Топ международни централни банкери и регулатори постигнаха дългоочакваната сделка за новите капиталови правила на банките, които председателят на Европейската централна банка Марио Драги определи като финална стъпка в реформите след финансовата криза и които решават трансатлантическите различия в регулирането на сектора, съобщава Financial Times.

Ефектите

Глобалната реформа ще засегне най-силно европейските банки. Те ще трябва да увеличат капитала си, включително и поради други фактори като лимитите, до които най-големите финансови институции могат да се отклоняват от изчисленията за риска на активите от регулаторите (като ипотеките).

Макар че официално с този пакет се затягат правилата "Базел III" върху банковия капитал, банкерите го наричат "Базел IV", защото определят новите изисквания като "много по-строги".

"Днешното приемане на реформите в "Базел III" е крайгълен камък, който ще направи капиталовата рамка по-стабилна и ще подобри доверието в банковата система", каза Драги, който е и председател на Базелския комитет за банков надзор, определящ правилата за най-големите банки в света.

Драги добави, че пакетът от реформи, голяма част от който ще влезе в сила едва през 2027 г., или две десетилетия след началото на кризата, "сега завършва глобалната реформа на регулаторната рамка, която започна след началото на финансовата криза".

Съмнения до последно

Споразумението беше постигнато въпреки очакванията, че свиването на регулациите в САЩ, започнато от администрацията на Доналд Тръмп, може да спре или забави допълнителните договорености на Базелския комитет.

Реформите ще означават средно увеличение на минималния капитал 12.9% за европейските банки, показват официални оценки от четвъртък на Европейския банков орган (EBA), които са на базата на данни от 2015 г. Увеличението при 12-те най-големи банки от ЕС ще бъде 15.2%, сочи прогнозата на ЕВА. Франция и Германия се противопоставяха на промените до миналия месец, защото се страхуваха, че те ще ударят банките им непропорционално.

Моделите за пресмятане на риска върху кредити, обезпечени с ипотеки, и последващите капиталови изисквания са по-важни за европейските банки, отколкото за американските. Това се дължи на факта, че европейските банки имат повече ипотеки в счетоводните си баланси, докато в САЩ подобни заеми по-често се освобождават чрез секюритизция.

Германската централна банка описа сделката от четвъртък като такава, която "заинтересованите страни могат да преживеят", а управителят на Френската централна банка Франсоа Вилерой заяви, че е "готов да я подкрепи".

Като част от компромиса банките ще имат повече време да приемат съгласуваните преди това правила как да изчисляват капитала за търговските си бизнеси. Преди време Франция и Германия се оплакаха, че САЩ не са ангажирани да приложат напълно тези правила, които сега са отложени и ще влязат в сила от 2019 г. до 2022 г.
Споразумението от четвъртък доведе до решение по двегодишно несъгласие по спорно правило, което щеше да ограничи способността на банките да използват свои вътрешни модели, за да оценяват риска.

Комитетът се е договорил, че рисковото тегло на банките върху даден актив трябва да бъде поне 72.5% от оценките на регулаторите, генерирани по т.нар. стандартизирани модели. Не е постигнато обаче споразумение как банките ще третират риска от притежание на държавни облигации.

Източник: www.capital.bg