теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Кредитиране, събуди се!


0 гласа1467 прочитания

Защо лихвите са на най-ниските си нива, но въпреки това парите не отиват при бизнеса

Всеки предприемач ще ви каже, че за да са ефективни, парите трябва да работят. Стоят ли на едно място, значи има някакъв проблем.

Вече седма година банките в България трупат огромни ресурси от привлечени депозити, които не стигат до бизнеса. Досега за това имаше оправдателни причини - глобалните катаклизми, липсата на апетит за инвестиции от местните предприемачи и проекти които при относително скъпите кредити да са жизнеспособни, изплащането на задълженията към западноевропейските централи от годините на бума... Сега обаче лихвите са рекордно ниски за страната и практическото отсъствие на капиталов пазар, ако кредитирането не се събуди ще започне да действа като спирачка за плавното възстановяване. Кредитите са смазочното масло на икономиката и й позволяват да се движи по-бързо, по-ефективно и по-мощно. Без тях производството се движи трудно и не се пренася в създаване на нови работни места, вдигане на заплатите и подобрението на жизнения стандарт.

Проблемът в числа

Към края на август бизнесът работи с 30.6 млрд. лв. заемен капитал, по данни на Българската народна банка (БНБ). Това е с 14.5% по-малко от миналата година. Основна част от този спад идва заради отписването на портфейла на фалиралата КТБ, но като махнем този фактор, особено движение няма. Ако гледаме данните за "нов бизнес" на БНБ нещата не изглеждат толкова притеснително и обемите са сходни с тези от периода 2007-2008 г. (виж графиката). Реално обаче в това число влизат и много предоговаряния и рефинансирания на вече отпуснати заеми. Заради по-благоприятните лихви компаниите масово погасяват стари заеми (теглени при 7-8%) с нови (предлагани на 4-5%), което прави данните несравними, тъй като в годините на бума такива практически нямаше и целият обем бяха нови заеми. Сега според банкери това е значителна част от работата им с корпоративните клиенти.

Търсенето на оборотен капитал е скромно, основно от производители на бързооборотни потребителски стоки и бизнеси, подпомагани по европейски програми. Инвестиционни кредити почти няма. В строителството се довършват стари проекти. Основните двигатели на икономиката - износителите и производителите на машинни части - привикнаха в кризата да се финансират в голяма степен с генерираните от тях парични потоци и намират начин да се финансират от чужбина, където кредитът е по-евтин. Секторът на услугите и високите технологии не е капиталово интензивен, за да провокира някакво раздвижване в кредитирането.

Междувременно банките разполагат с огромни количества ресурс. Спестяванията на населението продължават да растат с около 4% годишно до близо 50 млрд. лв., ликвидните активи на банките прехвърлят 24.7 млрд. лв. От тях 11 млрд. лв. стоят в централната банка на нулева лихва. Тази свръхликвидност се превръща в проблем за системата. "Ние сме благодарни, че БНБ не е въвела още отрицателни лихви", коментира банкер и продължава: "Искаме да кредитираме, но няма кого". Той уточнява, че, от една страна, бизнесът не търси капитал, а от друга - твърде малко са компаниите, които отговарят на критериите за финансиране. Това е нещото, което най-често ще чуете от банките - проекти няма.

Според банкери гледането само на обобщените данни за системата е малко подвеждащо и не само заради КТБ. Разместванията около фалита на банка и последвалите ликвидни проблеми на ПИБ, както и кризисните събития в Гърция първата половина на годината пренасочиха ресурс към приемани за по-стабилни банки част от европейски групи. Затова и в момента има поне пет активно и дори агресивно кредитиращи банки - освен пазарните лидери Уникредит Булбанк и ДСК, към тази група се причисляват и Сосиете Женерал Експресбанк, СИБанк и Райфайзенбанк. Така дори и при по-затегнатото поведение на банките с гръцка и българска собственост, за добрите проекти има конкуренция.

