В момента в Европа има отпуснати 8 милиарда евро за енергийна ефективност в жилищния сектор, от които само 3% се използват, а нито цент не е усвоен от новите страни членки на ЕС - това заяви в Добрич изпълнителният директор на европейската енергийна мрежа „Енержи Сите" Жерар Манян.

Една от причините за ниската усвояемост на тези средства е, че в България и страните от Източна Европа липсват асоциации и сдружения на собствениците на жилищни сгради, които да се грижат за целите сгради, а не за отделните апартаменти, обясни Манян.

Той посети Добрич заедно с изпълнителния директор на българската общинска мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия" и Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект" арх. Здравко Генчев и даде висока оценка на общината в политиката й за утвърждаване на енергийната ефективност като важен компонент за устойчиво развитие.

„В Добрич има много напреднали проекти, които могат да се използват за пример от други европейски градове" - заяви Жерар Манян, визирайки обновените сгради на общинската администрация, две детски ясли и един жилищен блок.

„В България цените на електроенергията са на европейско равнище, но заплатите са на българско равнище и проблемите за крайните потребители са много големи, така че въпросът за енергийната ефективност е с технически, икономически и социални измерения" - каза още Жерар Манян.

Изоставаме и при управлението на водите

Същевременно днес в София съобщиха, че от договорените 660 млн. лв. по ОП Околна среда България е усвоила едва 6%. В Института за икономически изследвания на БАН се състоя кръгла маса на тема „Икономически аспекти на водоползването и ускоряване финансирането на проекти”, в която наши и чуждестранни лектори представиха проблемите в сектора.

Експертите препоръчаха на България да следва опита на Швеция, според който пречиствателните станции, с въвеждането на технологии за преработка на утайките и на отпадъци от хранително-вкусовата промишленост, могат да произвеждат биогаз. С него ще се поддържат домакинствата в малки населени места или квартали на големи градове, а излишната електроенергия ще се продава директно на разпределителните дружества.

Подходящ за България е и испанският модел, в който няколко общини обединяват капацитета си и изграждат пречиствателни станции с общи мрежи. Специалистите посочиха, че основният проблем у нас са тромавите процедури за кандидатстване и одобряване на проекти по Оперативните програми на ЕС и ЗОП, както и в липсата на визия и дългосрочна перспектива на административните решения.

Утешението: подобни трудности са изпитвали и други новоприсъединили се държави. Но пробивът в България трябва да дойде бързо, тъй като в момента от 58 пречиствателни станции в селища с над 10 000 жители, 43 се нуждаят от модернизация. Чак след три години 42.3% от населението на страната ще бъде обхванато от пречиствателни съоръжения, като този нарастващ в бъдещето дял остава неприемливо нисък.

Автор: www.darikfinance.bg