В началото на годината разходите по потребителските заеми и ипотеките са леко надолу

За банките първите месеци на годината обикновено се считат за мъртъв сезон след коледните покупки и пътувания. Тази година обаче трендът нагоре и при кредитирането и при спестяванията изглежда дотолкова неустойчив, че е неподвластен на следпразничното затягане на коланите. По отношение на лихвите може да се каже, че удариха дъното и за повече резки движения надолу едва ли може да се говори. Тук ключовият въпрос е кога ще започне повишение.

Предварителните очаквания бяха това да се случи от втората половина на тази година, но изненадващите решения на ЕЦБ и Фед да спрат засега с нормализацията на рекордно дълго задържаните ниски (нулеви и дори отрицателни) лихви отлага това повишение и в България. Вероятно най-рано за догодина, което е и още един стимул банките да търсят още по-агресивно да пласират излишния си ресурс, носещ им загуби, под формата на кредити.

Любимият депозит на българина

Депозитите продължават да се повишават и да са предпочитана форма за спестяване, въпреки че лихвите по тях остават рекордно ниски с натиск надолу. През януари и февруари има леко понижение при тях до 0.13-0.14%, което реално е нула, а ако се сложи и инфлацията от 3% доходността им става отрицателна. Само за първите два месеца в банките са постъпили 1.37 млрд. лв. под формата на влогове – това е брутният поток, без да са отчетени тегленията и падежиращите депозити. Така, след като през миналата година общият им обем при домакинствата надмина 50 млрд. лв., в началото на тази той вече е малко над 52 млрд. лв. Повишението им само за февруари е 8.5% на годишна база, колкото е и в края на 2018 г.

Намерете най-добрата оферта за срочен депозит

Това е над средното отчетено през 2016 и 2017 г., но е далеч от нивата преди 13-14 години по време на икономическия бум. Тогава парите към банковите депозити растяха с 60-70%. Предпочитанията на българите към тази недоходна инвестиция обаче си имат своите обяснения и основното е в държавната гаранция до 196 хил. лв. по тях – така вложителят е склонен да загуби една част от спестяванията си, но да ги запази в най-голяма степен. В допълнение стои и традиционното непознаване и недоверие към алтернативите. Отделно към края на февруари компаниите държат по разплащателни сметки 23.4 млрд. лв., финансовите предприятия още 3.3 млрд. лв. Или общият обем на привлечения ресурс в банковата система на депозит е 78.7 млрд. лв.

Заем за имот и малко за ремонт

Кредитирането също продължава да расте, като при домакинствата темпът е над 10%, воден по обем от ипотеките (10.6 млрд. лв) и потребителските заеми (9.2 млрд. лв.). Общият размер достига почти 22 млрд. лв., който се допълва от овърдраф ти и други кредити.

Намерете най-добрата оферта за ипотечен кредит

Заемите за потребление обаче нарастват с изпреварващ темп (17.7%) спрямо ипотеките (11.3%), но при първото той е повлиян от включването през 2018 г. в статистиката на нова банка - BNP Personal Finance, която добавя около 600 млн. лв. активи. И при двата вида заеми двигателят е икономическият растеж през миналата година и желанието на домакинствата да съхраняват стойност в имот, покупката на такъв като основно жилище, както и за ремонт.

Това са и двата сегмента, с които банките привличат най-много клиенти физически лица – на фона на ниските лихви по депозитите, където няма какво да предложат, а и както видяхме там потоците не спират. Лихвите по заемите също остават на исторически ниски нива, като при потребителските дори има понижение през първите два месеца при годишния процент на разходите (ГПР). Твърде вероятно е това да се дължи на промоционални условия в началото на годината, когато желанието за теглене на заеми е по-слабо. При тях изцяло доминират левовите, а делът на тези в евро е минимален, макар лихвите по заемите в единна валута да са значително по-ниски. При ипотеките левът остава предпочитаната валута – около 80% от отпуснатите заеми, като тук лихвите са и по-ниски.

Източник: www.capital.bg