Има обаче и друга страна. "Самите банки се затвориха и не смеят да поемат риск, защото искат да изкарат стрес тестовете", коментира предприемач. Според него вратите на кредитните институции са затворени за компании с петна в досиетата. Разказва за случай на фирма, която успява да намери клиент в чужбина и сключва договор за доставка на продукция. Кандидатства за оборотно финансиране, с което да пусне машините да работят, но се сблъсква с отказ от банката заради просрочие по стар заем. Така сделката пропада.

Банкери свидетелстват, че заради подобни на горния случай, които доказват, че регулациите са направили банките изключително рестриктивни и негъвкави, в България се заражда частно peer-to-peer банкиране, при което фирми или частни лица предлагат бързи оборотни заеми с по-висока лихва. Този пазар, който е извън всякакви регулации, по някои преценки може би стига вече няколкостотин милиона лева.  

Затвореният златен двор

Мантрата на банките, че искат да кредитират, но няма качествени проекти, не е фалшива. Желанието им да раздават по-активно заеми личи по намалението на лихвите през тази година. Да не забравяме и че пазарът остава конкурентен, с 28 работещи на него играча. За първокласни клиенти, ползващи се от т.нар. name banking, финансирането е слязло до 2% и даже под това ниво, твърдят от индустрията. Те обаче се броят на пръсти и дори на такава цена няма растеж на корпоративното кредитиране. Това според банкери показва, че лихвата не е възпиращият фактор. "И в Европа лихвите са на исторически най-ниските им равнища, но това не води до някакъв кредитен бум", коментира финансист. Според него случващото се у нас е следствие на глобални тенденции - слабият икономически растеж, ниската инфлация, страхът от нова криза. Логиката е, че за да има ръст на кредитирането, трябва да има поскъпване на активите, които могат да служат за обезпечение.

Това е често изтъкван проблем. До голяма степен бизнесът е заложил това, което има, а охотата на банките да кредитират на база бъдещи приходи не е голяма. Публична тайна е, че институциите с гръцки собственици са едни от големите държатели на активи, тъй като такъв е моделът им на предоставяне на финансиране.

Председателят на Асоциацията на банките Петър Андронов обаче не смята така. "Банкирането в България еволюира и ако през 2007-2008 г. беше движено от обезпеченията, сега е движено от паричните потоци", обяснява той. Както и други банкери и той е на мнение, че ключовото за да се събуди кредитирането е да има стабилност и предвидимост и просто е нужно време за психологическа пренастройка на предприемачите: да превключат в рисков режим и да задвижат инвестиционни проекти - често вече планирани и отлагани в чакане на подходящ момент.

Според банкер, за да потръгне корпоративното кредитиране, първо трябва да има подобрение при потребителското. Той припомня времето след 2004 г. в България, когато населението започна по-активно да тегли заеми и с това събуди активност и у бизнеса.

Ръководителят на управление "Европейски проекти и финансови институции" в СИБанк Кирил Величков е категоричен, че макар и плахо, има раздвижване и една от причините са инструментите за евтино набавяне на ресурс. "Голямата разлика правят гаранционните инструменти, защото поемат част от риска на сделките, за да могат те да се случат и банките да подкрепят проектите на бизнеса. Лично аз не смятам, че тези инструменти ще намалеят или изчезнат, а като минимум ще се запазят и даже увеличат. За мен е много положително, че България е една от активните страни по отношение на използването на тези инстрименти в Европа", смята Величков. В подкрепа на думите му през тази седмица СИБанк подписа споразумение с Европейския инвестиционен фонд по програма COSME за 100 млн. евро, които ще отидат при малките и средните фирми в България.

Тези продукти по JEREMIE като нисколихвените кредити и обезпечителните инструменти обаче подчертават основния проблем. Те свалят част от риска за банката и част от товара за бизнеса и така успяват да срещнат двете страни на масата. 700 млн. евро вече са раздадени по тези програми. Но без тази патерица подобна среща очевидно е все така трудна.

