теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Изборът в енергетиката опря до „зелени“ срещу ядрени централи


0 гласа1146 прочитания

Въпреки инцидентите атомната енергетика се оказва единственото решение за посрещане на нарастващото енергийно потребление

25-годишнината от чернобилската трагедия и аварията в японската АЕЦ „Фукушима 1“ са достатъчен повод споровете “ЗА" или “ПРОТИВ" атомната енергетика да бъдат подновени в световен мащаб. След като близо два месеца Япония се бори да предотврати трагедия подобна на чернобилската от 1986 г., хиляди хора по цял свят излязоха на протести срещу атомната енергетика. Демонстрации против ядрените централи се организираха в Япония, Германия, Италия и дори в България.

Не е излишно обаче да се припомни, че преди 25 години антиядрените настроения успяха да забавят изграждането на нови атомни централи, но само за няколко години.

Сега ситуацията ще бъде същата, защото на този етап

светът няма истинска алтернатива

на този вид енергия. Значително по-голямото количество електроенергия, която се произвежда благодарение на атомните реактори, конкурентната цена на електричеството от тях и не на последно място – нуждата от нисковъглеродно производство на електричество на практика ще доведе до увеличение на броя на атомните централи през следващите десетилетия. Това увеличение ще бъде за сметка както на производството на ток от въглища, така и за сметка на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).

В момента производството на електричество чрез ядрен синтез в глобален мащаб не е толкова голямо. По данни на американския институт по ядрена енергетика делът на това производство е между 12% и 14% в световен мащаб, като над 50% от него е в САЩ, Франция и Япония. Към 2009 г. електричеството, произвеждано от АЕЦ в тези държави, е съответно 20.3%, 78.1% и 61%. В България през 2009 г. АЕЦ “Козлодуй" е произвела малко над 40% от електричеството в страната. Абсолютният рекорд от близо половината произведен ток е бил през 2002 г., но при работещи шест реактора.

В световен мащаб най-голям дял в производството на електричество имат т.нар. фосилни горива – въглищата, петролът, природният газ. Те дават около 80% от електричеството, а в Китай този процент е близо 90%. От агенцията посочват, че търсенето на електроенергия ще расте. Прогнозите са, че само в САЩ търсенето на електричество до 2035 г. ще се увеличи с 24%, а в глобален мащаб потреблението на електричество ще се увеличи с 1 700 TWh, колкото е в момента потреблението в Япония и САЩ взети заедно.

На фона на тези очаквания и на постоянната борба с климатичните проблеми, най-логичният вариант, като че ли остава строежът на атомни електроцентрали. Според действащата стратегия на Европейския съюз до 2020 г. въглеродните емисии на държавите членки трябва да намалеят с 20%, а това няма как да се постигне без драстичен спад на използването на въглища и нефт. В стратегията на ЕС е заложено, че енергийната ефективност трябва да се увеличи с 20%, а делът на възобновяемите източници, който през 2010 г. беше около 10%, трябва да нарасне до 20%.

На този етап обаче

строежът на ВЕИ е скъпо начинание,

чиято възвръщаемост зависи изцяло от гарантираните от правителствата изкупни цени на електричеството, произведено от тях. Държави като Германия и Испания вече намалиха тези цени, като подобна стъпка обмисля и Великобритания. Това веднага се отрази и на бизнеса със строежа на такива съоръжения. По данни на Bloomberg New Energy Finance глобалните инвестиции във ВЕИ през първите три месеца на 2011 г. са намалели с 34% спрямо последното тримесечие на 2010 г. или от 47.1 млрд. долара на 31.1 млрд. долара. Причината за този спад е именно в несигурността пред инвеститорите. Ако до миналата година те са знаели, че произведената електроенергия ще се изкупува по точно определена цена, което им гарантира сигурна печалба, сега вече никой не знае до колко могат да паднат изкупните цени и дали няма и други държави да предприемат такива действия. Нежеланието да се инвестира, без да бъдат гарантирани приходите на инвеститорите, говори, че макар да работят с на практика безплатни суровини, вятър и слънце, ВЕИ остават не достатъчно ефективни. Субсидирането пък се отразява както на бюджета на държавите, така и върху крайния клиент, който плаща в пъти повече за зелена енергия.

По данни на http://www.energy.eu, цената на електричеството произведено от ВЕИ в Европа варира между 0.07 - 0.16 долара за kWh за енергията произведена от вятърни турбини и 0.34 -0.38 долара за kWh произведена от соларни панели. За сравнение цената на електричеството произведено от атомните централи струва на крайния потребител между 0.01 и 0.02 долара за kWh.

Другата причина ВЕИ да не могат да станат реална алтернатива на ядрената енергетика е, че периодът на възвръщаемост на инвестицията в „зелени“ централи е едва два пъти по-кратък от този на една атомна електроцентрала, при положение, че те изобщо не могат да се мерят дори с най-евтиния ядрен проект.

Производството на една вятърна турбина с капацитет 20 kWh струва приблизително 45 хил. долара, като инвестицията в България се връща за около 8-9 години при сегашните изкупни цени. За сравнение изграждането на една атомна електроцентрала с два 1000 MW реактора струва около 8 млрд. долара, като инвестицията се изплаща за 20 години.

Освен високата си цена и ниската производителност, ВЕИ имат и още недостатъци. Сред тях са

големите площи, които изискват съоръженията,

за да бъдат изградени. В България както и в други страни за ВЕИ съоръжениячесто се използваха плодородни земи от първа до четвърта категория. Това е практика и в по-голямата част от развиващите се икономики, което от своя страна намалява обработваемите площи в период, когато цените на храните са на рекордни нива, а дефицитът на храни от първа необходимост е ежедневие.

За сравнение на един ветрогенератор с мощност 20 киловата са му необходими 2 дка земя. Това означава, че на площта от 4.5 хил. дка, колкото заема цялата инфраструктура на АЕЦ “Козлодуй", могат да бъдат инсталирани вятърни перки за 45 мегавата. А АЕЦ „Козлодуй“ все пак е с мощност 2000 мегавата.

При изграждането на соларни паркове земеделската площ е дори по-голяма заради по-малкото КПД, което имат соларните панели. Друг съществен недостатък на „зелените“ централи е и тяхното непостоянство. При липса на слънце или вятър съоръженията спират да произвеждат и това изисква те да бъдат подсигурени с други мощности.

Така че от която и страна да се гледа, ядрената енергетика на този етап е най-доброто решение за справяне с енергийните проблеми на света и на този етап - единственото.

Автор: www.livebiz.bg
Свързани теми