В търсене на доходност банките плавно вдигат цената на услугите си

Новините за падащите лихви може и да са добре дошли за кредитополучателите, но всички останали клиенти на банките нямат особени поводи за радост. Банките естествено опитват да компенсират свиващата се доходност и често първа стъпка за това са по-високи такси. Някои банки вече промениха тарифите си, други обявиха, че скоро ще го направят.

Засега това не се усеща чувствително в данните. За първите три месеца приходите от такси и комисиони в банковата система са били 247 млн. лв., което е с 9 млн. лв. повече от година по-рано. Но и тук трудно може да се отсее каква част от ръста е от по-високи и нови такси и каква от повече оборот.

Новата тенденция е, че вече все по-често и в по-голяма степен се удържат проценти за обслужване на спестяванията ви, което ефективно намалява получаваната лихва, но без това да се отразява в и без това микроскопично изглеждащите нива под 1%.

"Спестяванията на физическите лица са над 43 млрд. лв. Този обем пари не е нужен на банките чак в такъв размер, защото кредитирането е слабо", коментира за "Капитал" Иван Стойков от консултантския сайт "Моите пари". "След като хората въпреки ниските лихви не си вадят парите от банките, вече се въвеждат такси за обслужване на депозитите", добави той.

Облагане на спестовността 

Няколко банки ще са с нови тарифи точно в депозитната сфера. Например месечната такса за обслужване на безсрочния влог и за спестовната сметка "ДСК Мотив" в едноименната банка става 2.20 лв. 

От началото на април безсрочният спестовен влог в Първа инвестиционна банка също се таксува – с 1 лев месечно.

Аналогична такса предстои да бъде увеличена и от "Райфайзенбанк" от юни месец. Тя ще бъде годишна за поддържане на спестовна сметка "Перспектива" и ще е в размер от 18 лв., вместо 12 лв. Лихвата на същата сметка пада от 0.2% на 0.1%. Изключението е, че хора, които получават заплатата си или имат други регулярни доходи по сметка в банката, няма да дължат таксата. 

Без промяна засега остава ситуацията в Пощенска банка, където спестовността се таксува с 1 лв. месечно при сметки "Мега" и "Активни пари". Обединена българска банка пък още през есента на миналата година увеличи комисионата, която събираше за управление на спестовните влогове от 2 на 2.50 лв. на месец. При Пиреос банк таксата е 0.5 лв., Инвестбанк събира 1.40 лв., докато при "Алианц банк" от дълго време е 1.20 лв. месечно. Засега детските влогове са единствените, които се разминават без такса.

Обслужването не само на спестовните, но и на стандартните сметки също поскъпва. При Банка ДСК например то става 1.45 лв. за такава с дебитна карта и 2.20 лв. в останалите случаи. При ПИБ също има нова цена – 2 лв. на месец. Увеличаване на таксите за поддръжка на сметките има и при Райфайзенбанк. То е от началото на юни за нови клиенти и от началото на юли за съществуващи такива. Вместо 1.70 лв. банката ще удържа по 2.30 лв. на месец, а за сметките в чужда валута – 1.5 евро вместо 1.1 евро. От края на миналата година ОББ въведе 2% такса при транзакции за зареждане или изтегляне на средства от микросметки за залагания и хазарт, каквато вече имат почти всички участници в сектора.

Тегленето ще ви струва...

Банките се опитват да ограничат до известна степен и касовите операции, поне ако се съди от таксите, които въвеждат. Например клиентите без превод на заплата в Райфайзен банк от началото на юли ще платят 40 лв. (30 евро, ако сметката е в евро) за внасяне на пари в брой по срочен депозит на падежа. Банката освобождава от такса преводите във валута от други банки за суми до 100 евро. Досега тя бе минимум 5 евро. За над 100 евро вместо 0.07% ще се събира 0.1%+6 евро, което означава, че ако от чужбина ви пратят 500 евро например, таксата за пристигането на парите ще е 56 евро вместо 35 както досега. За сметка на това таванът на този разход се понижава от 100 на 90 евро, което облагодетелства тези, които получават по-големи суми.
Теглене в брой на над 2000 лв. е с нова цена - 0.35% от сумата и минимум 5 лв., а на по-малките суми - 2 лв. Преводите между сметки на един и същ клиент, които бяха безплатни, се таксуват по 10 стотинки, а за съвместни сметки – по 1 лв. Откриването на съвместни сметки също е по-скъпо – 12 лв. Експресният междубанков превод през RINGS пък става 25 лв. 
И при Пощенска банка наскоро имаше промени в цените на касовите операции. Тегленето на каса на суми под 400 лв. се таксува с 2 лв. При изтегляне на суми над 2000 лв. със заявка таксата е 0.4% от сумата вместо 0.35%.

При операциите с дебитни карти Банка ДСК има промяна за теглене на пари на банкомат на други банки. Тя наскоро бе увеличена на 1.10 лв. А освен това справката за състоянието на сметката също вече се таксува – с 0.2 лв. на банкомат на банката и 0.3 лв. - на банкомат на чужда.
При ПИБ проверка на наличността на АТМ устройство в чужбина ще струва 1 лв. Освен това банката, която наскоро стартира първа в страната плащане на безконтактни терминали през смартфон чрез NFC и дигитална кредитна карта, ще таксува 5 лв. годишно за използването ѝ.
Подобно на други банки проверката на наличността по сметка на банкомат на друга банка и в ОББ се таксува. Цената е 0.6 лв., докато ако това се прави в чужбина таксата на услугата вече е 1.50 лв.

Опит за бягство

Един от начините да се избегнат някои от банковите такси е например използването на пакети от услуги, за които се плаща месечен абонамент. Друг вариант е "дебненето" за промоции – особено що се отнася до годишната такса за обслужване на кредитните карти. Третият шанс е неутрализиране на част от въпросните разходи чрез подбиране на кредитна карта, която ще ви осигури отстъпки при търговците, при които най-често пазарувате. Освен това значителен разход се генерира и при изпращане, а и при получаване на пари от чужбина. Основната причина е, че българските банки не използват единната европейска система СЕПА, а алтернативите са различни интернет базирани приложения и услуги като Transferwise.

В очакване на повече прозрачност


През тази година в българското законодателство трябва да бъде въведена директива, която засяга именно банковите такси. Тя ще задължи банките да предлагат платежни инструменти с по-ниски от средните за пазара такси за социално уязвимите членове на обществото. Също така се предвижда да се създаде сайт, в който комисионите на всички банки да са поставени в сравним вид, който да се поддържа актуализиран от Българската народна банка. През изминалата седмица текстовете, предложени от Министерски съвет, минаха на първо четене в Комисията по бюджет и финанси. Но около тях все още има много неясноти: как точно ще се определи кои са социално уязвимите, както и как ще се изчислят средни за пазара такси, след като всяка банка има различни условия, при които налага въпросните суми. Към момента единствената регулация е в начина на оповестяване на въпросните такси. В Закона за платежните услуги и платежните системи в частта, която касае промените в рамковите договори, е записано, че всички предвиждани промени трябва да бъдат предоставени предварително. Начинът, по който това може да става, е на хартиен или друг дълготраен носител във вид на разбираем текст. Най-често това се случва през официалната интернет страница на компанията. Ако клиентът не приема извършваните промени, той има право да се откаже писмено от сключения договор преди датата на влизане в сила на промените, без да дължи обезщетение или неустойка за това.

Източник: www.capital.bg

Сравнете всички оферти за спестовни сметки