Трудната среща

Ако питате бизнеса (а неофициално и някои банкери), основен фактор, възпиращ кредитирането, е нежеланието на банките да поемат риск. От една страна, това е посттравматичният стрес след спукването на кредитния балон през 2008 г., при което много от институциите се оказаха с висок процент необслужвани заеми. Някои от тях все още не са успели да прочистят портфейлите си, а догодина предстоят оценка на активите и стрес тестове на банковия сектор. Това кара някои от институциите, за които има риск да останат под чертата, да опитват тази година да изстискат колкото могат повече печалба с разтваряне на спреда и увеличаване на такси, както и да се въздържат да кредитират и да формират нови рискови експозиции. Според банкери ефект ще има и догодина по време на самата проверка, когато банковите служители ще са заети с нея, което ще отнеме от капацитета им и може да задържи кредитирането.

Банките майки, новите регулации на БНБ и на Базел III са все фактори, които вдигат много високо летвата за това какво е "качествен" проект. Така голяма част от малкия бизнес, който е рисков навсякъде по света, или отива в категории, които банките не искат да кредитират, или получава оферти с много висока цена - високи лихви, или високи обезпечения. "Банките няма да сложат високи лихви, защото искат да правят свръхпечалби. Те искат да си пласират продуктите. Но няма да си прекрачат правилата", коментира източник от европейска финансова институция, запознат добре с пазара. В представително изследване на ЕЦБ сред европейския малък и среден бизнес на въпроса "защо не кандидатствате за кредит", България редовно изскача нагоре с отговора "защото цената е висока".

За високата цена има няколко фактора. Доскоро такъв беше изкривяването на пазара от местни играчи като КТБ, които агресивно набираха скъпо депозити и така поддържаха цената на привлечения ресурс скъпа. С нейното изчезване лихвите по депозитите рязко спаднаха и логично бяха последвани и от тези по кредитите. Но има и други - например липсата на предвидимост в бизнес средата. Няма сигурност за цените на тока за индустрията, нито за данъчното облагане, нито за защитата на собствеността при съдебни спорове - а това са компоненти, които могат да унищожат даден клиент. "Как да дадеш кредит на едно електроразпределително дружество, например, когато все още има риск да му отнемат лиценза?", реторичен е събеседникът.  

Друг проблем са лошите кредитни досиета, които бяха неизбежни в кризата. Красимир Дачев, собственик на хартиената фабрика "Свилоза" коментира, че се правят компромиси, ако дадена компания е на пазара от 20 години или ако има оправдателна причина, поради която е просрочила плащане. "Но ако преди бизнесът печелеше доверието на банките с история на пазара от поне пет години, то сега трябват толкова и половина", казва Дачев. Думите му се потвърждават от неофициална извадка от практиката на една от водещите пет банки на пазара, според която значителен процент от отказите за кредит идват именно по линия на късата история на фирмите или от рисковия им профил. На теория те би трябвало да са по-скоро клиенти на друг тип финансиране - бизнес ангели, фондове за рисков капитал и т.н. Те обаче както и капиталовия пазар са слаборазвити.

Според източника от европейската институция в България се наслагват допълнителни фактори. "Малкият бизнес няма добра финансова отчетност, трудно е да докаже оборот. Няма достатъчно добра кредитна история. Има много високи нива на лоши кредити - над 30% за малките и средните предприятия. Това значи, че всеки трети бизнес е обявявал несъстоятелност през годините и това го вкарва в друга категория."

Това прави банките крайно консервативни, както доказва и Кирил Асенов, собственик на смолянската фирма "Арексим", която произвежда машинни компоненти. Той обяснява, че ако в Германия едно дружество, съизмеримо с неговото, няма проблем да получи банков кредит при ниво на дълговете към приходите преди данъци, такси и амортизации (EBITDA) 4 към 1, то в България приближи ли се дадена компания до ниво 3 пъти EBITDA, то банката започва да го наблюдава изкъсо, и то с тревога. "У нас бизнесът е с друг калибър и колкото и да нараства, то няма възможност да увеличи кеша си с тази скорост, която му е необходима, за да захранва сам производството си", коментира Асенов.

