теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Какво ми казват данните на пенсионните фондове


0 гласа693 прочитания

Компаниите от сектора предоставят много информация. Тя изглежда сложна, но дава възможност за сравнение и по-добър избор

Хората обичат изборите, които правят да са лесни. Ако може да се съобразяват само с две променливи - цена и качество. В реалния свят обаче нещата са доста по-объркани. Независимо дали си избирате кафе машина, телефон, автомобил или парламент, винаги ви се налага да сравнявате множество показатели, а често и да правите компромиси.

Това уравнение става още по-сложно, когато взимате решения как да се осигурявате за пенсията си. Тогава трябва да направите нещо, считано за практически невъзможно - да предвиждате какво ще се случва с компании, пазари и цели държави след десетки години. При такъв хоризонт историята ни учи, че дори и финансовите професионалисти могат да направят фатални грешки.

Все пак човек трябва по един или друг начин да спестява за старините си. До голяма степен в България това е и задължително, като 5% от заплатата всеки месец отиват в универсален пенсионен фонд (или в НОИ, ако сте избрали тази въведена наскоро опция), а ако работите по рискова професия, и още 7 или 12% (в зависимост от категорията труд) отиват в професионален фонд за ранно пенсиониране. Отделно има доброволни фондове, където служители или работодатели могат да внасят и допълнително суми по своя преценка.

При цялата тази неизвестност на бъдещето деветте пенсионни компании в България произвеждат множество данни, които могат да ви ориентират как се управляват парите ви. Също като при покупката на скъп уред и тук няма едно-единствено число, което да е панацея. И със сигурност погледът към тази обща картина на сектора не може да замести да прогледате внимателно конкретните параметри, предлагани от всяка компания, с която възнамерявате да сключите договор.

Ето и някои важните показатели, които може да ви помогнат да се ориентирате, да видите как се управлява вашият фонд и евентуално да прецените няма ли по-подходящ.

#1 Активи - сами по себе си те просто показват размера на фондовете и не носят информация. Те може да са много, защото пенсионната компания е инвестирала средствата добре, но и просто защото е стартирала по-рано и има повече години натрупвания. Активите обаче се превръщат в по-ценен показател, като ги гледате в динамика. Българските частни пенсионни фондове са млади и все още почти не изплащат пенсии, така че при всички ежемесечните постъпления от нови вноски водят до ръст. Той обаче е доста неравномерен и ако някъде е хронично нисък, това може да е сигнал да се потърси защо, дали идва от губещи инвестиции или отлив на клиенти. При лидерите на пазара "Доверие" и "Алианц" той е под средното, а при някои е по-бърз заради по-агресивна стратегия, например "ДСК-Родина" стъпва на клоновата мрежа на най-голяма ритейл банка в страната при привличането на клиенти.

#2 Брой осигурени - подобно на активите и тук големите числа по-скоро са наследство на началните години на частните фондове в България, така че трудно може да се направи връзката, че многото избрали да се осигуряват в някоя компания означава непременно качество. Още повече че при универсалните пенсионни фондове традиционно над половината от постъпващите на първата си работа са служебно разпределени, защото не са избрали сами фонд. В този смисъл донякъде по-показателни са доброволните фондове, където изборът е съзнателен. Там обаче има друг тип изкривяване - по голямата част от клиентите им са осигурявани от работодателя като част от социални придобивки, а не по собствен избор. Това са най-често големи компании, спечелени като клиенти със специални условия (често обществени поръчки от големи държавни или регулирани дружества), които индивидуален клиент не може да получи.

#3 Брой нови осигурени - за да се изчистят част от недостатъците на предишния показател, може да се гледа и броят на хората, започнали да се осигуряват през годината във всеки фонд (първоначално или след смяна на фонда по собствена инициатива). Тук за втора поредна година изненадващият печеливш е малката пенсионна компания "Бъдеще" (свързвано в сектора с "Еврохолд"), която и предходните години е сред получилите най-много от новопостъпващите на пазара на труда. Това е странно на фона на по-големите разходи и агентски мрежи на по-големите компании. Освен това и "Бъдеще" паралелно с това губи клиенти, отиващи към други фондове, а и доходността й е най-ниската на пазара. Друго странно разминаване е, че на фона на над 20 хил. привлечени клиенти в универсалния фонд (над ⅕ от всички) "Бъдеще" е сключила едва 20 нови договора в доброволния си фонд.

#4 Осигурител - конкретно при избора на доброволен фонд интересен показател, който можете да следите, е кой внася осигуровките. Те са показателни за това какъв фокус има компанията и доколко предлага добри условия за индивидуални клиенти или по-скоро е насочена към големи фирми, където дава отстъпки за брой служители. Данните на КФН показват, че средно за системата 70% от партидите са по договори с работодател. Очаквано най-голям дял на осигуряващите се с лични вноски има при "ДСК-Родина", която промотира услугите си и чрез банката, която е лидер на пазара на дребно. Същевременно фондът на "Топлина", свързан с Христо Ковачки, има едва двама клиенти осигуряващи се самостоятелно за допълнителна пенсия.

