Зачестяват случаите на източване на сметки, а жалбите срещу банките се увеличават всяка година. Кои са най-новите начини за банкови измами, до колко достигат откраднатите суми и как да се предпазим, обяснява Камелия Касабова, председател на Помирителната комисия за платежни спорове.

- Г-жо Касабова, какво показва статистиката за подадените в комисията жалби?

- Обемът на дейността на Комисията през последните две години показва трайни тенденции към повишаване. През 2011 г. Комисията е разгледала 110 случая, а от началото на 2012 г. е сезирана с около 30 нови възражения.

- За какви проблеми потребителите най-често се обръщат към комисията?

- С приемането на ЗПУПС компетентността на Комисията беше разширена. Затова и през 2011 г. е сезирана с възражения, от които оспорените транзакции с дебитни и кредитни карти са едва половината. Проблемите с банковите карти показват слаба тенденция на намаление, но се открояват други - неоторизирани преводи при интернет банкиране, нареждане на парични преводи от мними пълномощници. Тогава щетите за клиентите са много по–големи от източване на сметка с фалшива карта.

- Как най-често се източват сметки?

- За съжаление престъпният свят не си дава почивка. Новите му идеи се множат успоредно с напредъка на банковите технологии. Фалшифицирането на дебитни и кредитни карти вече не е толкова актуално. Проблемът е при източване на кредитните карти чрез прихващане на данните им в интернет. Създават се криминални електронни магазини, които предлагат луксозни стоки на атрактивни цени, а сумите, изпращани на измислените сметки, са много по-големи.

Необходима е бдителност на клиентите, финансова култура. Както полагаме грижа за опазване на портфейлите си, така трябва да сме предпазливи, когато ни изискват номера на карти, банкови сметки, пароли за достъп в интернет.

- За какви суми става въпрос?

- Диапазонът е пределно широк - от 100 лева до половин милион лева. При злоупотреби с платежни карти максималният размер на щетата може да бъде до няколко хиляди лева, ако картата е кредитна. При дебитните карти щетите са по-малки, поради дневния лимит. Но при неразрешени платежни операции в интернет и разпореждане с платежната сметка от неоправомощено лице размерът на щетите е много голям. Идеята на европейския регламент, въз основа на който е създадена комисията, е да осигури лесен и евтин достъп до правна помощ на граждани и търговци, ощетени с дребни суми, за да не водят съдебни дела. Но както обикновено става, практиката надскочи първоначалния законодателен замисъл и претенциите не са само за дребни суми.

- За последната година навлязоха ли много нови начини за източване на сметки?

- Скимирането на платежни карти и източване на банкови сметки с изработването на дубликат не е хит, въпреки че е много популярен метод. Не случайно чуждицата „скимер” буквално означава лъжицата, с която се обира каймака. Използването на идиома се обяснява с „лесния” начин за неправомерно усвояване на парични суми чрез източване на чужда платежна сметка с фалшива платежна карта.

Използван престъпен метод е „фишингът”. Той представлява схема, чрез която престъпна група присвоява конфиденциална информация като номера на платежни карти, персонална информация и пароли. Престъпната група изпраща на „жертвите” e-mail, който видимо идва от известни и надеждни податели - например банки, PayPal, VISA, MasterCard и др. С него се изисква да се предоставят данните за платежната карта, защото например се актуализира базата данни на клиентите, или се дава „линк”, при отварянето на който следва да се попълни тази информация. Може да се изисква да се стартира и някакво приложение, което да зарази компютъра и отново да причини изтичане на платежна информация.

- В сериозен проблем ли се превръща кражбата на самоличност?

- Кражбата на самоличност е относително модерен феномен, който в началото се появява в САЩ и Канада, но сега е нарастващ проблем и в Европа. Увеличаването на престъпната дейност, свързана с кражба на самоличност, се обяснява с относително ниския риск от разкриване на престъплението и още по-нисък риск от наказателно преследване. Чрез различни интернет базирани престъпни схеми профилът на картодържателя се използва неправомерно от трето лице чрез онлайн кражба на самоличността му (име, дата на раждане, настоящ адрес или предишни адреси). Този вид измама има сериозни последици за жертвите, тъй като излизат извън рамките на чисто финансовите загуби. Няма съмнение, че картодържателите, които стават жертва на кражбата на самоличност понасят и други, нематериални щети в допълнение към загубите от измамните платежни операции. Те включват загуба на време за оспорване на злоупотребата, закриване на съществуващи сметки и откриване на нови, изчистване на името. Тези загуби не са малки, но тъй като те са външни за платежната система, тя не може да ги възмезди.