Встрани от тези фундаментални по своя характер причини има и спирачка, която банките сами са дръпнали, смята експерт в корпоративното кредитиране. Той разказва, че финансовите институции са променили политиката си на децентрализация и сега почти всички решения се вземат от централните управления. Мениджърите на клонове имат много малки права да предлагат гъвкави схеми на своите клиенти. "Максимумът на лавиране е 0.2%. Това пречи да предлагаш на клиентите решения, които отговарят на техните потребности. Това забавя и процеса на одобрение на заемите", смята източникът, който предпочита да остане анонимен.

Има и твърдения, че кредитирането е в криза и ще остане в нея, докато не се разреши проблемът със слабите банки в България. Една немалка част от играчите просто не могат да си позволят да генерират кредитен растеж, коментира финансист. В същото време заради тях в системата се допуска много широк лихвен марж - банките привличат депозити на цена под 1%, а предлагат ресурса с кредити на 5%. "Това е безплатен обяд за тях. Нямат стимул да се състезават, да правят експанзия, да са гъвкави и иновативни", добавя представителят на реалния бизнес.  

Какво да се прави

Има няколко възможни решения на тази дупка между бизнеса и банките. Ако трябва първо оживление в икономиката, то би могло да се поработи върху политики, които да доведат до по-голямо вътрешно потребление. За да харчат повече, хората трябва да разполагат с по-големи доходи. При 800 лв. средна месечна заплата за страната, това е трудно да се получи. Потребителите се нуждаят и от усещането за сигурност, а то идва тогава, когато безработицата е ниска и има инвестиции. Едва през последните месеци има някакво стабилизиране на заетостта, макар това да е традиционно заради сезонния характер на приходите в селското стопанство. Така че рецептата минава през активна държавна политика за привличане на инвестиции и гарантиране на предвидима бизнес среда. Първото остава кретащо, а във второто управляващите засега се провалят.

Закрепостяването на клиенти, което се получава с политиката по финансиране срещу залог на материални активи, също би могло да се поправи. Добре е новият бизнес да не разчита само на един кредитор. Ако на дадена фирма й трябват 1 млн. лв., би било добре да вземе част от тях от една банка, а останалото - от друга. Така ще е била проучвана от два независими офиса, рискът ще е споделен и е по-малък шансът да бъде поставена на колене, когато кредиторът не е в състояние да й направи отстъпки.

От банките зависи и да забележат нишите на пазара, които разкриват възможности за кредитиране и изчистване на проблеми. Такива биха могли да бъдат междуфирмената задлъжнялост или вземанията на публичния сектор. Това обаче изисква доза креативност и готовност за нагърбване с по-голям риск. Пример е реална схема, по която банка помага на голям корпоративен клиент да върти собствените си оборотни пари, като удължава срока за разплащане с доставчиците си над обичайните 30 дни. Компанията гарантира за тях пред банката, която от своя страна ги подпомага с финансиране, докато получат вземанията си от голямата фирма. При други обстоятелства те не биха имали достъп до кредит.

Централната банка също има инструмент - да въведе отрицателни лихви за депозираните в нея пари. Така търговските банки няма да имат друг избор, освен да кредитират по-активно. Това обаче е сложно решение със странични ефекти и върху банките и върху цялата икономика, които трябва да се претеглят.

Основно от самите банкери обаче зависи да оценят потенциалните рискове от ценовата война, в която може да се впуснат по-агресивно настроените банки на пазара. "Ние в момента правим същата грешка, която правехме през 2008 г. Тогава раздавахме скъпи кредити на всеки, а сега раздаваме евтини кредити уж на подбрани клиенти", коментира банкер. "Но един от 10 да изпадне в просрочие, това ти изяжда дохода от останалите."

Източник: www.capital.bg

Сравнете всички оферти за бизнес кредити