теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

На тавана на печалбата


0 гласа824 прочитания

След като преминаха успешно стрес тестовете, банките приключиха 2016 г. с рекорден резултат от началото на кризата насам

Година, започнала с най-мащабната досега проверка от регулатора и приключила с политическа криза. Не звучи като да е особено успешна за обичащия спокойствието банков сектор. Въпреки това числата опровергават повърхностните усещания. След като успешно премина през стрес тестовете, секторът отчита най-висока печалба от началото на кризата - 1.26 млрд. лв., което отстъпва едва с малко над 100 млн. лв. под абсолютния връх през 2008 г. Ръстът й на годишна база е внушителните 40%, а достигането на рекордните 92 млрд. лв. активи, лекото оживление в кредитирането в последните месеци и намаляващите лоши заеми след пълното им отписване или продажби на портфейли дават основания за оптимистични прогнози.

И наистина притеснения за непосредствени трусове няма, а спомените от ликвидната криза около краха на КТБ през 2014 г. изглеждат все по-избледняващо далечни. Същевременно обаче банкерите си дават ясна сметка, че резултатът от 2016 г. трудно ще се повтори и през настоящата година и по-скоро е достигнат временен таван. Причините за това идват по няколко фронта - пазарът, регулаторът, а и просто защото през миналата година банките получиха еднократен бонус около придобиването на Visa Europe от Visa Inc. Силната година явно изглежда добър момент за част от банкерите да си почистят собствените къщи и дори и институции, преминали без забележки стрес тестовете на БНБ, в края на 2016 г. ударно обезценяваха кредити, така че печалбата за последното тримесечие всъщност бележи спад от 36%, а за декември дори системата е на 20.9 млн. лв. загуба.

Откъде идва печалбата

Банките класически печелят от разликата между лихви по кредити и по депозити. И макар това, което финансистите наричат нетен лихвен доход, да е основният им източник на приходи със своята стойност от малко над 2.8 млрд. лв., всъщност неговата роля на генератор на ръста на печалбата доста се намалява. Ръстът му е едва 34 млн. лв., или 1.2%, а в последните месеци дори вече се усеща очакваното му свиване. Причината е, че от средата на 2014 г. - след изчезването на поддържащата високи лихви по депозити КТБ и след въвеждането на отрицателни лихви и покупки на книжа от страна на ЕЦБ, разходите за финансиране на банките започнаха рязко да спадат. Същевременно при лихвите по кредитите спадът беше по-плавен, което разтвори нетния лихвен марж. От средата на миналата година обаче лихвите по депозитите достигнаха дъна от малко над нулата и постепенно тази уникална ситуация започва да изчезва. Това е и основната причина да се очаква, че банковите печалби ще са под натиск през 2017 г., след като Федералният резерв започна да покачва лихвите и към края на годината и ЕЦБ може да се принуди да затяга политиката си.

Реално и другият традиционен двигател на банковите печалби - приходите от такси и комисиони, не е носител на ръста. Това, което прави голямата разлика от 2015 г., са чувствително по-ниските административни разходи (с 263 млн. лв., или 14.2%) и тези за обезценки (305 млн. лв., или 26.5%). Обясненията за тези големи скокове са по-скоро еднократни ефекти. При административните разходи през 2015 г. имаше допълнителна вноска за новосъздадения фонд за реструктуриране, а и подготовката за прегледите костваше допълнителни разходи за външни консултанти. А при обезценките 2015 г. през декември имаше еднократно голямо отписване на лоши кредити при ПИБ, покрито счетоводно с преоценка на инвестиционни имоти.

Донякъде неочаквано в края на 2016 г. най-активните в разчистване на балансите си се оказаха не толкова банките с предписания за това от БНБ, а лидерите на пазара, които преминаха прегледа на качеството на активите практически без забележки. В рамките на четвъртото тримесечие Уникредит Булбанк и ДСК начисляват обезценки за по 65 - 70 млн. лв., което свива и нетната печалба на двете най-големи банки до под половината за системата.

През 2016 г. пък имаше друг еднократен ефект, макар и обхванал широк кръг банки. При сделката за Visa Europe всичките й банки членове получиха плащане, пропорционално на оборота им в системата на картовия оператор. По думите на подуправителя на БНБ Димитър Костов на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал", сумарно за системата ефектът е бил 186 млн. лв., или над половината от отчетения ръст на печалбата с 364 млн. лв. се дължи на изцяло външен фактор, който няма как да се повтори през 2017 г. А от 2018 г. на възможността на банките да генерират печалби ще тежи и новият по-строг международен счетоводен стандарт 9 за оценка на активи, както и други навлизащи допълнителни капиталови изисквания.

Неравномерен ръст

Покачването на активите в системата с 5.2% до малко над 92 млрд. лв. запазва тренда от предишните години, като основен източник за увеличението на балансовото число на банките продължава да е ръстът на депозитите на местния пазар. И макар и растежът на активите да е неравномерен и предимно насочен към големите банки и тези със западноевропейски собственик, той засега не произвежда съществени размествания. Пощенска банка, която след поглъщането на местния бизнес на Alpha bank се изкачи на четвърто място, но после загуби малко дял и едно място, отново е с почти равни активи с четвъртия ОББ.

След обявената сделка в края на миналата година и предстоящото сливане на ОББ и осмата Сибанк след финализирането й българското дружество на белгийската KBC ще се изкачи на трета позиция.
Ако се погледне в разбивки, все пак се вижда динамика. При кредитите за фирми портфейлите на банките със западноевропейски централи растат, докато тези с местни и гръцки се свиват. Тук обаче далеч не всичко се дължи на нов бизнес или рефинансиране, като голяма част от спадовете идват от отписвания на лоши кредити и продажби на портфейли. Това важи и за кредитирането на дребно, където например спадът на Пощенска банка идва в голяма степен от продадения портфейл потребителски заеми в началото на 2016 г. Лидерът по ръст пък е държавната Българска банка за развитие, но нейният скок се дължи изцяло на държавната програма за безплатно саниране, която минава през институцията.

От депозитната страна за разлика от периода след затварянето на КТБ ръстът е доста по-равномерен и почти няма институции с отлив на вложители. Лъвският пай и при компании, и при домакинствата отива към Уникредит Булбанк, която вече има над 20% пазарен дял по активи. Изпреварващият й ръст затвърждава доминацията и при фирмите, където вече държи 26.7% от всички депозити, но и при домакинствата тя доближава традиционния лидер на ритейл пазара ДСК, като вече отстъпва с едва 150 млн. лв. Като кредитор на дребно обаче ДСК запазва пълната си доминация с 29% пазарен 

Източник: www.capital.bg