Такава инвестиционна среда би настъпила, ако фискалната политика започне да доминира над монетарната

Експанзионистичната парична политика набира скорост и това означава някога неумозримото – облигациите с номинални отрицателни лихви ще останат проблемна характеристика на инвестиционната среда, пише Майкъл Макензи за Financial Times.

Общата сума на дълга с отрицателни лихви в глобален план в края на миналия месец достигна исторически връх от 12,5 трлн. долара, поставяйки в неблагоприятно положение традиционните инвеститори в облигации – застрахователи, пенсионни фондове и парични мениджъри, които разчитат на дългосрочен поток от доходи.

През миналата година обемът на книжата с отрицателни лихви се бе свил до 6 трлн. долара, само за да се удвои, след като глобалната икономика се изправи пред проблеми. На този фон устремът към алтерантивни инвестиции, частни фондове за акции и облигации с положителен доход само ще се усилва, затвърждавайки извънредните оценки на силно изкривените пазари.

Като цяло акциите на Wall Street са на исторически върхове, радвайки се на подем заради ниската (и отрицателна) доходност по облигациите и политиката на централните банки. Това състояние на нещата обаче би трябвало да алармира всеки наистина разтревожен за дългосрочната финансова стабилност.

Когато основополагащ елемент на пазара на активи с фиксиран доход като 10-годишните германски държавни ценни книжа (ДЦК) потъне до доходност от -0,3%, останалата част от облигационния пазара последва тенденцията, снижавайки доходността по топ глобален бенчмарк като американските ДЦК.

Оправданите политически опасения за фискалните разходи на Италия и отношенията й с ЕС, например, стихват, след като инвеститорите са привлечени от атрактивните ставки по италианските ДЦК и се чувстват все по-комфортно от това, че ЕЦБ е на път отново да влезе на облигационния пазар.

Работата на централните банкери не е лесна, особено в момента, когато американския президент Доналд Тръмп (основният архитект на търговските напрежения) напада едновременно ръководителите на Федералния резерв и ЕЦБ заради монетарната им подкрепа за забавящата се глобална икономика, която е уязвима на търговските шокове и ерозията в корпоративните инвестиции и бизнес доверието.

В реда на нещата регулаторите използват инструментите, които имат, понижавайки основните си лихви и възобновявайки покупките на финансови активи. Това може да предотврати настъпването на рецесия в следващите 12 месеца. В този случай може да има скромно понижение в доходността на активите убежища, каквито са ДЦК.

Всеки, който се чуди защо доходността по 10-годишните американски ДЦК се мотае около 2%, трябва да погледне прогнозата на Фед за основната й лихва в дългосрочен план.

Доходността ще остане ниска продължително време, отразявайки скромните очаквания за растежа и инфлацията. Това е и свидетелство за наследството на количествените улеснения (покупката на финансови активи от централните банки - бел. прев.), чрез които репресията върху лихвените нива и волатилността на финансовите пазари изкриви насочването на капиталите и поведението на инвеститорите.

Насърчаването на паричните потоци към спекулативните инвестиции не донесе устойчиво икономическо възстановяване, а финансова система изпълнена с високи нива на дълг, която не може да толерира дори скромно повишение на разходите по заемите, като същевременно подкрепя зомби компаниите.

По този начин още един кръг на количествени улеснения и допълнително потискане на лихвите и волатилността през следващите 12 месеца може само да ускори началото на нова ера във финансовата система. Най-сериозната дългосрочна заплаха за инвеститорите в облигации е завръщането на инфлацията, която ерозира стойността на дълга. Някои централни банкери вече дадоха знак за по-голяма склонност към промяна на целта им от 2% инфлация годишно и възприемането на по-гъвкав подход.

Толерирането на периоди с доста по-висока инфлация надвисва, когато разчитането на паричната политика да осигури устойчив икономически растеж и да отстрани неравенството е поставено под съмнение заради призивите за повече фискални разходи.

Дейвид Бауърс и неговите колеги в Absolute Research Strategy отбелязват: „Светът се нуждае от по-силен номинален растеж, за да намали глобалната задлъжнялост. Той се нуждае от инфлация, като може да я получи, ако фискалната политика започне да доминира над монетарната.”

Изблик на устойчива инфлация би бил пагубен за инвеститорите в дългосрочни облигации с оскъдни купони. Той също така би преобърнал негативната връзка между акциите и облигациите от последните десетилетия, изменяйки избора при управлението на активи между двата класа и предизвиквайки дълбоки последици, сред които и значителна волатилност.

Както Бауърс и ARS отбелязват: „Това, което причинява най-много щети е нещо, което смятате за сигурен актив, а то се окаже, че не е."

Навлизайки в следващото десетилетие инвеститорите в активи с фиксиран доход трябва сериозно да помислят за момента, в който политиката на количествени улеснения бъде прекъсната.

Източник: www.investor.bg