теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Менда Стоянова внесе проект, затягащ кредитирането на свързани лица


0 гласа411 прочитания

Председателят на бюджетна комисия Менда Стоянова е внесла в Народното събрание проект за промени в Закона за кредитните институции, засилващи контрола на БНБ при издаването на лицензи и надзора на свързаните лица. В мотивите депутатът от ГЕРБ се позовава на отправените препоръки в проведената от МВФ и Световната банка оценка на финансовия сектор в България (FSAP - Financial Sector Assessment Program) и с поетите ангажименти на БНБ в отговор на доклада им. Затова и текстовете вероятно произхождат от централната банка, която ще трябва да ги доразвива и с наредби.

По-добре екипиран надзор

Основната част от предложените промени са насочени към затягане на контрола над отпускането на големи експозиции и кредитирането на свързаните лица. За последното се очакваха общоевропейски насоки от Европейския банков орган и сегашните промени целят да отразят именно тях.

На първо место се предвижда при формирането на голяма експозиция (над 10% от капитала) или към свързано лице вече да се иска задължително одобрение от надзорния съвет и от неизпълнителните членове на управителния съвет. Сега това става с единодушно решение на колективния управителен орган, като след промяната ще се иска одобрение, което се вижда като "още една гаранция за ограничаване на риска". За банките, част от международни структури с чужди лица в надзорните съвети, това може да създаде неудобство и забавяне. Още повече че същите процедури вече ще важат не само при първоначално отпускане, но и при промяна на условия, предоговаряне на лихвите или отпускане на гратисен период.

Следващата съществена част е разширяване на кръга от лица, които се приемат за свързани. Например на няколко места, където сега ограниченията са насочени към акционери на банката, се предвижда те да са за "лица, притежаващи пряко или непряко" дялово участие над определен праг. Към сегашните дефиниции за роднини - "съпрузи, братя, сестри и роднини по права линия до трета степен", се добавят лица, които са във фактическо съжителство. Също така освен ограниченията за кредитиране на дружества, където банката или свързани лица имат участие, се добавя и такова за такива, където има контрол, което е с доста по-широка дефиниция и дава инструментариум на БНБ да приема мерки и без формални отношения на собственост.

Добавят се и два нови вида свързаност: "Лица, които упражняват пряко или непряко контрол върху банката, или върху акционери с квалифицирано дялово участие в банката" и "други лица, за които банката е установила икономическа или делова свързаност съгласно индикатори, определени в наредба".

Въпросната готвена наредба на БНБ ще включва и още няколко неща. Там ще се прецизира и как ще се изчислява стойността на експозициите, тъй като освен кредити там има и други инструменти, включително деривативни и лизингови договори. Освен това регулаторът ще може по свое усмотрение да прецизира и как банките да изготвят своите вътрешни правила и процедури за установяване, наблюдение и докладване на вътрешните си експозиции. Те ще трябва да включват механизъм за проследяване на линията на контрол или квалифициран акционерен дял до действителния собственик на изброените свързани лица. Там ще са уточнени формата, съдържанието и сроковете на отчетите за свързани лица, които банките трябва да представят в БНБ.

Какво липсва

Тези промени до голяма степен разширяват арсенала на БНБ и отговарят на част от препоръките в доклада на МВФ и Световната банка. Същевременно някои от идеите в него не се виждат разписани, като това може да стане и с наредбата към промените или предписания на регулатора. Например в документа от FSAP се обясняваше, че БНБ обмисля да атакува проблема със свързаните лица и с още няколко оръжия. Най-важното от тях са капиталови мерки. По базелските правила освен разписаните в европейския регламент минимални капиталови изисквания и буфери (т.нар. Pillar 1) националните регулатори разполагат с право да налагат допълнителни изисквания по т.нар. втори стълб (Pillar 2), чрез които да покрият идентифицирани при надзора рискове. Те могат да бъдат мерки, насочени към група банки в обща рискова група или дори към конкретни институции.

Според документа на МВФ и Световната банка в БНБ сега разглеждат пакет от няколко възможни мерки. Едната е общо капиталово изискване по втори стълб, с който да се покрие рискът от концентрация на кредити в определен сектор на икономиката. Втората са индивидуални допълнителни капиталови изисквания за банки, които се подозира, че нарушават лимитите за големи експозиции. Образно казано, това означава, че ако банка е решила да оперира с модел ала КТБ, от нея ще се иска повече капитал, което да служи като буфер и да ограничава възможността й за ръст на кредитирането. Тук ключовата дума е "подозира" - т.е. не е нужно БНБ да доказва нарушение, а може да стъпи на пробойни в риск мениджмънта и вътрешните системи за идентифициране на свързаност.

Друга препоръка, която не се вижда реализирана, е БНБ да премине от режим на доказване в режим на предполагане - т.е. да използва набор от публично оповестени критерии, на база на които да презюмира, че става въпрос за свързани лица, вместо сегашния режим на формални изисквания (собственост, роднински връзки и т.н.), които в практиката се заобикалят. Така централната може да прехвърли тежестта на доказването за липса на свързаност на самите банки.

В оценката за въздействие на законопроекта на Стоянова като първи риск от неприемането му са посочени репутационни щети за БНБ от неизпълняване на ангажиментите й. Чак след това са изброени риск от недобри практики в банковия сектор и заобикаляне на регулации, липса на основания на БНБ да предприема надзорни мерки, проблеми с идентифициране на действителни собственици и др. Същевременно няма разчет за ефектите, ако предложенията бъдат приети - единствено е посочено, че се очакват "някои допълнителни разходи за банките, свързани с разписването на вътрешните правила, както и наличие на известно отчетно бреме поради въвеждането на нова отчетна форма". Проектът е внесен в понеделник на 13 ноември и е предвиден за разглеждане в бюджетната комисия още на следващото й заседание в четвъртък на 16 ноември.

Източник: www.capital.bg


Свързани теми