина е, че заради подобряването на икономиката и ръста на доходите лошите задължения на домакинствата се понижават. Според най-новите данни на Асоциацията на колекторските фирми от тази седмица има чувствителен спад в броя на длъжниците на банки, ютилити компании и фирми за бързи кредити. Новите случаи, възложени им за събиране, са били 570 хил. при близо 640 хил. година по-рано, а средната сума на длъжник е 815 лв., в сравнение с предходното ниво от 1162 лв., което също е значително понижение спрямо същия период на миналата година.

Внимание с банковите такси

През последните години някои банки започнаха да налагат сериозни такси по сметки със запор - 8-10 лв. на месец, високи комисиони при транзакции по тези сметки, както и при закриването им. Това предизвика и правен спор дали е справедливо, дали не се нарушават правата на кредитора, както и допълнително обезкръвяване на самия длъжник. Затова е важно, ако се стигне до запор, длъжникът да има предвид и този допълнителен негатив, от който може да бъде изненадан.



Все пак, когато се стигне до принудително събиране на вземания, основната гаранция на закона, че изпълнението няма да застраши съществуването и нормалното преживяване на длъжника и на семейството му, се съдържа в института на несеквестируемостта, т.е. забраната за принудително изпълнение върху доходи на длъжника под определен размер и върху определена група вещи.

Когато просто парите не стигат

"Несеквестируем е доходът, който не може да бъде удържан от съдебен изпълнител по изпълнителни дела", коментира за "Капитал" частният съдебен изпълнител Мария Цачева. Закрилата се простира върху дохода от заплата и всякакво друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия. При всички случаи заплатата и пенсията не подлежат на принудително изпълнение когато са до размера на минималната работна заплата (към момента – 560 лв.). При доходи над този размер несеквестируемият доход се определя по скала с три хипотези, която отчита както размера на месечния доход, така и семейното положение:


  • Когато месечното възнаграждение е в размер между една и две минимални работни заплати (между 560 и 1120 лв.), то от него може да се удържа 1/3 част, ако длъжникът е без деца, и 1/4 – ако има деца, които издържа;

  • При месечно възнаграждение между двукратния размер на МРЗ и четирикратния й размер (между 1120 и 2240 лева), удръжката може да е до половината (½) от заплатата, ако лицето няма деца, и 1/3 – ако има деца;

  • При месечно възнаграждение над четирикратния размер на МРЗ (над 2240 лева) може да се удържа горницата над двукратния размер на МРЗ (1120 лв.), ако осъденият длъжник е без деца, и горницата над два и половина пъти от МРЗ (1400 лв.), ако той има деца, които издържа.


Важен детайл в случая е, че месечното трудово възнаграждение, върху което се правят тези изчисления, не е брутната заплата (доход), а нетният му размер след приспадане на задължителните осигуровки и данъците. От 1 януари 2020 г. ще влезе в сила нов размер на МРЗ – 610 лв., което автоматично ще увеличи размера на доходите, които не могат да се блокират. Изцяло несеквестируеми са и обезщетенията по Кодекса за социално осигуряване – за майчинство, обезщетенията по болест, обезщетенията за безработица. Съгласно Кодекса за застраховането такива са и изплатените обезщетения за неимуществени вреди по застраховки "Живот", "Злополука" и "Гражданска отговорност", както и помощите по Закона за социалното подпомагане – месечни, еднократни и целеви, освен за вземания за издръжка на деца. Горните правила не важат при вземане за издръжка – в този случай длъжникът не може да се позовава на несеквестируемост.

  • Икономическият растеж и повишените доходи намаляват лошите задължения.
  • Каква част от доходите и имуществото може да запорира частният съдебен изпълнител.
  • Добрата комуникация между страните по дълга е ключова, за да протече процедурата правилно, включително и за ефективната защита.

"През 2017 г. в ГПК бе добавен нов текст на чл. 446а ГПК, който регламентира несеквестируемостта на доходите, получени в банкова сметка. Когато се налага запор върху банкова сметка, по която лицето получава трудово възнаграждение, несеквестируемостта се запазва, но само за сумите, които са постъпили от възнаграждение в рамките на същия календарен месец по банковата сметка. Ако по сметката има натрупани суми от няколко заплати (или от заплата и от друг източник), извън заплатата за календарния месец, то те се считат за спестявания и по отношение на тях закрилата на несеквеституемостта не важи. Презумпцията е, че лицето е достатъчно финансово обезпечено и не ползва заплатата си (или пенсията) за непосредствени жизнени потребности, а я съхранява като спестяване", коментира ЧСИ Мария Цачева.

Не пипай тази вещ

Извън паричните средства, необходими за нормален живот на длъжника и семейството му, законът защитава и определен кръг от вещи пак със същото предназначение. Тук влизат на първо място две категории недвижимости - единственото жилище на длъжника и семейството му до частта, която задоволява жилищните му нужди (по стандарти, определени с наредба на Министерския съвет), така и определен размер на земеделски земи – градини, лозя, ниви, ливади, но само ако той е земеделски стопанин. На второ място законът обявява за несеквестируеми и определени движими вещи, които са доста подробно уточнени в закона (чл. 444 ГПК) и в списък на МС. На първо място това са вещи за обикновена ежедневна употреба – дрехи, всички детски храни и принадлежности, обичайната мебелировка на дома, учебни пособия, помощни принадлежности при недъзи и др., храна за един месец, горива за отопление и др. за три месеца, машини, инструменти, пособия и книги, необходими за упражняване на професията, и др.

Източник: www.capital.bg

Свързани теми