Битови къщи, фолклор и уникална кухня успешно конкурират големите зимни и летни курорти

Туризмът в България остава един от основните стълбове на икономиката, въпреки безумното застрояване на големите курорти, което отблъсна част от чуждите туристи. Някога китните малки курорти, които в момента приличат повече на панелни квартали, отстъпват място на малки селца с невероятна архитектура, девствена природа и неподправена традиция.

През последните пет години еко и селският туризъм в България се развива все по-мащабно и печели огромен брой туристи. Малко известни населени места като Добринище, Баня, Годлево, Добърско, Огняново, Лещен, Ковачевица и Долен стават все по-предпочитани дестинации за сметка на големите зимни курорти като Банско, Памопрово и Боровец. Петзвездните хотели успешно са заместени с битови къщи, а скъпите ресторанти с автентични механи. Луксът е далеч по-малко, което се превръща в основния коз на селския туризъм.

Кризата в помощ на селския туризъм

Въпреки кризата, през последните две години, в селския туризъм не се наблюдава отлив и къщите за гости рядко остават празни. И то при положение, че цените се движат между 20 лв. и 50 лв. за нощувка на човек. В Ковачевица цената стига и до 70 евро и то при предварително записване. Слабата или почти никаква реклама също не пречи на бума. Това са основните изводи от организирания от икономическото министерство семинар  "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България".   За съжаление обаче няма статистика за развитието на този тип туризъм и не може да се даде ясна картина за състоянието му. Никой никъде не води отчет за приходи и брой легла дори за отделен регион, камо ли за цялата страна. Според Христо Арабаджиев, експерт в областната администрация на Благоевград, има данни за селския туризъм единствено в Националния статистически институт, но те се събират с три години закъснение.

Основни козове на селския туризъм

За разлика от големите планински и морски курорти като Банско и Слънчев бряг, където активният сезон е в рамките на няколко месеца, при селския туризъм посещаемостта не се променя в рамките на годината. На голяма почит както сред чужденците, така и сред българите, е автентичната кухня, фолклорът и уникалната природа.

Според много от собствениците на къщи за гости, кризата се е отразила единствено на продължителността на престоя на туристите, но това е напълно компенсирано от по-големият интерес.

Къщите за гости не разполагат с модерни СПА центрове, като тези в Банско например. Това в случая дори се смята за предимство. Местните хора са успели да уцелят формулата- минералните изводи, вековните църкви и природните забележителности, пръснати по всички краища на благоевградско, екопътеки и др. Освен всичко селата успяват да се възползват и от своите легенди. Развиват се и зелените училища.

В Добринище например, местните хора успяват да привличат холандци, чехи и дори японци. Вместо СПА центрове те посещават турската баня в селото и църквата с часовниковата кула. От лековитите свойства на минералната вода се възползва изцяло и с. Баня. Според кмета на селото Николай Драговчев интересът е повече от голям. За благоустрояването му през тази година са отпуснати 1.9 млн. лв., като с тези пари ще бъде подменена голяма част от водопроводната мрежа и ще бъде реставрирана римската баня. "През 2012 г. ще бъдат инвестирани още 500 хил. лв.", добави кметът. Не по-малък интерес за туристите са гозбите, домашните животни, фолклорът и дори диалектът на този регион, от които местните жители успяват максимално да се възползват.

Не всички села разполагат с минерални извори, но това не е пречка за местния туризъм. В с. Добърско например се намира уникалната за целия православен свят църква "Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат". По думите на кмета на селото Никола Найденов църквата е изградена през 12 в. Уникалното при нея не са годините, а стенопис, който поставя Христос в нещо като ракета. Това привлича гости от цял свят.

Проблеми спъват развитието на селския туризъм

Подобно на големите курорти, основен проблем пред селският и еко туризма остава инфраструктурата. Голяма част от пътищата в селата са в лошо състояние, а паметници на културата като църквата в с. Долен се рушат, заради некачествени ремонти и липса на средства. Димитрия Гюрова, кмет на Огняново, в което сновният ресурс също е минералната вода, развитието на този вид туризъм трябва да стане приоритет за държавата.  "Имаме нужда от повече инвестиции, от облагородяване, и да се влеят още доста пари, за да стане още по-привлекателно за посещение на туристите", казва Гюрова.

За много от собствениците на семейни хотели, липсата на реклама също е голям проблем. Независимо, че повечето къщи имат свои интернет сайтове, на този етап информацията се предава от човек на човек. Според тях популяризирането на техните дестинации трябва да става от общините.

Според кмета на Разлог Красимир Герчев рекламата и популяризацията трябва да е приоритет на собствениците, а не на общините. "Общините наистина са длъжници на бизнеса, но от гледна точка на инфраструктурата", твърди Герчев. Той обаче не пропусна да отбележи, че събирането на таксите и данъците става много трудно. Например туристическата такса варира от 20 до 60 ст. в зависимост от броя звезди на къщите, но събраните приходи от този налог за 2010 г. са били едва 34 хил. лв., което за разлог е смешно малко.

Липсата на информация също е проблем. Почти няма село, в което да намерите обекта, без да питате от човек на човек.

Обща стратегия за региона

Областният управител на Благоевград Валери Смиленов смята, че може да направи нещо като стратегия за развитие на областта. Той е събрал наскоро кметовете, които по думите му са се съгласили да работят за такава обща стратегия. По думите му тя предвижда туризмът в целия регион да бъде целогодишен, което ще доведе до нови 45 хил. туристи всяка година и откриване на нови работни места. Естествено, той се надява, стратегията да попречи на презастрояването и на други селища в региона по подобие на Банско.
В същото време планът е доста амбициозен – той възражда идеята за летище, както и за създаване на нови 300 км. ски писти. Според областния управител за тези проекти вече се преговаря с испански инвеститори. От думите на Смиленов обаче не стана ясно, как ще се отрази това на национален парк "Пирин", където ще бъдат построени съоръженията. За тях в момента се подготвя проект за изваждане от регулация на 800 хектара от общо 47 хил. хектара на парка. Предвид безработицата в региона може би тази инвестиция е резумна, но се прокрадва съмнението, че може да се случи това, което стана с Банско - огромни хотели, ниско запълване на легловата база, липса на инфраструктура. Това вече отблъсна много чуждестранни туристи.

Разумен баланс

Със или без целенасочена политика, селският туризъм е във възход. Възход, който е по-слабо подпомаган от държавата, но силно развиван от местните хора, които засега успяват да балансират създаването на успешен туристически бизнес модел и опазването на природата. Желанието на тези хора е строителството в тези региони да остане ограничено и изцяло в духа на старите традиции. За да не последват съдбата на курортите.

Автор: www.livebiz.bg