- Как могат да се защитят потребителите и с кое трябва да внимават?

- Най-важното е да предприемат всички разумни действия да съхраняват не само ПИН-кода на картата, но и останалите данни, необходими за нареждане на плащания в интернет в тайна, включително и от лица от най-близкия семеен и приятелски кръг.

Препоръчително е също така да закриват ПИН-кода, когато го въвеждат на АТМ или ПОС-терминално устройство. Обект на засилена дискусия е дали освобождаването от отговорност на картодържателите за неразрешени платежни операции, следствие на скимиране, е достатъчно ефективна законодателна мярка. Няма съмнение, че небрежността на картодържателите да опазят персонализираните защитни характеристики на платежната карта допринася за измамите с тях. Проучване, направено от Canada's Interac Association, констатира, че 60 % от канадците не крият своя ПИН при въвеждането му в терминали АТМ или ПОС, тъй като вярват, че никой не ги гледа и 37% не крият въвеждането на ПИН – а, дори когато предполагат, че някой може да види цифровата комбинация. Според мен в България тенденцията не е много по-различна.

- Приблизително в какъв процент от случаите комисията отсъжда в полза на гражданите?

- Трудно е да се направи обобщение. Една от причината е, че до нас стигат най-спорните и недоказани случаи. Останалите банките решават сами. Прави впечатление появата на професионално подготвени възражения за малки суми, обикновено до 300 или 400 лева, вероятно от адвокати, намерили професионална ниша в тази област. А самите възражения са голи твърдения на картодържателите. Не можем да решим случаи, които подсказват опит за измама на банката, като прилагаме общата правна рецепта.

През изминалата година около половината от случаите са завършили с постигане на споразумение между страните и възстановяване на сумите. Основната цел е да намерим разумен компромис между интересите и на двете страни, да влезем в ролята на медиатор. Това понякога предполага напускане на територията на правните норми и чрез взаимни отстъпки да се реши проблема. И най-лошото споразумение, предложено от Комисията е по-добро от най-доброто съдебно решение. То струва време и пари, докато комисията съдейства на клиентите без да събира такси.

- При какви обстоятелства банките отказват да платят на клиентите си?

- При най–различни фактически обстоятелства и с най – различни аргументи. Липсва теоретично изследване по темата, няма и съдебна практика по новия закон. Затова той се прилага в повечето случаи на принципа на „интереса”.

Но банките основателно отказват да платят на клиента си, когато е причинил "неразрешените" платежни операции чрез измама. Например, картодържателят живее в столичния ж.к. „Младост”, прави среднощна екскурзия до ж.к. „Люлин”, тегли от неохраняем банкомат 400 лв., обажда се незабавно в банката за уж неправомерната операция, за която е научил чрез SMS, а всъщност е осъществена от него. След това претендира възстановяване на сумата с твърдението, че в този късен час си е бил в къщи и че е изпълнил задължението си да уведоми банката незабавно. Затова всяка ситуация трябва да се изследва и доказва сама за себе си. Няма обща рецепта.

Основателен ще бъде и отказът, когато картодържателят не е изпълнил задълженията си да уведоми банката незабавно след узнаването за загуба, кражба, или неразрешена употреба на платежния инструмент; не е предприел всички разумни действия за запазване на персонализираните защитни характеристики на инструмента, както и е записал тази информация върху инструмента или я съхранява заедно с него. Най-честите житейски случаи, които реализират този фактически състав, е платежната карта да се предостави съзнателно за ползване на друго лице, пък било и от близкия семеен кръг, да се носи заедно с ПИН-кода или ПИН-кода да е записан върху нея.

- Могат ли да се гарантират допълнително правата на потребителите, като се въведат законодателни промени?


- Проблемът е в теоретичното осмисляне на текстовете от закона и добросъвестното им унифицирано прилагане, не толкова до законодателни промени. Необходимо е да се изследват и въведат добрите европейски практики. Така след проведено проучване установих, че стандартна европейска практика е банките напълно да компенсират клиентите си в случаите на скимиране на платежна карта.

Автор: www.darikfinance.bg