теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Игра на бондове


0 гласа602 прочитания

По какво се различават взаимните фондове и ETF, които инвестират в облигации

Който играе - печели, който не играе – не печели, гласи сентенцията на Христо Стоичков за нещата от живота. Що се отнася до финансовия сектор в България обаче, повечето хора избират да не играят и да не печелят. Доскоро спирачка за това беше високата доходност по депозитите, но вече нея практически я няма и въпреки това само през декември в банките бяха паркирани нови 800 млн. лв. С около 1% лихва те няма да се умножат особено, но поне са под сигурността на държавната гаранция, която приспива допълнително бдителността и инициативността за търсене на алтернативи.

Аз пък тогава няма да играя

Сигурно обяснението е, че за разлика от футболната легенда повече спестители са наясно, че ако играят, могат и да губят. Последните 25 години те го научиха по болезнен начин - банкови фалити, пирамиди, хиперинфлация, борсов срив, имотен балон – все скоростни начини човек да загуби всичко, което е спестявал с десетилетия. И да се наиграе за цял живот. Постепенно обаче в света на нулеви и отрицателни лихви, който се очертава да се запази още известно време, всеки, който иска да умножи, ще трябва да се потруди. И това не означава непременно сложни и рисковани борсови операции и познания - на пазара реално има готови продукти, които се ползват не много по-сложно от банков влог и носят съпоставим риск. Разбира се, без гаранцията. 

Пробуждане на бдителността

От всички възможности за алтернативни инвестиции най-лесно достъпни, но и най-сигурни изглеждат инвестициите в държавни ценни книжа. На фона на цялата хаотичност на пазарите те обикновено са толкова сигурни, все едно се хващате на бас, че Германия няма да фалира. Което е доста по-сигурно от това, че Германия няма да падне от България на футбол например. Инвестицията в облигации се разглежда като вложение с фиксирана не особено голяма доходност, което осигурява диверсификация, особено подходящо за нестабилни периоди на бизнес цикъла, в какъвто явно се намираме.

Единият от начините да инвестираме в облигации у нас е чрез взаимните фондове. Предимство на взаимните фондове пред банковия влог е, че доходността от първия не се облага с данък печалба. За сравнение - банката автоматично отчислява всяка година 8% от натрупаната лихва по депозита ви и я превежда на НАП от ваше име. Някои от фондовете залагат на Стара Европа и влагат поне 2/3 от активите си в облигации на развити държави, а голяма част от останалите средства – в кеш. Проблемът е, че и там вече атрактивна доходност трудно се постига, след като германското и много други правителства се финансира при отрицателна доходност. Има и такива, които инвестират в Източна Европа и други развиващи се пазари, където обаче закономерно и рискът е по-висок. И засега фондовете на местните управляващи дружества не започват годината зле, като се има предвид неблагоприятната среда. За последните 12 месеца има поне 9 български фонда, инвестиращи в облигации, които генерират доходност над 1%. Въпреки това обаче общата сума, която тези дружества управляват, се понижава от началото на годината с 3.7 млн. лв., което представлява малко над 1% от общата им стойност. В никакъв случай не трябва да решаваме, че инвестирането в облигации обаче може да е панацея.

Кой ми е нагризал доходността

Не бива да забравяме нещо, което лесно може да се пренебрегне. Взаимните фондове имат мениджъри и други служители, човешки същества, които получават заплати. Тези заплати се плащат с такси, които се отчисляват от вашите средства. Специално в най-успешните за миналата година фондове тази такса е между 0.50% и 2.2% годишно от средната стойност на активите. Отделно имате и разноски при купуване или продаване на дялове. При някои може да не се удържа нищо, но при други да достигнат 5%. Ето защо управляващите мениджъри съветват, че подобен тип спестяване трябва да е поне с 3-годишен хоризонт, за да се неутрализират както временните корекции на пазара, така и първоначалните разходи за издаване на инвестиционни дялове. Освен това няма български взаимен фонд, който да определя тази такса на база генерирана доходност. Тоест независимо дали вашите пари са били умножени или стопени, вие ще продължавате да плащате заплатата на вашия управляващ мениджър. От особено значение е и валутата, в която е деноминиран фондът. В момента например цената на долара е с 10% по-висока в сравнение с преди една година и с 23% повече в сравнение преди три години. Преди да сключите сделка, винаги потърсете и прегледайте документ, наименуван "Ключова информация за инвеститорите". Обикновено на сайтовете си фондовете посочват една цена за управление, която обаче не включва абсолютно всички разходи. Те са описани в този в стандартен документ, който ви спестява четенето на целия проспект на фонда, като в същото време ви дава синтезирана най-важната информация, която ви е необходима като потребител в рамките на 2 страници. Най-важното правило обаче е – никога не слагайте всички яйца в една кошница. Тоест винаги инвестирайте в няколко различни фонда. Така ще понижите шанса да изгубите пари, ако някой от инструментите забучи нос и тръгне надолу.

Автоматизиране на процеса

Другата сравнително достъпна възможност е да инвестирате чрез борсово търгуваните фондове (на английски ETF exchange traded funds). Те се продават като акции, но всъщност следват плътно движението на пазарни индекси. Това става, като капиталовото дружество, което ги предлага на борсата, купува облигации в същото съотношение, каквото е и в показателя. В това е предимството им – веднъж конструиран, техният портфейл не се изменя. Тоест управлението му е пасивно и в него не се начисляват разходи за човешки същества. Това значително понижава годишните разходи до 0.10–0.50%, което съответно добавя към вашата доходност в сравнение с взаимните фондове. Към това трябва да добавите и разходите за сключването на сделката, които отиват при избран от вас инвестиционен посредник. Тези разходи са по 1-2 цента на акция при "Елана", "Карол", "Бенчмарк", "Булброкърс", като обикновено сумата трябва да е поне 2 до 15 долара при американските ETF. Когато става дума за европейските фондове, разходите за сключване на сделка са малко по-високи – започват от минимум 8 евро при "Карол" и стигат до поне 50 евро при "Варчев". Инвестирането в ETF ви дава възможност да вложите парите си в дългосрочни американски ценни книжа например или облигации на община Ню Йорк. Плюс това много от тях няколко пъти годишно изплащат дивидент.

Винаги едно на ум

Разбира се, при инвестиране в тези инструменти никой не може да гарантира каквото и да е. Например, макар доходът да е фиксиран, един взаимен фонд може да е купил облигация при ниска доходност (и съответно висока цена), но при промяна на тенденциите да му се наложи да я продаде при висока и да загуби от разликата. А, разбира се, не е изключено и да е вложил в неправилната държава, която да фалира. Тук има пресни уроци от Гърция, а като цяло правителствените дългове по света от началото на кризата през 2008 г. са се увеличили с над 30%, което предполага, че в някакъв момент може и на други места да станат неуправляеми. Но излизането от гарантирания балон на банковите депозити неминуемо носи такива опасности наред с възможността да си увеличаваш спестяванията няколко пъти по-бързо, отколкото ако стоят на влог.

Източник: www.capital.bg

Сравнете доходностите на взаимни фондове

Свързани ключови думи