#5 Доходност - това определено е един от основните показатели за всеки осигурен, който показва как компанията умножава парите в личната му партида. Тук обаче също има известни проблеми при интерпретирането на данните. Ключов момент е за какъв период се гледат данните - ако е само за последните години, това не отчита ключови събития като кризисната 2008 г. Ако се вземе максимално дълъг период, някои фондове нямат толкова история. Също така е важно дали се гледа номинална доходност или реална (след изчистване на инфлацията), като фондовете имат и противоречия с регулатора как точно да се смята тя. Ключово е и доколко декларираните числа отговарят на действителността. През 2015 г. в сигнал до КФН четири пенсионни компании с чужда собственост обвиниха някои местни играчи в евентуална манипулация на доходността - нещо, по което няма произнасяне. Традиционно фондовете, част от местни икономически групи, имат инвестиции в близки до собствениците им лица, които също може да са с изкривени оценки.

#6 Инвестиции и риск - освен доходността е важно и при какво ниво на риск е постигната тя. Все още повечето компании не са публикували за 2016 г. основните измерители за това - стандартно отклонение и коефициент на Шарп. Все пак има и други показатели, които могат дадат представа за поетия риск. Например делът на инвестиции в относително сигурните ДЦК е показател доколко има опасност обявяваната висока доходност в предходни години изведнъж да спадне или стане отрицателна. Друг показател е делът на инвестиции в чуждестранни книжа. По принцип той предлага повече диверсификация, така че дори и при спад в България или на някой друг пазар това да не повлече целия портфейл надолу. Същевременно инвестициите в чужбина, и особено извън ЕС, неминуемо носят и валутен риск.

#7 Такси - както при всяка покупка, и тук важна е и цената. За пенсионните фондове тя се измерва в такси и комисиони, които са детайлно описани в общите им условия и в конкретните договори. Тук добрата новина е, че за пръв път през 2016 г. сумарно събраните от фондовете такси не растат в абсолютно изражение въпреки продължаващия ръст на активите. Това е до голяма степен заради административно наложеното понижение. От 2010 до 2016 като дял от активите събраните такси намаляват от 1.8 на 1.3%. При отделните компании разликите като обща тежест не са много големи, като единствено при трите най-малки на пазара таксите са по-високи. Естествено обаче всеки клиент трябва да си внимава за конкретните условия за него.

#8 Финансови показатели - макар и по-периферно, но за клиентите е важно и финансовото здраве на самите пенсионни компании. По закон те нямат право да развиват друг бизнес и могат да генерират приходи единствено от такси и комисиони и от управлението на собствените им средства. В по-ранните години при по малкото акумулирани активи това извеждаше най-малките играчи в сектора на загуба. Това беше и основният аргумент против намаляването на таксите. Сега този период е преминат и единствено "Топлина" регистрира загуба за 2016 г., докато сумарната печалба в сектора расте от 48.4 на 61.6 млн. лв.

#9 Размер на партидите - като крайно за всеки осигурен най-важното е колко пари има по личната му сметка. Затова и е полезно да се погледне към средния размер на индивидуалните партиди по фондовете. Той също обаче не е абсолютен измерител за качество. Сумата зависи както от доходността, така и от размера на вноските. Дори обаче водещият фактор да е вторият, той пак е показател, тъй като показва, че фондът е предпочетен от хора с по-високи доходи, които по идея са и по-информирани. Стартиралите по-късно фондове също имат повече започнали да се осигуряват по-късно и съответно натрупаните средства по партидите са по-малко. Тук важно е да се гледа и динамиката - фондове, където размерът на партидите хронично расте по-плавно, може да имат траен проблем с доходността или със задържането на клиенти с високи доходи. При доброволните фондове има и такива с намаляваща сума по партидите, което е знак, че някои от клиентите им може да са предпочели да изтеглят средствата си - нещо, което не е позволено при задължителните.

#10 Обем на вноските - горната картина се допълва и от данните за постъпления от вноски на фондовете. При универсалните фондове с ръста на осигурителния доход и спада на безработицата постъпленията растат при всички фондове, макар и не с еднакъв темп. Логично сумата е по-голяма при тези, увеличили и броя на осигурените. При доброволните фондове обаче картината е доста по-шарена и за 2016 г. всъщност има близо 20% спад на сумата на вноските до 99 млн. лв. Тук трябва да се отчете и че при тях има много неактивни партиди - най-често хора, които са били осигурявани от работодател, но са сменили работата си и вече нямат такъв бонус. КФН предоставя данни за средните месечни вноски по активните индивидуални партиди, но ако се сметне за всички, при някои фондове числото е чувствително по ниско, което говори за много "спящи" клиенти.

Източник: www.capital.bg

Свързани ключови думи